Това, което най-накрая научих и проумях е, че някой реши да прави нещо не можеш да го спреш. По никакъв начин. Единственото, което можеш да загубиш е нерви, време и усилия. Всеки си е сам господар на живота. Всеки сам си "троши" главата, сам си взима решенията и си прави грешките. Но понякога мисля, че е необходимо малко да погледне встрани...

"Израствайки ще откриеш, че имаш две ръце, 

едната за да помагаш на себе си, 

и другата - да помагаш на другите." 

... защото всичко е взаимност...

Достатъчно е да се обърнеш, за да видиш слънцето...

"- Още ли си ми сърдита?
- Не.
- Сигурна ли си?
- Никога не съм ти била сърдита.
- А какво тогава?
- Бях наранена. Има разлика."

Но колко хора всъщност се замислят за това, че има разлика? 

 

 

Истини по пътечки...

И живеейки събирам истина.
Всеки има такава да сподели, най-много живота.
Падах, ставах, губих, печелих.
Плаках, смях се, сърдих се, усмихвах се.
Мълчах, говорих.
И това ще мине и друго ще дойде,
но ми се живее и ми се учи.
Непрекъснато вървях, в посоки.
Животът е движение.
Вървя към себе си и все повече към себе си.
Променям свят, своя.
Губя път, намирам пътечки.
Пътечки, осветени от слънчев лъч и надежда.
И истина на всяка крачка.
Истини в лъжи. Истини в илюзии.
Трябва да ги има, лъжите, илюзиите.
С тях идват истини.
Научих какво означава сила.
Научих какво е малко и голямо,
истинско и не.
И още уча, много.
Мечтите си пазя, сбъдвам, създавам.
Имат своята пътечка.
Имат своите розовини,
имат своите сълзи.
Има причина за всичко.
Има причина за емоция.
Дори мислейки, че емоцията е способна да убие...
... моля се да не изчезва.
... живота да живея, дори с блестяща в ъгълчето сълза...
... истини по пътечки, щастие, топлинка и силата на деня.

"Ако искаш да контролираш живота си, трябва да контролираш само ума си."

 

Напоследък съм уморена, не от нещо, просто уморена.

"Ти обичаш някого, най-малкото мислиш, че го обичаш...Ако го обичаше истински, ревността е невъзможна. Ако разбереш, че този човек обича още някого, ти се радваш: обичаш го, а той е щастлив с някой друг: и всичко, което искаш, е да направиш този човек щастлив. Ти няма да ревнуваш; напротив, ще си благодарен на човека, направил щастлив твоя възлюбен или възлюбена...Ще почувстваш огромно дружелюбие.
Но това се отнася за истинската любов, което се случва рядко. Това, което съществува като любов, е просто идея. Ти "обичаш" някого, което значи, че владееш този човек. "Обичаш" го - което означава, че той не може да обича никого другиго. Ако той обича още някого, той те оскърбява, той потвърждава, че си по-долу от него; че има други, по-добри, по-любящи от теб. Това те наранява, наранява чувството ти за собственост, това подрива идеята ти за монопол.
А в основата на това стои страх, защото ти не се опитваш да погледнеш в очите факта за твоята любов. Въпросът не е в това, че този, когото обичаш, обича някого другиго; въпросът е в това - обичаш ли наистина този човек? И не ти стига мъжеството да разгледаш този въпрос. А именно това е въпросът, на който трябва да си отговориш.

