За книгите и хората...

"- За какво мислиш?
- Замислял ли си се, че хората и книгите си приличат? Нови, стари, скучни, забавни, тънки, дебели, евтини, скъпи, прочетени, недочетени... Книги и хора със смисъл и без мисъл в тях... Разбрани и недоразбрани... Любими и не толкова! Такива, които препрочиташ по сто пъти и винаги откриваш нещо ново в тях, което сякаш ти е убягвало и такива, към които губиш интерес още на първи прочит.
Книги и хора, в които припознаваш себе си и такива, които не те докосват с нищо. Книжки и хора за два часа и такива, с които губиш представа за времето... Хора,  които четеш като отворена книга и книги с дебели и твърди корици, съдържанието под които, обещава да е завладяващо, често обаче трудно разбираемо. Най-интересни са те - с всяка следваща страница апетитът ти за четене расте,  докато историята им не те погълне изцяло... Харесвам такива хора... Ходещи романи...
- Много ли книги си изчела?
- Достатъчно, за да се науча да чета хората..."

Боклук

"В душата си бях насъбрала твърде много непотребни спомени и емоции. Твърде дълго не изхвърлях нищо. Докато не дойде времето да приключа това. Времето да се освободя от този товар и бреме. Боже колко боклук бях насъбрала. Отворих широко всички прозорци и започнах да изхвърлям. Изведнъж се оказа, че има толкова място, широчина и простор...въздух. Аз дишах отново, свободно, и буцата в гърлото я нямаше вече. Невероятното усещане, че съм си върнала живота, вярата, надеждата и желанието да живееш. Огледах се, бяха останали наистина ценни за мен неща. Нещата, които имаха истински смисъл в живота ми."