1.12.2014 г.

Декември е тук...



Декември е тук. Бъди добър.

Декември е блясък. Блясък в очите. Бляскави малки улички.
Сгушени студени пръстчета. Аромат на свещи и портокалови кори.
Тиха музика. Червено вино. Подаръци. Изненади.

Декември е уют. Грижа за дома и семейството. Сняг. Топли ръкавички и шал.
Зачервени бузки. Студено носле.
Очакване и усмивка. Трепети и любов.

Декември е светлина и мисъл. Мисли за това, което имаме и нямаме.
Мисли за какво можем и защо не.
Ще бъдем по-добри и по-мили. Първо със себе си.

Декември е топлина. В душите. В очите. В ръцете.
Повече... ще обичаме. Повече... ще се грижим.
Повече... ще мечтаем. Повече... ще сбъдваме.

Декември е поглед навътре. Кои сме и къде сме.
Поглед към любимото и важно.
Поглед към пропуснатото и закъснялото.

Декември е всичко. Равносметка. Малко тъга, идва, отива си.
Декември е ново начало. И подобрено старо начало.
Декември е това, от което се нуждаем.
Декември, бъди мил. Бъди благодарен. Прощавай. Обичай.

25.11.2014 г.

Коледа...

Започвам да отброявам дните до Коледа...
Дните, в които си изцяло отдаден на семейството.
Тъжно е, че чакаме тези дни, за да се отдадем на най-близките си хора и да вярваме в чудеса.

И тази Коледа се надявам на чудо. Чудо, на което се надявам от няколко години, но около Коледа разчитам на цялата енергия на Планетата да помогне.

Единственото, което желая е здраве и живот. Всичко останало е добре дошло.

Помечтайте за красива Коледа, повече взаимност и споделеност, повече чудеса и повече вяра в самите себе си. От там идват чудесата.



12.11.2014 г.


"Лъвът и прасето седнали да пият.
Пили каквото пили и лъва казал, че се прибира при жена си.

Прасето възмутено попитало:
- Лъв, ти си царя на животните, цялата гора ти има страха, а ти се съобразяваш с една жена?
Аз ще пия до когато си искам и моята жена нищо не може да ми каже!
Лъвът отвърнал:
- Разликата между нас е , че ти се прибираш при свиня, а аз при лъвица..."


29.10.2014 г.

Разочарования, ежедневни...

Напоследък "търпя" малките разочарования... От хора, постъпки, думи, уважение, липса на последното.

Разбира се не очаквайте от мен да тъгувам дълго. Усещам, приемам, подминавам.
Не съм от хората (вече не съм - слава богу), които ще се вторачат в негативното.
Нямам много време за него. Живея с важните неща.

Никого не упреквам за държание, действия или без... дейстия. Друг има правото да го прави.
Живеем в свободен свят. Всеки има своето право да прави или не прави.

Моя проблем винаги идва от личната призма. "Аз бих...", "Аз ще..."
Да. Но аз не съм всички.
Затова приемай малките разочарования с лека ръка, но пази поуките и научените уроци и ако утре искаш да споделиш щастието си или нещастието си с някой - знаеш с кой.



Хубаво е всеки човек да разбере до къде може да стига с неуважението си.

Спомням си преди време майка ми какво ми каза когато бях учудена от нейна постъпка (положителна разбира се) след ситуации, които бяха наранили душата на дъщеря й.
Когато я попитах защо? Тя отговори: защото преди всичко съм уважителна. Уча се от нея!

Отново ще кажа: Не съм идеална! Но се харесвам! :)
И отново съм аз и на себе си - Вилянка :)

18.10.2014 г.

Ако понякога мислим за това как някое действие ще се отрази на хората, които обичаме...
... може би не бихме направили много неща.
Ако понякога мислим поне три пъти преди да сторим нещо...
... може би не бихме направили много неща.
Ако понякога не ни е достатъчно "извинявай"...
... може би не бихме направили много неща.

Обичам идеята да живеем тук и сега, но повече ми харесва да живея тук и сега без моите действия да унищожат нечия душа, която обичам.


14.07.2014 г.


“Тази година не сме същите хора, които сме били миналата година. Онези, които обичаме, също не са същите. Щастлива случайност е, ако ние, променяйки се, продължим да обичаме един променен човек.“

29.06.2014 г.


"Страстта може да се подхранва от тайната, но на любовта е нужна истината, за да оцелее."

26.05.2014 г.


"Мъдростта не е нищо друго, освен болка, която е била излекувана."

21.05.2014 г.

Не можеш да "изхвърлиш" някой от живота си след като си го допуснал в душата си.
Тя е храм и в нея оставаш завинаги.
Понякога думите може да болят.
Понякога действията може да разочароват.
... но ритъмът на сърцето е различен с него.
Нищо друго не ти остава освен да обичаш. Чисто. Без очаквания. Без защо, как, кога.

Не допускай да заместиш любовта с болка. Никой не влиза в живота ти, за да те нарани.
Обичам да обичам. Него, така и себе си.
Не са нужни думи. Не е нужно нищо.
Просто обичаш, защото го има.
Докато сълзи текат любовта е жива.

Така не се обича втори път.
Искам да го запазя. Чисто, силно и шарено.
Парещо, треперещо, сигурно.

2.05.2014 г.

Ако искаш да задържиш някой в живота си никога не си позволявай безразличие.
А казват, че душата не е осезаема. Мен защо ме боли тогава?!

30.04.2014 г.

"Всяко падане е урок, от който се нуждаем, за да се учим, като същевременно ни позволява да променим гледната си точка."

Из "Книга за възможностите" Алберт Либерман

27.04.2014 г.


някога той й четеше влюбени слова вечер преди заспиване, за да са красиви сънищата им...
Няма те

Завивам се сама в студената постеля.
Тази нощ там няма какво да намеря.
Няма я твоята прегръдка гореща,
само завивката студена усещам.
Няма го твоето нежно дихание,
няма го онова приятно твое ухание.
Няма го красивото твое лице,
няма го пулса на твоето диво сърце.
Няма ги очите ти - онзи бляскав разкош,
няма я целувката, казваща лека нощ.
Може би някоя друга получи това?
И вместо аз, тя заспива до тебе сега?
А може би и ти като мене си сам?
Какво ли да сторя, просто не знам.
Тежко е. Сълзите горещи преглъщам.
Ела в съня ми, поне там да те прегръщам.

