"Колкото и силно да стискаш портокала, няма да получиш от него смокинов сок. 

Не можеш да реагираш с омраза, ако в теб има само любов."

Уейн Дайър

"Когато започнеш да правиш компромиси със своите принципи, 

заради хората около теб, значи трябва да смениш хората."

"Обичам това, че ти е студено, когато навън е 21 градуса. 

Обичам това, че ти отнема час и половина, за да си поръчаш сандвич. 

Обичам малката бръчка над носа ти, която се получава, когато ме гледаш сякаш съм луд. 

Обичам това, че след прекаран цял деня с теб, все още мога да помириша парфюма ти върху дрехите си. 

Обичам и това, че ти си последният човек, с когото искам да говоря, преди да отида да спя през нощта. И това не е така, защото съм самотен, и това не е така, защото е Нова година. Дойдох тук тази вечер, защото, когато осъзнаеш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с някого, искаш остатъка от живота да започне възможно най-скоро."

"Когато Хари срещна Сали" - Хари Бърнс

Photo by: http://weheartit.com/

"Да мечтаеш всичко, което искаш да мечтаеш. Това е красотата на човешкия ум.
Да правиш всичко, което искаш да правиш. Това е силата на човешката воля.
Да се довериш на себе си, за да изпиташ границите си. Това е смелостта да успееш."

"Да си щастлив това не е цел и не е придобито благо. Това е решение.”

- И какво правиш с тия звезди?
- Как какво?!
- Да.
- Нищо. Притежавам ги.
- Притежаваш звездите ли?
- Да.
- А за какво ти е да притежаваш звездите?
- За да бъда богат.

"Малкия принц" ♥

Скъпи, дядо Коледа,
не зная колко съм била послушна, но зная, че измина година, в която съм дарила всеки ден с усмивка, топлина и доброта.
Затова се осмелявам да поискам нещо, нещо малко, но нужно на всички ни.

Искам...
... повече здраве. 
Искам...
... повече топлина, надежда и вяра в сърцата ни.
... повече усмивки и красиви моменти.
... повече широко отворени и добри сърца.
... повече радост на малките големи неща.
Искам...
... повече щастие.
... повече любов.
... повече душа.
... повече блясък в очите.
... повече добри хора.
... повече взаимност.
... повече истини.
... повече цели.
... повече кураж.
... повече сбъднати мечти.

Не искам много, искам го за всички ни.
Вярвам в чудеса, вярвам в теб.

Не съм тази...

Не съм тази, която запълва време.
Не съм увеселителен парк.
Не съм безкрайна, дори да съм омайна.
Не съм загубено време.

Не съм тази, която обяснява.
Не съм тази, която просто ще затопли леглото ти.
Не съм тази, която се уморява.
Не съм тази, която се нуждае.

Не съм глупава. Аз съм наивна.
Не съм инатлива. Аз съм опърничава.
Не съм безкрайна. Аз съм крайна.
Не съм друга. Аз съм нужна.
Не съм разсеяна. Аз съм емоционална.

Аз съм тази, която може да запълни сърцето.
Аз съм тази, която може да освети пътя.
Аз съм тази, която може да сгрее ръцете.
Аз съм тази, която може да те накара да бъдеш себе си.

Аз съм тази, която може да изкара най-доброто от сърцето ти.

"Истински свободен
Да се смееш...
е да рискуваш да изглеждаш глупав.
Да плачеш...
е да рискуваш да изглеждаш сантиментален.
Да се сближиш с някого...
е да рискуваш да се обвържеш.
Да разкриеш чувствата си...
е да рискуваш да покажеш истинската си същност.
Да споделиш...
идеите и мечтите си пред всички
е да рискуваш да бъдеш наречен наивен.
Да обичаш...
е да рискуваш да не бъдеш обичан в замяна.
Да живееш...
е да рискуваш да умреш.
Да се надяваш...
е да рискуваш да се отчаеш.
Да опитваш...
е да рискуваш да не успееш.

