Много ми е трудно да не съм права.
Близките хора знаят това.
Всичко е изтъкано от опит, широко отворени очи, възприятие, философия, чак дървена понякога.
Въпреки това - аз не зная отговорите на всички въпроси. Слава Богу, че иначе тотално бих обезмислила съществуването си.
Защо всъщност ми е нужно да съм права? Важно ми е да не съм крива. Никому. Най-вече на себе си. Там, в душата, са най-суровите ми съдници. И затова, и аз, като Мечо Пух, Прасчо и най-вече като магарето Йори (разбира се), повече ценя взаимотношенията. Да, започващи от тези с мен, завършващи с ето този непознат, който вдигайки сега поглед от телефона си поглеждам в очите.
Тук се сещам, че на Мечо Пух много му е лесно, всичко му е сладко. На мен не винаги, но това е така, защото аз не съм герой от чужда приказка, а от моята собствена, която създавам всеки ден, с всяка своя стъпка, с всяко отваряне на очите, с всяка изречена дума, с всяка усмивка.
И се оказва, че съм права. Права съм винаги, когато с чисто сърце избутам всяко его, дори и моето. Защо?
Защото ценя взаимотношенията. И обичам да обичам. Другото ме уморява и изкривява моята приказка. А искам да съм повече Мечо Пух и по-малко магарето.