Н. Николова
Никога не съм си представяла, че ще плача толкова много...
Всички казват, че ще мине.
Не искам да мине.
Искам него и животът с него.
Не искам живот без него.
Не искам да се уча да живея без него.
Не искам да свикна. Не искам да млъкна.
Не искам да мога.
Всички казват, че ще мине.
А какво да правя до тогава?
Как да се събера в кожата си?
Как да ставам сутрин?
Как да ям?
Как да спя?
Как да искам да ми се случва нещо?
Нищо няма смисъл.
Нищо няма вкус.
Нищо няма картина.
Нищо няма усещане.
Нищо няма.

26.04.2014 г.



Понякога ми се иска да вярвам на подобни послания.
Да се изключа. Просто да стоя чакаща животът ми да премине.
Обичам го, а така боли.
Казват, че душата тежи 21 грама. От моята мисля, че е останал грам, без него.
"Ще ви кажа следното: същността на любовта е свободата. Всеки, който каже, че ви обича и че се грижи за вас, ще зачита свободата ви.
Това е толкова просто. Не се взирайте по-надалеч и по-надълбоко, за да го разберете по по-сложен път.
И по-рано съм ви казвал, и пак ще ви кажа. В основата на човешкия опит и преживяване стоят само две енергии: любов и страх.
Любовта дарява свобода, страхът я отнема.
Любовта отваря, а страхът затваря. Любовта кани свободната изява, страхът я наказва.
Прилагайки тази мярка, ще разбереш дали някой те обича или се бои от тебе. Не го слушай какво казва.
Гледай го какво прави.
Любовта те кани винаги да прескочиш границите на невежеството. Да задаваш всякакви въпроси. Да търсиш всякакви отговори. Да изричаш всякакви думи. Да споделяш всякакви мисли. Да подкрепяш всяка система. Да се кланяш на всеки Бог.
Да живееш със своята истина.
Любовта винаги те кани да живееш със своята истина.
Така можеш да разбереш, че това е любов.
Вие знаете всичко, което може да се знае за това Кои Сте Вие в Действителност - а това е същността на любовта. Няма нищо, което трябва да научите. Трябва само да си припомните."

Нийл Доналд Уолш

Искам да спра да се страхувам...

25.04.2014 г.

Нито времето, нито мъдроста могат да променят човека.
Единствено любовта може.

22.04.2014 г.

"Там, където е текло вода, може пак да потече, но от чакане, ще ти е минала жаждата."

Дора Габе

21.04.2014 г.

Най-трудно е пуснеш щастието ти да си тръгне.
Най-трудно е да продължиш животът си, защото така трябва.
Най-трудно е да се учиш да стъпваш след като знаеш, че можеш да летиш.
Най-трудно е да се усмихваш, когато от душата ти тече кръв.
Най-трудно е да знаеш, че можеш, че обичаш, но другия да се страхува да ти повярва.
Най-трудно е да си безсилен да спреш любовта на живота ти да премине и да си отиде.

15.04.2014 г.

"Обичам това, че ти е студено, когато навън е 21 градуса.
Обичам това, че ти отнема час и половина, за да си поръчаш сандвич.
Обичам малката бръчка над носа ти, която се получава, когато ме гледаш сякаш съм луд.
Обичам това, че след прекаран цял деня с теб, все още мога да помириша парфюма ти върху дрехите си.
Обичам и това, че ти си последният човек, с когото искам да говоря, преди да отида да спя през нощта. И това не е така, защото съм самотен, и това не е така, защото е Нова година. Дойдох тук тази вечер, защото, когато осъзнаеш, че искаш да прекараш остатъка от живота си с някого, искаш остатъка от живота да започне възможно най-скоро."

"Нямам нужда от нищо друго. 
Всяка сутрин ставам от леглото и се изправям срещу света, защото знам, че ти съществуваш."

"Отразена в теб" Силвия Дей
Просто бъди това, което търсиш.
"Най-хубавото нещо на деня е да има с кого да споделиш вечерта, а най-хубавото на вечерта е да чуеш, че ти си нечие най-хубаво нещо."

13.04.2014 г.

Говорят ми за свикване, за примирение, за пречупване.
Не мога да бъда с мъж, с който не си представям да споделя следващите 50 години.
С кое да свикна? С липса на щастие? Не. С това не се свиква.

"Любовта те кара да правиш неща, които никога преди това не би направил."

Movie: А после? 

"Искаш ли силно нещо, имаш два варианта -
да се бориш за него...в опит да го постигнеш,
или да се бориш със себе си...в опит да го забравиш!"

12.04.2014 г.

"Най-крехкото нещо на света - това е любовта на жената. Една погрешна стъпка, дума, поглед, и нищо няма да бъде възможно да се възстанови." Ерих Мария Ремарк
Защо се разочароваме от хората около нас?
Защото си мислим, че всеки е готов да направи това, което ние сме готови да направим.
Наивно. Така сме устроени.

11.04.2014 г.

Защо трябваше да си повярваме толкова, че това е последната след като не е?

10.04.2014 г.

Безумно гнусните дни, в които душата ти крещи, а ти трябва да се правиш, че всичко е супер.
Олеква когато споделиш прибирайки се вкъщи. Но там е празно.
Уж в момента трябва да се чувстваш облекчен... Но пак те свива душата.
Не я ли изтъргах от стените вече?

9.04.2014 г.


Някъде нещо... просто не достига


Някой ден ще разбереш, че всяко нещо си има причина и понякога причината не е там, където ти се е искало.
А Той... се появява, за да ти покаже, че всички преди него са били просто Те...
Срещаш го, вкусваш го и го оставяш да отмине. Никой не изживява напълно и до край любовта си със сродната душа.

Остава спомена за една буря, която държеше топла душата ти и разперени крилете. А след бурята незатворените прозорците нямат значение, защото докато песента на дъжда бавно отшумява ти слушаш песента на щурците, която вече всеки слуша сам... там в своя си "по-спокоен" свят, с който е свикнал. Някъде просто нещо не достига.

