Усмихни се...

Усмихни се на хората около теб.

Усмихни се на светлината в теб.

Усмихни се на това, че можеш да докосваш нещата, които обичаш.

Усмихни се на това, че можеш да виждаш, вдишваш и чувстваш всичко около теб.

Усмихни се на това, което се случва,  дори на това, което не се.

Усмихни се на хората с отворени, чисти и светли души.

Усмихни се дори на тези, които не отварят душите си, помогни им да го сторят.

Усмихни се на всички, които обичат усмивката ти.

Усмихни се на всичко, което имаш. Усмивката си!

Усмихни се на целия свят, бъди целия свят в една усмивка!

И всичко се случва само с една усмивка...

Ангели...

Ангели, ангели...

Тук някой ще попита – за какви ангели говоря? Ангелите, тези, които помагат, които бдят над нас. Виждате ли ги? А правите ли опити да ги видите?

В детството ми имаше един мъдър дядо, който заекваше и беше сляп.

Винаги ми казваше, че трябва да имам вяра в неестествените, невидимите, но осезаеми неща. Казваше ми, че виждам повече от останалите. Винаги когато страдах за нещо и му кажех той казваше: Погледни светлината, последвай я, заслушай се. Усещаш ли? Топлината. За съжаление тогава не си спомням да съм усещала това, за което ми говореше той, но знам, че моментално грижите ми минаваха след като останех за миг спокойна.

Той ме учеше да бъда човек, да помагам на хората, да обичам близките си, да общувам с хората, да се уча и да чувствам. Днес мога спокойно да заявя, че голяма част от душевността ми е благодарение на неговите уроци.

Разказваше ми различни истории. Ще разкажа една от тях – за ангелите.

„Ангели, ангели...
Те в сърцето ни се крият.
Виждат ангели чистите души.
Чистотата, чистотата при децата.
Отвори душата и намери чистотата.
Малкото дете живее в свой цветен и бистър свят. Най – често децата виждат ангели, тъй като душите им са лишени от черни мисли и дела. В своя растеж постепенно забравят за ангелите, които са виждали и пак могат да видят.
Научи се да бъдеш дете в зрялата обвивка...Ако имаш сърцето и душата, ангелите ще се върнат. (така си спомням думите му…)

Когато пораснеш ще се сблъскаш с много трудности и ще бъдеш подложена на много изпитания, но ти не спирай да чувстваш, да слушаш и да търсиш. И помни, че ангелите винаги са около теб. Всеки път когато ти предстои да направиш сериозна крачка в живота си ще имаш нужда от тях, със силата на сърцето си те винаги ще идват. Ангели има и те се усещат с душата и се виждат със сърцето. Чувствайки тях никога няма да чувстваш самота. Научи се да живееш простичко и да бъдеш добра. Ще има моменти, в които ще се губиш. Тогава просто стой спокойно. В тишината, в нищото. В тези моменти не води битки със себе си. Просто бъди спокойна. Научи се да си спокойна в неспокойни моменти и дни, но не губи своята емоционалност. Тя е твоя и ти си нейна.

Търси ангелите, те ще те водят. Навсякъде има ангели. Всички сме ангели.”

Настръхвам когато пиша това, толкова е истинско. Неговите разкази много са ми помагали и ще ми помагат. Изразяваха душевност. Това, което „проповядвам” и аз всеки ден. Това, което искам да виждам у хората около мен – душа. Да живеем простичко, трудно ли е? Трудно ли е да събудим собствената си душевност?

Аз мога! А ти?

Опитайте...

Дали ако всичко беше лесно ние щяхме да бъдем такива, каквито сме сега?

А тази сила, която имаме. Тази борбеност. Дали щяхме да я изградим?

Способността да помагаме, да се радваме на малките неща, да обичаме, да летим..Дали?

Когато се моля за нещо, аз се моля да намеря правилния път, за да го постигна..Не искам нищо да ми падне от горе, искам всичко да заслужа и да постигна.  Удоволствието е истинско и осезаемо.  Дори в моментите, когато губя вярата си се моля за посоката. Правилната посока. И ангела, който ме пази винаги ми помага да тръгна, да стигна там където е най-добре да бъда. Имало е моменти, в които си казвам: "Писна ми, не мога повече!" или "Толкова съм свикнала да ми е трудно, че друго едва ли познавам и ще позная." В тези редки моменти усещам топлина на рамото си и светлина в очите си...И не след дълго моята вяра се ражда отново. Тогава ползвам силата, която усвоявам търсейки лесното по трудния път.  След  всяко изпитание, което живота ми поднася, обръщайки се назад виждам правилния избор, усещам щастието, изгрява усмивката и самодоволството. Да, щастие! Това усещам. 

