31.03.2012 г.

Животът...


Животът е действие.
Не е нито думи, нито планове.

Pay It Forward...


"Явно на хората им е трудно да променят някои неща дори, когато виждат, че те не са добри. 
И се предават. А когато се предадат... Тогава губят всички."

Movie: Pay It Forward

The Vow...


Обещавам да ти помагам да заобичаш живота,
да го прегърнеш с нежност,
и да имаш търпението, което любовта изисква.
Да говоря когато думите са нужни
и да споделям мълчанието когато не са.
Да се съгласявам и да не се съгласявам на тортата.
И да живея с топлината на сърцето ти
и винаги да го наричам дом.

Заклевам се да те обичам без страх,
във всички твои форми сега и завинаги.
Обещавам никога да не забравям, че това е любов,
която се случва веднъж в живота.
И винаги да знам с дъното на душата си,
че без значение какви предизвикателства ще ни разделят,
винаги ще намерим път един към друг.

Movie: The Vow


Midnight in Paris...


Никога няма да се справиш, ако те е страх да не умреш.
Любил ли си някога изумителна жена? И когато я любиш чувстваш ли истинска страст? И поне за миг губиш ли страха си от смъртта?

Вярвам, че истинската любов сключва примирие със смъртта. Страха идва от липсата на любов или недостатъчната любов, което е същото. И когато един мъж обича лудо, поглежда смъртта в очите без страх. Любовта им е толкова страстна, че изхвърлят страха от съзнанието си. Преди страха отново да се върне, както става с всички мъже. И после пак трябва да любиш истински страстно.


Movie: Midnight in Paris

Before Sunrice...


Заблуда на мечтите

О, мила, с прекрасното лице,
капни сълза в чашата за вино.
Погледни големите очи.
Виж какво значиш за мен.
Аз съм заблуден ангел.
Аз съм парад на фантазията.
Искам да знаеш какво мисля.
Не искам повече да предполагаш.
Нямаш идея от къде съм дошъл.
Нямаме представа накъде вървим.
Изстреляни в живота.
Като клонки в реката.
Плаващи надолу по течението.
Хванати в настоящето.
Аз ще нося теб.
Ти ще носиш мен.
Така може да бъде.
Не ме ли познаваш?
Не ме ли опозна до сега?

Movie: Before Sunrice


30.03.2012 г.

Знайте, че...



Знайте, че Вашата мила дума може да бъде
единствената за този, които я чуе.
Знайте, че Вашето добро дело може да бъде
единственото за този, към който е било насочено.
Знайте, че Вашата любов може да бъде
единствената за този, който я усеща.
Знайте, че Вашата прегръдка може да бъде
единствената за този, които ще изпита топлината й.
Знайте, че Вашата целувка може да бъде
единствената за този, който ще зарадва.
Знайте, че Вашата усмивка може да бъде
единствената за този, който ще я види.

Знаете как да го направите. Бъдете добри.


...един...


Животът ни е един. Често не е толкова красив и справедлив, но е един.
Колкото по-добре го живеем, толкова по-приятни усещания ще имаме.
Не се тревожете за маловажни неща.
Не бъдете егоисти. Не мразете. Не обиждайте. Не наранявайте.

Сърцето ни е едно. Често боли, но и често лети.
Дошли сме на този свят с една единствена мисия - да се обичаме.
Често забравяме за нея, но мисля, че има кой да ни напомня. Има я и нея - любовта.
Обичайте. Помагайте си. Споделяйте топлина и радост, щастие и усмивки.

Споделяйте мислите и сърцето си.

Отношение...


Имайте отношение към всичко, което преминава през вас.
Минава, остава, връща се, потъва в забрава.
Всичко се случва заради една по-висша причина, идваща от нас.
И тази причина е пътя, по-който живота се случва.

28.03.2012 г.

Променливо гъделичкащо...



Тъжно ми е да не го усещам.
Тъжно ми е да не знам как се чувства.
Тъжно ми е да не ме кара да летя.

Приятно ми е да започвам деня си с него.
Приятно ми е да завършвам и деня си с него.
Приятно ми е да е моя ден той.

Болезнено ми е да бягам от него.
Болезнено ми е да го гоня от сънищата си.
Болезнено ми е да стопирам желанието си към него.

Гъделичкащо ми е да мечтая за него.
Гъделичкащо ми е да се усмихвам глуповато мислейки за него.
Гъделичкащо ми е да затварям очи и да се отнасям далече с него.

Променливо ми е, но той е същия. Прекрасен и цветен. Не го заменям.


Hay Amores...


"Ех, любов! Какво ли не бих направила за теб!
За да те имам поне за секунда, далеч от този свят клет,
и близо до мен...
Ах, любов моя!
Както река Магдалена се слива с морското начало,
така искам да съм с теб едно цяло!

Ах, любов!
Не забравяй за морето, нощем там беше,
когато изплаквах спомените си по теб,
и със синия си поглед ме следеше.
Ах, любов! Не забравяй за деня,
когато твоят живот от моя се делеше...

Има любови, които издържат на болката бремето,
и както виното става по-хубаво с времето,
така расте това, което изпитвам към теб...
Има любови, които явно умират и след това разцъфват,
а в есенните нощи се раззеленяват и тръпнат.
Също като любовта, която изпитвам към теб...
Към теб..."


Не мога да не отбележа този красив текст на красивата песен на Шакира - Hay Amores

27.03.2012 г.



Онази, която иска.
Онази, която получава.
Онази, която дава.
Тя ли е?

Онзи, който може.
Онзи, който желае.
Онзи, който копнее.
Той ли е?

Онова, което живее.
Онова, което тлее.
Онова, което бледнее.
То ли е?

Тя. Той. То. Действие. Противодействие. Мечтание.

26.03.2012 г.

Понякога...


Понякога се дразня на мислите ми, че летят постоянно към теб.
Понякога се дразня на желанието ми да те имам.
Понякога се дразня на треперещите ми крака.
Понякога се дразня на емоциите, които позволих да ми създадеш.
Но само понякога.
Копнея за тези неща, искам ги. Всички тези неща и теб.

... А това е посветено на Него...

Eдна дума, 
едно действие, 
една мисъл, 
една емоция, 
едно докосване, 
едно усещане, 
един човек, 
едно желание,
една мечта,
една болка.


"Истинското предназначение на човек е да живее, не да съществува." 

Джек Лондон