Уморих се да утвърждавам това, което силно искам да опровергая. Единственото, което мога да продължа е да го обичам. И то не ме уморява.
Добрите приятели са за това.
Да ти кажат истината в очите.
"Ти си трудна за обичане."

8.04.2014 г.

Ако спра да плача на филми и да вярвам в любовта в тях ще спра ли да чувствам любов?

7.04.2014 г.

6.04.2014 г.

Фройд е считал, че за хубав живот не е нужно много. Любима професия и секс. Нищо повече.
Ако знае колко е прав... Защо се напъваме?


"Виждаш ли, Лейни?
Само от това имаме нужда - няколко цигари, чаша кафе и един хубав разговор.
Аз, ти и 5 долара.
- Точно така."

Movie: Reality Bites

Страх, начин за растеж...


Имаше един цитат, че само един е успял да живее от началото до края и това е Страхът.

Колко пъти сте признавали, че ви е страх?
Колко пъти сте се борили със страха?
Замисляйки се можем до стигнем до извода, че ежедневно чувстваме страх. От всичко. Днес е един страх, утре е друг. Но го има. Често сме много наивни и обичаме да обясняваме наличието на страх с какво ли не. Изобретателни сме в измислянето на логични обяснения, с които единствените, които заблуждаваме и убеждаваме в липсата на страх е самите нас.

Срещате ли нещастни, недоволни, разочаровани и тъжни хора?
Срещате ли такива, които не обичат себе си?
Срещате ли такива, които говорят некрасиви неща за света и всичко в него?
Срещате ли такива, които са обвързани, но очите им винаги гледат встрани (за нещо по-добро или нещо различно)?
Срещате ли такива, които се страхуват да се обвържат (тези, които казват, че да си необвързан и щастлив е най-хубавото чувство)?
Срещате ли семейства, които нямат понятие какво означава дом, споделеност и заедност?
Много са, нали? Боли ме, когато се замисля.
И всичко това е от страх. Страх от всичко.
Проблем е когато не можем да ги признаем пред себе си, но го оставим в онова скрито място дълбоко в нас, мястото, където пазим "неща" само за себе си и сме неспособни да дадем на света. Потискаме, бягаме, отричаме. Но той, страхът, е там и дебне. Дебне удобен момент да се появи с нова маска, за да ни натрие нослето, както само той може.
А ние да продължим да бягаме, а?

Страховете ги има, за да ни помагат да разбираме и опознаваме по-добре себе си. Далеч съм от мисълта, че борейки се с тях ще изчезнат. Един изчезва, друг го замества. По-скоро ми се иска да работя върху това Страхът да не блокира действията и развитието ми. А да ме мотивира. Макар, че появата на страх е сигнал за опасност. Обаче за кого? Страхувайки се да бъдем по-уверени. Интересно... Животът със своите лудости се опитва да влуди всяко човешко същество. Факт. Опасност, но като всяка такава, трябва да преодолеем. Начини винаги има или се намират, ако добре потърсиш.

Страхът е стъпка в развитието ни, навън и навътре. Или по-скоро самата упоритост за преодоляване на страха е тази стъпка. Не можем да стоим и да чакаме просто да отмине. Страхът не отминава с времето или с бездействието. Напротив. Промяната е тази, която лекува. Помага, развива, открива, планува, обогатява, дарява.
Както се казва, за да се освободиш от някой страх, първо трябва да му се отдадеш.
Страхът ни учи на предпазливост, сила, умение за справяне, желание за живот, развитие.

Важно е да разберем, че страхът е там, където има опасност, но и възможност за израстване.

Звучи лесно, но не е. Но пък си тук, за да опитваш, ако искаш да живееш.
Благодарна съм, че се чувствам осъзната и знам какво не искам да ми се случва.
Грешки от страх, загуба от страх, разочарование от страх за действие, дни без любов от страх, дни без блясък в очите от страх, живеене на нечий друг живот от страх.
Това не искам. Какво искам още ми е трудно да формулирам. Може би, защото има една приказка: "Внимавай какво си пожелаваш."
Но си пожелавам така широко отворени да останат очите ми. Да се страхувам от грешки, но не и от действие и движение. Страхувайки се от грешки ще бъда по-внимателна към себе си и към другите.

Там, където е най-големия ни страх се крие и най-голямата възможност за растеж.
Някак след всичко до тук безрезервно вярвам в това.

Няма да спра да гледам любовни филми.
Няма да спра да обичам любовни песни.
Няма да спра да мечтая за него.
Няма да спра да се спъвам и да греша.
Няма да спра да се страхувам.
Няма да спра искам най-доброто от себе си и за себе си.
Няма да спра да обичам, защото обичам да обичам.
Няма да спра да търся любов и да се подготвям за последната.
Няма да спра да вярвам, че във Вселената са разпилени парченца от моята душа, които под някаква форма ще се върнат при мен.

Просто е. Колелото не спира да се върти. И след всяка зима идва пролет. 
И да, промяната е единственото сигурно нещо. Празнотата е добър учител.
Днес не съм същата от вчера, а утре няма да има и спомен от тази, която съм била днес.

Спомените са за това - да ти показват какво не искаш.

"Празнувам спънките" или както се казва в "Проницателят" - "Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка."
http://www.momichetataotgrada.com/article/tainata-na-edin-givot.html

"Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта."

Валентина Карагьозова
Забелязала съм, че след приключване на емоционална връзка имам неистова нужда да гледам романтични, драматични и любовни филми...
Някак душата ми се нуждае от доказателства, че всичко е реално и че любовта до края съществува.
Тази, която успява заедно да се справи и да се учи от всички уроци...

5.04.2014 г.

"Единственото сигурно нещо е промяната."
Не ми се беше случвало да го чуя от поне 6 страни в един и същи ден...

3.04.2014 г.


Винаги идва момент, в който се питаш: "Направих ли всичко, за да задържа любимия си човек?"
А дали отговора на този въпрос има значение след като него го няма?
Тогава си пожелаваш щастие за него и дано щастие и със теб е изпитал.
Големия живот се мери по-големината на щастието, което си донесъл и споделил.
Дано е бил щастлив и от обич и от сърце му желаеш да бъде щастлив.
А ти остава да чакаш ден да дойде, друг да мине и някой ден "да ти мине".
Нощите са по-трудни от дните. Хладни, тихи, тъмни.

