"- Пусна ли го в душата си?
- Пуснах го
- В тялото ти беше ли?
- Беше.
- Из сърцето си разходи ли го?
- Във всички стаи...бабо. И в най-тъмните и срамните.
- И сега не знаеш защо плачеш?
- Уморих се
- Не бързай да пускаш, чадо. Ще влезне, ще се поразходи, ще поразтъпче, ще оцапа, па ще се фръцне да си оди.
Онио, който е за теб - той остава. И над теб бди, като над най- крехкото цвете за теб внимава. Бори се за теб, коги сама от себе си се предала.
Дом ще построи, мъж е коги умее да създава. Не скъпи се, не инати се, не се като жертва изявява.
Дъще, он не разиграва.
- Предрешват се на други, след някой и друг месец са от чуждите по-чужди.
- Не бива да влиза в живота ти, ако няма мерака да го прави по-хубав отколкото до преди него. И ти така, дъще. Не бива. Иначе си стойте, където сте. И всеки по своему да е щастлив."
Pollini