...но трябва да поемаш рисковете,
защото най-големият риск в живата е
да не рискуваш нищо.
Този, който не рискува нищо
не прави нищо,
няма нищо,
е нищо
и остава нищо!

Той може да избегне страданието и болката, но няма да се научи да
чувства, да се променя и да израства,да обича и да живее.
Окован от нещата, които са сигурни, той е роб,
който сам ограничава свободата си.

Само този, който рискува, е истински свободен."

"Любовта е форма на предразсъдък. 

Човек обича онова, от което се нуждае, онова, което го кара да се чувства добре, човек обича също и това, което му е лесно и удобно."

"Когато не откриваш ясна причина за любовта си към някого, означава, че наистина го обичаш. Често пъти обичаш хора, които изпълняват капризите ти, които са като теб. Чувстваш се сигурен с тях. Да обичаш хората, които са като теб, всъщност е лесно. Трудното е да обичаш хора, които не приличат на теб, които не изпълняват всяко твое желание. Трудното е да обичаш някого, не защото те прави щастлив, а просто защото съществува, защото не прилича на никого другиго, защото си е такъв, какъвто е."

 

 

"Преди си мислех, че най-лошото нещо в живота е да бъдеш сам. Не е така.
Най-лошото нещо в живота е да бъдеш с хора, които те карат да се чувстваш сам."

 

Робин Уилямс

"Много хора си мислят,че за промяната е нужно много време. Не е така. 

Промяната идва за миг. Тя е внезапна. 

Може да ти отнеме много време да решиш да се промениш, 

но самата промяна се случва само с един удар на сърцето."

"Проницателят" - Анди Андрюс

"Това е единственото важно нещо, мила моя. 

Някой да види в теб повече, отколкото ти си мислиш, че притежаваш."

"Един прекрасен недостатък"- Артюр Жапен

"Обичах те така, както един мъж обича една жена, която никога не е докосвал..."
 

Чарлз Буковски

"Целта на една връзка не е да имаш до себе си някой, който би могъл да те допълни, 

а да бъдеш с някой, с когото да би могъл да споделиш своята цялостност."

Нийл Доналд Уолш

"Принцесата е страшно уморена.
От грахови зърна. И от обувки.
Не и достигат сили. Нито време
да чака принца със вълшебната целувка.
И как да я събуди, като тя
не спи изобщо. Вече сто години.
По цели нощи вярва в чудеса.
И вечно губи вярата си на разсъмване.
Принцесата е уморена. До сълзи.
Светът я плаши. Струва ѝ се лош.

Сега тя просто иска да заспи.
Не я будете. Лека нощ."

"Усмивката е светлината в прозореца, 

която показва на другите, че вътре има добър човек."

Денис Уейтли

"Ако любовта не е лудост, не е любов."

Педро Калдерон де ла Барса

"Любовта не е нещо, което намираш.

Любовта е нещо, което те намира."

Лорета Йънг

"Животът е пътешествие, а не крайна цел."

Тя и Той...

Целият свят е маса за двама, поне.
Маса с вкусотии, украса от красиви думи,
вино сгрява душите, мечтаят.
Два свята дали ще слеят?

Тя е мила, добра и красива.
Той - знае, може и иска.
Тя – единствена.
Той – различен.

Той я моли да се разходят,
красива е нощта.
Тя решава, че днес ще лети,
няма да ходи,
от токовете й запява земята,
от гласа му трепери нощта.

Той усеща красива искра.
Тя вярва в думата "взаимност",
Той прогонва страха.
Тя раздава усмивки,
излъчва топлина.

Малките неща правят големи хората.

"Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."

Защо ни са думи като не си служим с тях?
Защо до ни ръце като не даряваме топлина с тях?
Защо ни е сърце като не му позволяваме да бие лудо?

"Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце."

"Гераците" - Елин Пелин

Завистта е разяждащо чувство.
Изяжда душата, изкривява мисленето и погубва личността.
В момента, в който изпиташ завист позволяваш на обекта към който е насочена да е повече от теб, във всяко отношение. Хората имат много, имат и малко.