2.04.2014 г.


Ескимосите знаят...

"Да, в живота стават чудеса! 
Те не са резултат от някакво вълшебство.
Създават ги самите хора - за онези, които обичат."

С всяко налагане на сърцето, умира част от него.
Празно е.

1.04.2014 г.

Опис на любов... Или по-скоро опит...


Болка, разочарование, тъга, сълзи, обида, огорчение, празнина, яд, гняв, натиск, унижение...

Болка от загуба.
Разочарование от мен.
Тъга от липса на "нас".
Сълзи от неизживяно.
Обида от допуснато.
Огорчение от нежелание.
Празнина от липса на него.
Яд от направени грешки.
Гняв от невъзможност да поправиш.
Натиск от разума.
Унижение от любов.

Усмивка, дума, целувка, прегръдка, блясък, страст, трепет, ръце, присъствие, любов...

Усмивка от него.
Дума от мило сърце.
Целувка от топлина.
Прегръдка от душа.
Блясък от обичани очи.
Страст от неудържимо привличане.
Трепет от поглед.
Ръце от мълчание и гальовност.
Присъствие от нежна обич.
Любов от него за нея, от нея за него.

Трудно е да се опише една любов. Трудно е да кажеш "НЕ" на сърцето си. Трудно е да бъдеш там, където не си щастлив. Трудно е да надвиеш над сърцето си. Трудно е да не мислиш за "нас". Трудно е да забравиш. Трудно е да простиш. Трудно е да си тръгнеш. Трудно е да останеш. Трудно е да се върнеш. Трудно е да не обичаш. Трудно е да продължиш.

Аз още обичам да обичам, мъжът с главно "М" или "В".
Усмихвам се, защото главно "М" идва от маймунка....

Някой просто да изключи света... Не искам да го живея, вдишвам, усмихвам...
https://www.youtube.com/watch?v=Ra-Om7UMSJc&feature=kp

30.03.2014 г.



"Точно това е проблемът с мен, давам си много добри съвети, но много рядко ги следвам."

"Алиса в страната на чудесата" - Луис Карол

План за Сбъдване... Пролет

Тази сутрин или по-скоро обяд...
Хапчетата за сън понякога дават странични ефекти - болки в ставите от многото сън. :)


Та... вдъхновена от една публикация на една от любимите ми книжарници Orange Centyr (нямам не любими места, ако в тях има богатства, наречени книги) седнах и си направих план за сбъдване през тази Пролет. Като погледна това, което ме вдъхнови виждам, че доста съм разширила списъка. :) Споделям ви и първоизточника: https://www.facebook.com/orangecenter.bg/photos/a.290891024282681.69397.164389493599502/692281597476953/?type=1&theater

Eто План за Сбъдване, препоръчан от Orange Centyr:

1. Ще се влюбя - в момента се нуждая от влюбване в себе си. Другите влюбвания моля малко да изчакат да си събера парчетата от душата. Когато съм готова съм сигурна, че имам какво да дам на мъжа до себе си. :)
2. Ще пътувам повече - обожавам да пътувам, да научавам нови неща, да обогатявам душата, мислите и живота си със срещи с неизвестното и непознатото. Това е точката, която сбъдвам непрекъснато! Ще продължа, повече!
3. Ще сменя имиджа си - от 2 месеца насам планувам, но някак не ми стиска русокоска да стане ризокоска... Защо не, подяволите?! :) Време е за още блясък!
4. Ще си купя червени обувки - божееее, гледам и не вярвам на очите си, че нямам червени обувки! Кифла съм била, каква кифла съм без наличие на червени обувки?! Но пък леко успокоение за мен е, че имам червени ботуши! Е, време е за червени, сини и зелени обувки!
5. Ще засадя дръвче - това е нещо, което не съм правила никога, а толкова обичам дърветата и цялата ни прекрасна природа!
6. Ще започна да спортувам - любимо занимание за тонус :) Не намирам много време за спорт, но винаги у дома са заредени клиповете ми Аеробика. По-често ще "подскачам" пред лаптопа за напред! Както казва една приятелка: "Това дупе иска тренировка, различна от всекидневно изкачване на 6 етажа, за да се прибереш у дома."
7. Ще празнувам рождения си ден - спомените ми от последните няколко рождени дни са прекрасни, изпълнени с добри приятели! Но... не планувани от мен, това ще се промени още този юни! :)
8. Ще прочета 3 книги - тук няма да слагам ограничения. Защо пък да се огранича в три? Та, аз чета по три едновременно! :) Ще чета, още и по-много! :)
9. Ще карам колело - това е едно от любимите позабравени занимания! Време е да оживее! :)
10. Ще си взема куче - тук имам големи колебания. Много са сладки и занимателни, но изискват отговорност, на която в момента не съм способна. Може би трябва да опитам или може би трябва да изчакам знаците  на съдбата! :)
11. Ще бъде забавно - тази точка е ясна! Винаги и всичко около мен е забавно!

Моя План за Сбъдване:
1. Ще правя повече от нещата, които ме правят щастлива - ще се разхождам, ще се радвам на днешния ден, ще обичам, ще споделям, ще се усмихвам - повече!
2. Ще си намеря ново хоби - тук може да споделяте идеи! Приемам и съмишленици! :)
3. Ще довърша всички започнати и незавършени дела от мен - книга, стихосбирка или проза, дори няколко! :) Благотворителни инициативи - обичам да помагам, помагам и на себе си! Бизнес инициативи?! Мдааа, планове, които очакват своята реализация! Готова съм! :)
4. Ще се грижа по-добре за себе си - ще храня душата и сърцето си всекидневно, ще се върна в живота си, ще планувам, ще сбъдвам и ще се променям.
5. Ще се стремя да пренаредя приоритетите и мечтите си и да им дам дата и място за сбъдване!
6. Ще планувам по-добре времето си и ще го споделям с важните за мен хора!
7. Ще общувам повече - всеки има нужда от затваряне в себе си, за да получи отговори на въпроси, които си задава. Напоследък и аз минавам през това. Щастлива съм, че получавам своето лично осъзнаване. Пролетта носи осъзнаване!
8. Ще приключа с драмата - всичко сиво, негативно драматично, болящо, разочароващо и неосъзнато няма място в живота ми. Нямам повече време за драма, сълзи и болки. Имам един живот, който желая да изживея, изпълнен с щастие и хубавини. Ако сте готови да живеете такъв щастлив живот - заповядайте да го споделим! :)

