Думи...

Няма нужда от толкова думи.

Всеки ден е изпълнен с хиляди думи.

Понякога съм мълчалива. Обичам да мълча. Тогава повече чувствам.

Няма нужда от привикнали хора.

Всеки ден общуваме с такива. Хора, свикнали на думи.

Повече мълчание. Намирам красота.

Имаме нужда от заряд. Имаме нужда от живот.

Нека не си говорим… толкова.

Нека повече чувстваме. И това обичам. Не се страхувам. Та аз за това живея! 
Това е моя начин на живот.

Има нужда да чуваме ритъма на живота. Има го. Чувам го. А вие? 
И там в тишината няколко ритъма очакват своя слушател. Бъди ти.

Да слушаме, да виждаме, да открием, да търсим. Да чувстваме! Да, ритъма! Да, сърцето!