Имам си няколко правила:
1. Никога не се сравнявай с другите, защото те може да са по-зле, но това по-никакъв начин не би трябвало да те направи по-добре и по-щастлив.
2. Никога не приемай съвети от неуспели хора. Като тук сама преценявам кой ще категоризирам като успял. Има много зависи.
3. Дръж сърцето си ясно, отворено и мислите прости.

Завистта няма място в живота ми. Нямам емоции за нея. Нямам емоции за хората, които я изпитват. Грозно е, а големи хора сме.
Цялата тази грозотия ме кара да се усмихвам и да изпитвам съжаление за изгубените личности и дребните душици.

"Нерешителността е убиец. Бъди уверен в своя избор. По-добре да вземеш грешно решение, отколкото да не вземеш никакво."
... но помнете, че всяко ваше решение е правилното, тук и сега.

И просто...

И просто мислеше. Мислеше за нещата, които има даром, за нещата, които бе завоювала, за нещата, които предстояха, за нещата, които желаеше. За нещата, изпълнени с чувство. За емоцията, която носят.
И просто умееше. Умееше да се радва на живота, на всеки приятен ден, на всяка мила дума, на всяка случайна нежност, на всяко непожелано добро, на всяка подарена усмивка, на всеки откраднат смях.
И просто ценеше. Ценеше всяка сълза в крайчето на окото си. Ценеше всяка преживяна тъга и премълчана болка.
И просто говореше. Говореше за мили неща. Говореше за реалности във фалшивости. Говореше за приказки в объркан свят. Говореше за взаимност е егоистичен свят.
И просто вярваше. Вярваше в добрите хора. Вярваше в усмивката и топлото сърце. Вярваше в себе си и малко в другите. Вярваше в чудеса и в несъществуващи неща. Вярваше в нейния свят и в мечтите.
И просто чувстваше. Чувстваше, че е там, където желае. Чувстваше много, но малко споделяше.
И просто обичаше. Обичаше без да търси в замяна. Обичаше рядко, но силно. Обичаше да дава всичко от себе си. Обичаше да греши. Обичаше да обича.

И просто предпочиташе самотата. Но не онази, която създава чувство на трагичност, а онази необходимата за чисто съзнание. Онази, която позволява да чуеш гласа на свещите, на стените, на душата си...

Да даваш... без да позволиш да те използват.
Да милваш... без да позволиш да те обсебват.
Да обичаш... без да позволиш да злоупотребяват със сърцето ти.
Да прегръщаш... без да позволиш да отнемат от топлината на сърцето ти.
Да слушаш... без да потъваш е рамки.
Да мислиш... без да изкривяваш истината.
Да прощаваш... без да забравяш.
Да говориш... без да причиняваш болка.
Да мечтаеш... без да затваряш сърцето си.
Да се довериш... без да бъдеш наивен.
Да слушаш сърцето си... без да губиш пътя и посоката си.
Да  чувстваш, че си точно там, където искаш да бъдеш.

"Когато наистина решиш, 

а не просто желаеш.

Когато наистина се отдадеш, 

а не просто опитваш.

Когато наистина поемеш отговорност, 

а не просто се надяваш...

Това е времето, когато започват чудесата..."

— Но аз наистина го обичах.

— Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало? Този тип е докоснал в сърцето ти нещо по-дълбоко от това, което си била способна да достигнеш, тоест разбил те е, детко. Но любовта, която си изпитала, е само началото. Само си вкусила от нея. Това е просто ограничена, дребнава, тленна любов. Почакай да видиш колко по-дълбоко можеш да обичаш.

По дяволите, Бакалничке, ти си способна един ден да обикнеш целия свят. Това е съдбата ти. Не се смей.

— Не се смея. — Всъщност плачех. — И моля те, ти не ми се присмивай сега, но според мен причината толкова трудно да забравя Дейвид е, че сериозно го смятах за своя сродна душа.

— Сигурно е бил такъв. Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това.

Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е.

Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват. И слава Богу, че е така. Проблемът ти е, че просто не искаш да пуснеш тази душа да си отиде. Всичко е свършило, Бакалничке. Предназначението на Дейвид е било да те разтърси, да те извади от брака, който е трябвало да напуснеш, да поразкъса малко твоето его, да ти покаже препятствията и лошите наклонности, да разбие сърцето ти и да го отвори, за да може вътре да влезе нова светлина, дотолкова да те отчае и извади от равновесие, че да трябва да промениш живота си, после да те запознае с духовния ти учител и да офейка.

Това е била работата му и той се е справил страхотно, но вече край. Ти обаче не можеш да приемеш, че връзката ви е имала наистина кратък срок на годност. Ти си като куче на бунището, мила — само ближеш празната консерва и опитваш да извадиш още храна от нея. И ако не внимаваш, тази консерва ще се залепи за муцунката ти завинаги и ще направи живота ти ужасен. Затова я пусни.

— Но аз го обичам.

— Ами, обичай го.

— Но той ми липсва.

— Ами, нека да ти липсва. Пращай му малко любов и светлина всеки път, когато помислиш за него, а после го пусни. Просто те е страх да освободиш последните остатъци от Дейвид, защото тогава наистина ще останеш сама, а Лиз Гилбърт е уплашена до смърт какво ще се случи, ако наистина е сама.

Ето виж какво трябва да разбереш, Бакалничке. Ако разчистиш в ума си пространството, което сега използваш за обсебване на това момче, там ще се получи вакуум, празно място — входна врата. И познай какво ще направи вселената с тази врата? Ще се втурне вътре — Бог ще се втурне вътре — и ще те изпълни с повече любов, отколкото някога си се надявала. Затова престани да използваш Дейвид, за да запушваш тази врата. Пусни го.

"Яж, моли се и обичай" - Елизабет Гилбърт

Всеки влиза в живота ти, взима от него, от теб, от емоциите...
Оставя малко, недостатъчно, за да изгради на ново иззетото и...
Изчезва заедно с част от теб, мечтите и усещанията ти...

"... В края на краищата, всеки един от нас се намира или в криза, или излиза от криза, или се е отправил към поредната криза в живота си. Криза ли?
Ами това е просто част от съществуването ни на тази земя."

"Проницателят" - Анди Андрюс 

Няма грешки.
Нито съвпадения.
Всяко събитие в живота идва, за да остави след себе си урок.

Има поуки.
Има щастливи случайности.
Има очи готови да се учат.

Снимка: http://umeia-shop.com/1343-2150-thickbox/woody-addition-and-subtraction.jpg

"Любовта е мощно чувство. За да я активираме, трябва просто да я споделим един с друг, да отворим сърцата си един за друг. Можем да го направим. Заслужаваме го!” ♥

Димитър Божанов 

Декември е тук.
Хладен въздух, изпълнен с магия.
Магия на малки топлинки.
Най-хубавите бузки са тези,
замръзнали от студ.
Стоплени от нежна целувка.
Устните се залепят.
Ръцете са нежни.

Декември е тук.
Изпълнен със светлинки.
Снежинки.
Готова съм за зима.
Готова съм за топлина.
И трепет в сърцето.
Вълшебна Коледа и елха.
Хубавини и топли студени дни.

Понякога трябва да се вслушаш повече, за по-дълго.
Понякога бяга, има свои причини, основателни, ясни.
Дори да обърка нещата, то винаги знае. Не може да избягаш от шепота.
Можеш да го накараш да замълчи, за малко. Но то не греши.

Да те усещам отново и отново...

Толкова да те усещам,
че отново да се губя в теб.
Толкова да ми е топло,
че отново и отново да се сгушвам в теб.

Толкова да те усещам,
че отново да виждам блясък и копнеж в очи.
Толкова да ми е нежно,
че отново и отново да създавам мечти.

Толкова да те усещам,
че отново да искам твоето докосване.
Толкова да ми е вълшебно,
че отново и отново да пожелая влюбване.

"През какво да преминеш избира съдбата, но как да преминеш избираме ние."

Хората сме едни особени същества, нито лоши, нито добри, нито толерантни, нито крайно критикуващи... Просто сме странни.