Щастлива съм!
Щастлива съм, че се чувствам така.
Благодаря на Господ за всичко, което поставя на пътя ми!
Щастлива съм, че докоснах дъното, болях, плаках, самосъжалявах се, борих се, копнях, исках, имах, опитвах, обичах. Щастлива съм, че имах силата да направя всичко, което поисках!
Щастлива съм, че животът ми е цветен, има от всичко и е готов да преживее още много и от всичко! :)

Преливам от емоции! Странно, но толкова приятно!
Искам да бъда в живота си и да не го наблюдавам отстрани!
Казват, че когато се чувстваш празен можеш по-лесно да запълваш. Да се залавяме! :)
Затова.... План за Сбъдване!
А вие готови ли сте да тръгнете по този път с мен?

Усмивка, две, да сияем заедно! :)

29.03.2014 г.


Ако теб те няма...


Ако теб те няма,
животът ще бъде сив и празен.
Ако теб те няма,
сърцето ще бие по-бавно, просто ще бие.

Ако теб те няма,
небетата ще са мрачни и сърдити.
Ако теб те няма,
светът ще бъде студено и тъжно място.

Но има те,
протягаш топла ръка,
целуваш, прегръщаш, обичаш.

Но има те,
споделяш мило сърце,
мечтаеш, милваш, копнееш.

Но има те,
носиш цялост, завършеност и блясък.
Очи, в които потъвам.
Ръце, в които заспивам.
Устни, в които се губя.
Мечта, в която живея.




28.03.2014 г.

"Докато повечето хора разберат какво всъщност искат и как да го постигнат, обикновено е станало прекалено късно. В поговорката "Ако младите знаеха, а старите можеха" се крие много истина."

"Монахът, който продаде своето Ферари" Робин Шарма 

27.03.2014 г.

Изгубени в превода...


Когато се чувствате зле...
Изгубени в превода... Объркани в мисли...
Разпилени в желания.

Най-доброто, което може да направите за себе си е...
Да си спомните, че след всяка буря има слънце.
Да си спомните, че сте способен и силен.
Да си спомните, че всичко застава на пътя ви, за да ви даде повече от колкото ще ви вземе.
В такива моменти е хубаво да си спомняте минали тежки и други "катастрофи".
Успяхте тогава, нали? Сега какво е различното?
Това, че имате повече опит и ясен поглед.
Това, че днес сте по-разумен и мъдър от преди.
Насърчавайте се с думи и дела.

И не забравяйте....
Невъзможно е само и единствено да се върне човек от там където е излезнал. Майчината отроба.
Ние можем всичко стига да вярваме!

26.03.2014 г.


Няма да спра да вярвам в семейството.
Ще боядисвам стените не с боя, а с щастие.
Ще обзавеждам дома не с мебели, а с любов.
Ще готвя не с подправки, а със спокойствие и разбирателство.

И винаги ще имам сила, ръце и сърце да прегръщам.
А правилото е едно: Обичам да обичам.

19.03.2014 г.


"Погледът ви ще се проясни само ако можете да погледнете в сърцето си. 
Който гледа навън, сънува; Който гледа навътре, се пробужда."

"Монахът, който продаде своето Ферари" - Робин Шарма

15.03.2014 г.

Търся него...


Търся с какво да заменя тъгата.
Търся с какво да заменя самотата.

Търся как да почувствам душата си.
Търся как да поискам красотата си.

Търся кой ще отговори на въпросите ми.
Търся кой ще живее животът ми.

Търся... И отново намирам във всичко любовта си към него.
Търся... И отново намирам във всичко мечтите ми с него.
Търся... И отново намирам във всичко очите негови.

Търся него. Него го има. Любовта я има.
Неговата любов.
Тази, която ми дава силата да бъда по-добра.
Тази, която ми дава силата да бъда по-цяла.
Да сбъдвам света, който мечтая.

Обичам да обичам. Него. Дори и да боли.

12.03.2014 г.

"... като ви гледам...
Какво виждаш?
Любов."
"Няма невъзможна любов.
Има непотърсена и неповярвана любов.
Има не отвоювана любов, поради "не мога", "не знам" и "не искам".
Има отказана и заменена от лесни любови любов, но никога и невъзможна."

Не мога да си представя...


Не мога да си представя да ме докосват други ръце...
Не мога да си представя да ме целуват други устни...
Не мога да си представя да ме прегръщат други ръце...
Не мога да си представя да ме завива вечер друг...
Не мога да си представя да ме интересува деня и мисълта на друг...

Не мога да си представя да прегръщам друга душа...
Не мога да си представя да треперя от друг глас...
Не мога да си представя да копнея за други очи...
Не мога да си представя да сънувам друга любов...
Не мога да си представя да се вълнувам за други мили думи...

Не мога да си представя да обичам друг.

11.03.2014 г.

Загубих се в тишина...


Загубих се...
Но се търся.
Намирам се в ръцете ти.
В усмивката.
И в моята намирам теб.

Загубих се...
Но се търся.
Намирам се в очите ти.
В жестовете.
И в моите намирам теб.

Ще бъда тиха...
Загубена.
Някога била и твоя.
Няма думи, тишина е.

Ще бъда тиха...
Всеки ден е надежда.
Всяка нощ е тъга.
Всяка мисъл сълза.

Тиха съм...
Студено е.
И търся топлина в ръцете ти...
И търся блясъка в очите ти.
И в моите.

Загубих се...
В любовта ти.
Но се търся.
В силата на моята.

5.03.2014 г.

Ще ми обещае ли някой, че някога ще спре да ме боли толкова силно?

2.03.2014 г.

Как се справяме с тъгата?
Толкова подтисната душа...

Как да си почувствам тялото?
Толкова безсилно...

Как да се усмихна истински?
Толкова нежелание...

22.02.2014 г.

Надежди...
Какви бихме били без тях?

Надежди...
Старание да бягаме от тях.
Безсилна съм. И някак не мога да спра да се надявам.
На по-добрата аз, на по-добрия той, на по-доброто нас, на по-силната любов, на повече доверие, на по-малко страхове, лъжи и болки.
Казват, че човека е единственото същество способно да вярва дори в нищото. Така е.
Ще вярвам. 