Опитвайте да намерите своя ангел, който да ви изпраща топлина, когато се нуждаете от нея.

Опитайте се да виждате светлината навсякъде, дори в най-тъмното местенце на душата си.

Опитайте да отворите очите си за правилната посока, да тръгнете по правилния път.

Опитайте да отворите душата си и да бъдете щастливи с така нареченото „нищо”.

Опитайте „нищото” да бъде всичко за Вас.

Помнете, че там където има много светлина, има и много сенки.

Така далечни, а всъщност толкова близки...

Има хора, които просто са ти близки! Каквото и да направят, каквото и да кажат, където и да отидат не можеш да се откъснеш от тях!
Имам си един, а може би са двама такива. Двама! Колкото и да не правят нищо, за да съм около тях, сърцето ми иска да е близо до тях. Не искам да правят нищо. Те правят много неосъзнато. Нужни са ми. Когато ги погледна, когато ги слушам, когато ги усещам, усещам, че са различни, че са необикновени.
В живота ни постоянно влизат и излизат разни и разнообразни хора. Щастлива съм, че ги имам в живота си. Щастлива ще бъда ако и те усещат същото.Ако и те отворят душите си.
Дали някога ще разбера защо е тази близост? Дали искам да разбера или искам просто тях да ги има, без причини, без условия.
Душите имат привличане. Така обяснявам нуждата си от тези хора. Достатъчно ми е че ги има, че по странен и необикновен начин са влезнали в живота ми. Достатъчно ми е! Не ги пускам да излизат от него, не ги пускам...















Това са техните символи в моите очи, а снимката светлината, която излъчват.

За какво живеем?

За какво живеем?

За дивата, романтичната, изгарящата, възможната, обсебващата любов...

За налудничавата, абсурдната, безграничната, дивата, невъзможната любов...

За нея! За любовта!

Само когато я усещаш, само тогава усещаш живота. Тогава всичко е различно. Водата има своя сладък вкус, въздухът е някак си по-приятен за дишане, земята е някак си по-приятна за докосване, небето е някак си по необятно и красиво, криещо безкрая на мечтите.

Всяко докосване е по-истинско. Всяка целувка е по-изгаряща. Всеки поглед е по-необикновен. Всеки миг е незаменим и неповторим. Всеки жест е желан. Всеки ден е Денят!  Денят на очакване! Той. Тя. Заедно.

Има ли значение какво ще е? Има ли значение какво ще каже някой? Има ли значение какво ще направиш? Ако е любов има ли значение времето, мястото и разстоянието? Има ли значение дали ще дадеш живота си за единствения..миг..на взаимност...

Значение има единствено това, че сърцето не усеща друго, а само любовта.

За тези, които ни липсват

На всеки се е случвало. Чувството на незавършеност в особени наши дни.

На мен ми се случва  напоследък често. Да усещам липсата на любими хора. В живота си всеки поема по своя път, но сърцето е "нещото", което ни връща постоянно към отминалите събития, хората, които са далече от нас и моментите, които не се преживели, а дори и към тези, които сме преживели. Не знам защо. Не искам да знам защо. Може би защото ние сме допуснали да преживеем, да не преживеем, да запомним и да се връщаме към всичко отминало.
В особени моменти сещайки се за всичко това усещаш щастие, че се е случило нещо. В още по особени моменти усещаш болка и празнота. В такива моменти човек чува думите "Спри да чувстваш, спри да мислиш!" Не искам! Да не чувствам за мен означава да не живея. Да не мисля за мен означава да не бъда аз. Вие искате ли да сте други? Аз не! Тук си спомням думите на точно един такъв любим човек, който липсва: "Намирай време да бъдеш тъжна, да чувстваш болка, да плачеш, да бъдеш слаба."
Това е моята дефиниция за живот - да бъдеш всичко, да не бъдеш нищо, да чувстваш, да мислиш, да чувстваш и да преживяваш положителните страни на живота, а също така и отрицателните.

По объркано не съм се чула да говоря до сега :)
И пак....Да го живеем, да чувстваме и да мислим!