Дори когато кажеш на ума си - "Недей да чоплиш, недей толкова въпроси да задаваш", не се получава. Наистина ми се иска да мога да се изключвам понякога. Просто излишно мъча душата си, а вероятно и тази на хората около мен...

Понякога си мисля, че колкото и да анализирам нещата те винаги са загадка. Колкото и да търся логика те винаги намират своя начин да нямат такава. 

Говорихме си с приятелка, че някак си днес хората сме загубили онази много важна частица наивност. Страхуваме се, защитаваме се, като бягаме от себе си. 

Мечтая за вълшебна пръчица, която да премахне целия този страх от хората, да създаде повече наивност.

"Мисля, че просто трябва да обичаме себе си пламенно и с ожесточеност - така пламенно, както лъвицата се хвърля, за да защити лъвчетата си и с ожесточеност, сякаш се браним от банда престъпници, които искат да ни накарат да се самосъжаляваме. 

Мисля, че трябва да обичаме себе си със страстта на италианците - с любов, изпълнена с радост, ентусиазъм и себеотдаване. 

Мисля, че трябва да обичаме себе си с достойнството и гордостта на французойките.

Мисля, че трябва да обичаме себе си така, както обичат седемдесетгодишните бразилки, излезли на парад целите облечени в червено и бяло, или по-скоро така, сякаш току-що сме били уцелени в лицето от летяща кутийка бира и сега сами трябва да се спасяваме. 

Трябва да се обичаме агресивно, така, че да надминем себе си - толкова много сили трябва да вложим в това!

Наистина всяка от нас трябва да открие войнствения викинг, който се спотайва в нея, да извади лъскавото снаряжение и да започне да обича себе си с най-голямата смелост, на която е способна. 

Така че, да - наистина, по дяволите - смятам, че трябва да обичаме себе си."

"Изкуството да си сама" - Лиз Точило

"Хората не сме създадени, за да се справяме с живота сами, това противоречи на човешката природа. Самотните хора са достойни за съжаление и трябва да бъдат съжалявани, понеже в живота им липсва нещо много важно - на тях им е отказано правото на любов. И нека си го признаем, защото е вярно - всичко, от което се нуждаем, е любов. И да имаме всичко останало, животът ни е празен."
 

"Изкуството да си сама" - Лиз Точило

"Живеем само веднъж и нямаме право да правим неща, които не ни харесват!"

"В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало.

 Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както течащата вода си отива." 

Петър Дънов

Едно обикновено момиче.
Старомодно.
Вярва в пеперудите в корема...
... в обичащия мъж...
... в правилния...
... в романтиката...
... в любовните писма...
... в искрящите очи.
... в сърцата...
... в топлината на ръцете...
... във взаимното.

Снимка: http://sphotos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/12690_355169091245588_1862416564_n.jpg

... понякога просто трябва да замълчиш, да не питаш...
... понякога просто трябва да чуеш тишината, да дишаш...
... понякога просто трябва да чувстваш, да не се страхуваш.

Снимка: http://sphotos-e.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/558929_356592627769901_531437510_n.jpg

Вишни

- Разбираш ли... ние с теб се караме през цялото време, не можем да се търпим!
- Ти обичаш вишни, нали?
- Да.
- А, плюеш ли костилките, когато ги ядеш?
- Разбира се.
- Е, така е и в живота... Учи се да плюеш костилките и едновременно да обичаш вишните...

На вас случва ли ви се? Да сте крайни в отношенията си?

Източник: http://www.sharebg.org/
Снимка: http://www.stihi.ru/pics/2012/04/28/4318.jpg

"Сбогуванията са само за тези, които обичат с очите. 

Защото за тези, които обичат със сърцето и душата няма такова нещо като раздяла."

Руми

Снимка: http://sphotos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/311467_10151339235333185_1060022456_n.jpg

"След 20 години ще бъдеш по-разочарован от нещата, които не си свършил, 

отколкото от нещата, които си успял да свършиш." 

 Марк Твен