Тревожност в национален мащаб...


"- Може би всичко в живота се свежда до това, как се справяме с тревожността - споделих веднъж с един приятел. - Различните хора се справят по различен начин, но тя е проблем за всички нас.
През 1999 г. написах една статия, в която се казваше, че преживяваме епидемия от тревожно разстройство. Разбира се, не разполагах със статистика в подкрепа на такова твърдение. Но имах приятели, пациенти, радиослушатели и собствения си опит. 
В края на 90-те държавните училища (особено тези в предградията) ставаха все по-конкурентни и взискателни. Необходимостта да влезеш в добър колеж, което винаги е било фактор, изглеждаше качествено различна отпреди. По думите на мои приятели, дори детските градини се превърнаха в поле за конкуренция.
През 90-те наблюдавах високо ниво на тревожност заради престъпността, а една от най-бързо разрастващите се форми на жилищно строителство бяха комплексите с контролиран достъп. Но свързани с насилие престъпления бяха намалели. Избухваше финансова тревожност, а фондовата борса процъфтяваше. 
Както казах, написах статията през 1999 година - две години преди всички да станем обект на тероризма и епидемията от национално тревожно разстройство да излезе извън контрол.

Прав ли бях за това, което казах на колегата си? Дали животът наистина се върти около справянето с тревожността?
Замислете се. Хората, които биват обвинявани, че контролират, го правят, защото се тревожат да не би да изгубят контрол. Страдащите от компулсия за работа, чистота, алкохол, наркотици, постижения или каквото и да било друго, също показват форма на тревожно разстройство. Несигурността е форма на тревожността, както и плахостта. Семейните спорове, яростта по пътищата, прекъсването на събеседника - това са все прояви на тревожност.

Всяка година преди Седер чета, за да направя празника по-интересен и съдържателен. Докато търсех материали за последния Седер, открих, че когато Мойсей повел евреите от Египет, не всички го последвали. В статията, която прочетох, се казваше, че само около 20 процента тръгнали с него, а другите останали. И защо? Правилата, рутината, предсказуемостта са все начини да контролираме тревожността. Колкото по-силна е тревожността, толкова повече се вкопчваме в тези неща. Защото промяната е тъждествена на тревожност.
Това пък ми напомни за дълбокомислената притча за Мо, Лари и Кърли. Те от години били корабокрушенци на малък остров. Един ден водата изхвърлила бутилка на брега. Потъркали бутилката и от нея изскочил дух. И рекъл:
- Ще ви изпълня три желания и понеже сте трима, всеки има по едно желание.
Мо, който бил парижанин, казал:
- Какво ли не бих дал да съм с моята любима в малко кафене на брега на Сена, да пием вино и да наблюдаваме минувачите!
Лари, немец по рождение, казал:
- Откакто съм тук, броя изгревите и залезите и чакам да дойде Октоберфест. О, как бих искал в този миг да съм в някоя бирария в Мюнхен!
Мигом се изпарил. 
Тогава духът се обърнал към Кърли.
- А твоето желание какво е?
- Ами знаеш ли - отвърнал той, - ония двамата малко ми липсват.
Е, желанието на Кърли е същото като на 80-те процента евреи, които останали в Египет. За да се чувстваме сигурни дълбоко в себе си, искаме онова, което вече имаме. Колкото и да се оплакваме, когато ни се даде избор, вътре в нас се обажда един Кърли, който казва: "Просто ми дайте онова, което имах вчера."
В това е красотата и проклятието на човешкото съзнание. Красотата е, че се адаптираме. А проклятието?
Ами как да се измъкнем от острова?
Собствената ми тревожност е мой постоянен спътник. Но макар да не съм успял да пропъдя или дори да я отрека, отчитам, че с годините отношенията ми с тревожността са се променили.

Наскоро отидох на едно тридневно уединение за медитация. Беше прекрасно, отпускащо и центрирано. Върнах се в неделя вечерта около осем часа, чувствайки се невероятно спокоен. Разопаковах си багажа и няколко часа по-късно си легнах. В два часа през нощта се събудих с разтуптяно сърце и ужасяващи мисли за несвършена работа, за отговорности, които бях поел, а се страхувах, че няма да мога да изпълня, и прочие, и прочие. Демонът на тревожността се беше завърнал.
Веднъж осъзнал какво се случва, казах почти на глас: "Ах ти, кучи сине! Три дни отделих да те успокоявам, а ти не можеш да ми се отплатиш с пет часа?!" После се изсмях на напразния си опит да избягам. Разбира се, че тревожността бе тук. Винаги щеше да бъде. Нима съм си мислел, че едно тридневно уединение ще изгони отдавнашния ми спътник? Ама, че глупак.
Обикновено така правим. Опитваме се да сключваме сделки с тревожността. Казваме й: "Е, ако постигна нещо повече, ще се махнеш ли?" Или "Ами ако се преместя в комплекс с ограничен достъп, ще се спася ли от престъпността?" Или пък "Ако започна да печеля много повече пари, ще ми гарантираш ли, че вече никога няма да се тревожа?"

Неотдавна един приятел ми разказа как имал чувството, че трябва да работи все повече и повече, за да постигне известна сигурност.
- Все едно дяволи ме гонят по петите - рече той.
Какво можем да направим, за да се отървем от демоните?
- Седни - отвърнах аз.
Не демон ви гони, а просто част от собственото ви съзнание, което иска да му обърнете внимание. Вярвам, че истинската сигурност настъпва, когато вече не се страхуваме от собственото си съзнание. Ако чувстваме тревожност, просто я почувствайте. Ако съзнанието ви ви е отвело на мрачно място, постойте там.
Казах на моя приятел, че когато човек се чувства като в ада, може да направи само едно:
- Иди на най-близката автобусна спирка и седни.
Откликвайки на озадачената му и объркана реакция, аз продължих:
- Когато чакаме автобуса, ние знаеш, че ще дойде, но не знаем кога. Няма значение дали е топло или студено, дали вали или дали ужасно много бързаме - автобусът ще си дойде, когато му е времето - а когато предложих на моя приятел да намери спирка, добавих: -Защото един ден ще се окажеш в рая. И познай какво, там също идва автобус!
Този разговор ме накара да се замисля за взаимоотношенията, които бях развил със собствената си тревожност. След всички тези години аз не мога да я избегна, да я отрека, дори и да я контролирам особено добре. И въпреки това усещам, че тревожността ми е претърпяла смяна на посоката.
Подобно на повечето хора, и аз, естествено, се боях от всички големи катастрофи, които могат да ни сполетят. Но с течение на времето открих, че след като съм претърпял много от тях, вече се страхувам по-малко.