Ако обичаш човека, нищо друго няма значение.
Любовта дава свобода.
Любовта, му разрешава да прави всичко, което пожелае. Всичко, което му носи блаженство, е негов избор.
Ако обичаш човека, не се меси в личния му живот. Оставяш личния му живот на мира. Не се опитваш да посягаш на вътрешното му същество. Не искаш да ти се отчита къде е бил и защо се е прибрал късно нощем. Това е коренно погрешно.
Това е неговият живот - къде ходи, закъснява ли или не...Обикнал си тоя човек такъв, какъвто е, а той е именно такъв. И ти никога не се опитваш да се намесваш в личния му живот. Не отваряш писмата му, не проверяваш джобовете му, дневника му и телефонните му номера. Не се опитваш да го уличиш. Всичко това е отвратително.
Ти трябва сам да видиш това; ако не искаш да го видиш, това е страхливост.
И за да го скриеш, устройваш сцени на ревност, напълно забравяйки, че това е твоята страхливост. Всъщност е било нужно ясно да разбереш дали си имал "идея" за любов, или тя е била реална. В реалността няма проблем; само идеите създават безпокойство, защото те са мними. Под тях има толкова боклук, че тия идеи не могат да ти помогнат. И най-малката дреболия може да причини безпокойство.
Аз не мога да си представя, че двама човека, които наистина се обичат, могат да се скарат по всякаква причина, че могат да си правят сцени един на друг без повод, че ще се опитват да забранят на другия нещо си.
Основното изискване, базиращо се на любовта, е: "Аз приемам другия такъв, какъвто е". И любовта никога не се опитва да промени единия човек според собствените идеи на другия. Ти не се опитваш да ограничиш човека тук или там, или да го поставяш по-долу от себе си, което се случва по целия свят.
Хора, които мислят,че обичат, постоянно се измъчват един друг, стараейки се да се адаптират към определен образ. Те искат другите да са просто кукли, а нишките за управление да са в техните ръце. И същото прави другия човек: той желае ти да си куклата, а нишките да са в неговите ръце. Сега това се превръща в постоянен конфликт, мъчение и болка.
Именно страхливостта те измъчва. Просто погледни факта - обичаш ли този човек, или не. Ако има любов, тогава в нея няма никакви условия; ако няма, тогава кой си ти, че да поставяш условия?
Във всеки случай е ясно - ако обичаш, тогава въпросът с условията не стои: ти го обичаш такъв, какъвто е. Ако не го обичаш, също няма проблем - той не ти е никакъв, въпросът с поставяне на условия не съществува. Той може да прави всичко, което поиска.
Но ти трябва да разгледаш чувствата си много искрено и честно. И тази пряма среща с чувствата ти веднага ще ти покаже правилния път. Животът не е сложен - ние го правим такъв, защото сме страхливци: ние не виждаме това, което знаем, че съществува.
Да се види истината винаги е лесно.
И това ни прави невинни; и не възникват никакви усложнения. Иначе ти продължаваш да живееш в мечти, че обичаш, че можеш да умреш за другия човек.
Ти дори за минута не можеш да видиш другия щастлив с някого - и мислиш,че можеш да умреш за него!
Просто се опитай да разбереш какво всъщност те вълнува в този човек - и ревността изчезва. В повечето случаи с ревността изчезва и любовта. Но това е хубаво, какъв смисъл има от любов, изпълнена с ревност, която всъщност не е любов?
Ако ревността изчезне, а любовта все пак остане, тогава в живота ти има нещо съществено, което си струва да го има."

Ошо

"Няма как да изгубиш нещо, което никога не си притежавал 

и няма как да изгубиш всичко, защото всичко, 

което притежаваш е собствената си същност и сила да променяш."

Снимка: http://sphotos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/374809_349791605116670_1436456362_n.jpg

Не са ти нужни емоции, които те ограбват.

 

"Много мъже се държат просто като жени.
В любовта всеки се държи като жена. Искаш да скочиш в непознатото, но не искаш да се отречеш от познатото. Искаш да се движиш с две лодки едновременно, но те се движат в различни измерения, диаметрално противоположни. Искаш да си си ти, а същевременно да имаш и нов живот. Искаш невъзможното. Искаш да се привързваш към това, което имаш, а същевременно и да израстваш - но самото привързване те възпрепятства да израстваш. Двете не са възможни едновременно."

 

Ошо

 

Снимка: http://sphotos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/599014_3392700756871_765443299_n.jpg

Искай ме!
Силно.
Страстно.
Лудо.
Бясно.