Развил съм вяра (засега) в собствената си издръжливост. Освен това вярвам, че на най-дълбоко ниво, когато страданието се завърне, което със сигурност ще стане, аз ще се справя. 
Естествено, тази вяра не пропъжда тревожността. Все още се притеснявам, когато количката ми започне да издава странни звуци... или когато изпитам странно чувство и ми се стори, че катетърът ми е протекъл... или когато трябва да отида на среща през зимата и се чудя дали ще има кой дами облече палтото. Притеснявам се и за лекциите си, и за думите в тази книга, питам се дали те действително ще отразят онова, което е вътре в мен, и дали начинът, по който се изразявам, ще бъде от полза за вас.

И така, ние двамата с моята тревожност продължаваме да прекарваме доста време заедно. Но взаимоотношенията ни значително са се подобрили. Вече не се опитвам да я контролирам. И колкото и да е парадоксално, тревожността ми има по-малко контрол над мен."


"Знанието на сърцето" - Даниел Готлиб


19.02.2014 г.

Болката може...


Болката може да те смаже толкова, че да нямаш желание за глътка въздух...
Кому е нужен? Него го няма.
Твоето съществуване без него не е важно.
Обич? Любов? Тези емоции събират се в едно име. Неговото.
Сега го няма.

Болката може да те унищожи толкова, че да нямаш желание за появата на нова мечта...
Кому е нужна? Него го няма.
Твоите мечти без него не са важни.
Щастие? Трепети? Тези емоции събират него и теб в едно. Нас.
Нас няма.

Боли.

17.02.2014 г.


"Не с очите си съм влюбен в теб, защото недостатъци съзират те. Обичам това, което те не виждат, защото те обичам със сърце." 

У.Шекспир

16.02.2014 г.


"Любовта не ви се доставя до вратата във формата на огромен букет. Тя не винаги мирише на рози. Тя не може да дойде в сърцето с форма на кутия шоколадови бонбони, но мога да ви уверя, че това е най- сладкото нещо, което някога ще изпитате. Тя ще дойде просто като сигурност, ще ви закриля, ще ви даде обратно всичко, за което някога бихте могли да се надявате, с любовта просто ще съществувате пълноценно."

Джули Уилсън

15.02.2014 г.

Липса, ти...

Събуждаш се сутрин и усещаш липса...
Липса на него.
Липса на теб.

Липса на сладката му усмивка.
На усмивката, която ти дава светлина.
... някак е достатъчна да осмисля деня ти.
Липса на силните му ръце.
На ръцете, които ти дават спокойствието на света.
... някак са достатъчни да мечтаеш с цялото си сърце.
Липса на дълбоките му очи.
На очите, които търсиш всеки ден.
... някак са достатъчни да повярвам в собствената си сила да променяш света.
Липсата на меките му устни.
На устните, които като те докоснат целия свят изчезва.
... някак са достатъчни да градиш "нас".
Липсата на вълшебната му енергия.
На енергията, която когато за първи път усетиш сякаш те удря ток.
... някак е достатъчна да се отпуснеш и да повярваш.
Липсата на страстната му любов.
На любовта му, която ми нашепва "всичко ще бъде наред".
... някак е достатъчна да си щастлив.

И липсата на "цялото" вечер, когато потърсиш с ръце него да се сгушиш и притихнеш.
Но липсва. Всичко липсва. Тъжно.


14.02.2014 г.


"Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълен и наситен живот.
Когато губиш, не загубвай дадения ти от живота урок.
Голямата любов и големият успех, носят със себе си голям риск."

Имали ли сте чувството, че се спускате по наклон с главата на долу?
И спирачки няма. Не знаеш къде са.
Усещаш ударите във всичко около теб.
Вик, болка, гняв, кръв.
Не знам кое състояние е по-лесно за преживяване и преболяване.
Спускането или дъното.
Което и да е.
Мисля, че искам да стигна до което и да е.
Моля се да има шанс да се изправя след това.
По-чиста, променена, нова, по-добра, по-истинска, по-можеща, по-вярваща.
Има надежда, нали?
Някой да ме окуражи, макар да не вярвам в много.
Поне за момент може да повярвам. Искам.

"Има четири въпроса от значение в живот. 
Какво е свято? 
От какво е направен духът? 
За какво си заслужава да живееш? 
И за какво си заслужава да загинеш? 
Отговора на тях е един и същ. Само любовта." 

Джони Деп

Някой...

Някой да ме научи как да повярвам в нещо, което отричам...
Някой да ми обясни как може да боли толкова и да го няма.
Защо?
Защо ни среща живота с мечта и после си я взима?
Защо ни боли толкова до невъзможност за дишане?
Защо се влюбваме, ако не е завинаги?
Защо?
Някой да ми обясни, аз останах без въздух в упоритостта си да намеря отговор.
Очите не пресъхват ли? Сърцето не умира ли? Умът и сърцето искат едно.

Не искам да вярвам повече!
Искам да спре да боли!
Да спре всичко.
Ако не е до мен, къде и за кой е смисъла?
Просто искам да спра да дишам и всичко да свърши!
Не е възможно и против всички душевни закони е да има любов и да няма "нас"!


Моля те, Господи, никога повече да не чувствам любов, ако той няма да е до мен и ще има само болка и спомени. Моля те.

12.02.2014 г.

Промяна с малки крачки...

"Променяй се заради себе си."
Толкова често го чувам...
Разбира се, че човек се променя заради себе си, душата си и собствения си живот.
Ако искаш красиво бъдеще промяната трябва да започне от вътре.
Мислите ти трябва да са насочени към по-доброто и към съвършенството.