Невъзможно...
..много.
Невъздържано.
...Така.
Необяснимо.
Необхватно
..много, ме искай!
Безмълвно.
Бездумно.
С жест само.
С мисъл...
...ми стига.
С обичния блясък в очите.
С поглед искай ме само.
Невъобразимо много ме искай.
С шепот ме искай.
С обърната нагоре длан..
с Усмивка...
..така ме искай
С ума си.
С тялото си.
С душата си.
Непоколебимо...
много..
..... ме искай!

Ина Григорова

 

"Човек е свободен от всичко, от което не се страхува. А не просто, защото иска да бъде такъв.
Да се страхуваш от загубата на свободата си означава, че изобщо я нямаш."

Снимка: http://sphotos-h.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/523171_365351920209263_100218723_n.jpg

Рядко пиша себе си, повече пиша за нещо...
Често го правя тогава, когато емоцията е тиха.
Може би, защото не искам...
Може би, защото не ми е здравословно...
Може би, защото някой ще го боли, най-често мен.

Обичам думите, обичам емоциите, обичам да чувствам и да преживявам.
Но всъщност често не обичам да излизат от сърцето ми онези болящите. Онези, които написването ги прави повече истински.
Обичам думите, изпълнени с любов, но не ми е възможно винаги такива. Дори на мен.

Зная, че винаги искам нещо и винаги мога да намеря нещо, което ми липсва. И е така. И нещо усещам, че ми липсва, много усещам. Понякога се моля да не усещам, друг път благодаря, че усещам. Дай ми да моля. Да моля душата си да я има, а после да я няма.

Тъжно ми е. Особено когато очите блестят, не от хубаво.
И знам, че утре или след час ще ми е усмихнато. Но сякаш сега ми се иска да притихна в тази емоция, да ми е тъжно, да ми липсва. Известно време... И ето, че пак усещам. Тъжно ми е...

Снимка: http://3.bp.blogspot.com/_-2_jGaQXN8Y/TMgq3ZTBszI/AAAAAAAABbE/7X3ImOpJrP0/s1600/woman_in_the_rain___reloaded_by_VincentNoir.jpg

"Всеки таи вътре в себе си добри новини. 

Добрите новини са, че ти не знаеш колко прекрасен можеш да бъдеш, колко много можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и колко голям е потенциалът ти."

"Красотата е банално качество у много жени. 

Същинското очарование иде от вътрешния пламък на личността."

"Идва момент, в който животът на всеки oт нас излиза извън релси.
В този отчаян момент, трябва да изберете посоката си.
Ще се борите ли да останете в пътя?
Докато другите ви казват кои сте?
Ще се промените ли?
Ще се гордеете ли с избора си?
Или ще намерите нов път?

Идва момент, в който животът на всеки от нас излиза извън релси.
В този отчаян момент, кой ще бъдете вие?
Ще намалите ли защитата си?
Ще намерите ли утеха в някой неочакван?
Ще достигнете ли до целта си?
Ще се изправите ли срещу най-големите си страхове смело?
Ще продължите ли напред с вяра?
Или ще се поддадете на тъмнината в душата си?"

"Има моменти в живота ни, когато сме изправени на кръстопът. Изплашени, объркани, без карта на пътищата. Изборите, които правим в тези моменти, могат да предопределят остатъка от дните ни. Разбира се, когато се изправим пред неизвестното, повечето от нас предпочитат да се обърнат и да се върнат. Но от време на време хората откриват нещо по-добро, нещо, открито отвъд болката да си сам и отвъд смелостта и куража, нужни да допуснеш някой до себе си или да дадеш на някой втори шанс. Нещо отвъд тихото постоянство на мечтата. Защото само, когато си поставен на изпитание, можеш да разбереш кой си всъщност. И само тогава разбираш кой можеш да бъдеш. Човекът, който искаш да бъдеш, съществува отвъд упорстването и вярата и отвъд болката и страха, от това, което предстои да се случи."

Снимка: http://sphotos-h.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/308045_287817231331890_1505234998_n.jpg

"Човек обикаля света в търсене на това от което се нуждае, 

за да се завърне и да го намери вкъщи."

Снимка: http://sphotos-d.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/598658_281819821934993_2105340870_n.jpg