Има една приказка: Поставяй си високи цели.
Точно така! Но прави малки крачки, за да е осезаема и трайна промяната.
С желание се постига всичко, а аз си обещах щастие и красив живот.
А когато обещая... Казана дума хвърлен камък.
Дължа го на себе си, което е най-отговорния дълг.

Болката учител...

Замислям се колко може да нараним хората, които обичаме. Глупави същества сме.
Лошото е, че се замисляме след като сме го допуснали.
Постоянно чувам, че не е нужно да се съдим толкова сурово, но се страхувам, че ако не се съдим ще пропуснем възможността да бъдем по-внимателни към тези, които обичаме.
Затова предпочитам да се съдим.

Обичта, не означава да наказваш някой заради собствена глупост. 
Обичта, не означава да си "кон с капаци", нито егоист, не.
Може би не знаем какво точно означава, затова грешим. Въпроси много, отговори различни.
Казват, че всеки обича по-различен начин. Искам моя да не е болезнен.
Никой не е длъжен да изтърпи болка и разочарование, защото го "обичаш".
Когато влезнеш в живота на някой е хубаво да носиш светлина, но по-хубаво е когато го напуснеш да оставиш също светлина. Колко често това се случва?

Не искам много, а достатъчно сила да бъда.
Да бъда добра.
Да задържам в живота си хората, които обичам.
Да им нося щастие и усмивка.
Да им нося спокойствие и да им помагам да отлепят крачета от земята.
Да им помагам да мечтаят.
Да им помагам да растат, а с тях и аз.
Да им помагам да се преоткриват, а с тях и аз.
Да им помагам да се борят със страховете си, а с тях и аз.
Да им помагам да са тук и сега, а с тях и аз.

Искам да им дам това, от което се нуждая аз, за да бъда цяла.

11.02.2014 г.

Не искам да бъда ничий идеал.
Твърде силно боли.
Не искам да бъда ничия мечта.
Мечтите не винаги се сбъдват.

Искам сила. Колкото е нужна.
Искам обич. Малко, не на сила.
Искам рамо. Силно, но справедливо.
Искам две разперени ръце, в които да се сгуша.
Понякога виновна, тъжна.
Понякога загубена в широкия ни свят.

Не искам да се губя.
Искам разум, който да ме води.
Разум, който ще обича разпиляно малко сърчице.
Искам то смело да расте.

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва


"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."

9.02.2014 г.

Ще... ?

Ще дойдеш ли с мен?
Там, където лошите моменти ще бъдат само спомени.
Ще дойдеш ли с мен?
Там, където любовта ще може всичко, което ние не можем.

Ще бъдеш ли с мен?
Тогава, когато другите ще се откажат.
Ще бъдеш ли с мен?
Тогава, когато аз дори не бил искала да бъда с мен.

Ще ме искаш ли?
Такава, окаляна и грешна.
Ще ме искаш ли?
Такава, безсилна и загубена във Вселената.

Ще се бориш ли?
За себе си и мен.
Ще се бориш ли?
За вярата в по-доброто.

Ще се търсим ли?
Тогава, когато всичко ще е спомен.
Ще се търсим ли?
Тогава, когато обичта ще ни боли.

Ще простиш ли?
На себе си, на любовта си, на глупостта ми.
Ще простиш ли?
На мен, на любовта ми, на болката в сърцето ти, която крещи при мисълта за мен.

8.02.2014 г.

https://www.youtube.com/watch?v=zDV0PMvhrB8

Не трябва да чакаш ударът в стената, за да се промениш. 

7.02.2014 г.


Независимо дали човек
тръгва или остава някъде,
най-добре би било да е наясно 
защо го прави и къде се намира. 
В противен случай 
... ще има наранени.
Поне двама.
Животът не е само болка нали?

6.02.2014 г.

Моля някой да ми вземе душата!

Моля някой да ми вземе душата!
Бързо, сега и веднага!

Не ми е нужно повече да чувствам.
За кого е нужно?

Капки пот, сълзи, отчаяние.
Пепел, тъга, гадост.

Кому е нужно?
Дори аз искам да се откажа от себе си.


Не ни достига...

Не ни достигна сила...
Не ни достигна любов...

В повече страхове.
Съжалявам.

Колко може да е голяма голямата любов?

... не искам да мечтая...

Объркан до безкрайност е света ми.
Объркан с моята намеса.
Тъгата ти е цялата по мен.
Душата ми от сълзи пропита.
Там вътре някъде крещи.
"Това не може да се случва..."
Да забравя? Как?
Грешки, съжаление.
Сълзи, тъга.
Безпомощност. Опасно тъжно.
Дори не мисля да се справя.
Умираща любов, изгубени надежди.
Потънали мечти.
Така ли си отива истинската?
Ще го разбера ли?
Дано болката помогне.
Дали ще спра да чувствам?
Не искам.
Обичам да обичам, него.

... не искам да мечтая.

5.02.2014 г.

Там долу, където е мястото...

Да се връщам там, дори да не искам се случва. А "там" е цялото пропито от теб и от липсата на "мен". Аз ще отсъствам дълго, а  това, че си тръгна по мои заслуги все повече ще ме кара да не се обичам, а силно и крайно да се мразя. Мислех, че не съм способна да мразя, но когато някой заслужава е нужно, за да го накажа. А този някой съм аз. Заслужих си онази омраза, която носи нежелание за щастие, чувството, че си пропаднал в пропаст и нежеланието някога да излезна от нея. Там е мястото. Това заслужават хора, които нарушават всички граници на посегателство срещу чужди души и най-вече любими. Ще си живея с глупостта и собствените избори, но не бих опитала никога повече на натоваря друг с тях. Господ трябва да наказва за всичко, а казват, че той не наказвал, сами си го правим. Ще му помогна.
Идва време, в което "липсваш ми" се превръща в онази жестока болка и усещането, че аз липсвам. Ще крещя отвътре и не ще искам да се върна на себе си, защото ще стигна отново "там", там е онова от което се страхувах и което допуснах да премълча. Но ще се случи, за да падам още надолу под нулата.
Някога нещо ще ме върне или това, което е останало. Ще градя върху пепелта нещо ново и чисто. 
Всеки по пътя си. Ти към приказките,, аз към думите, промяната, опита да заобичам себе си. Казват, че когато нещо се разруши напълно е по-лесно да се изгради на ново. Себе си е нужно. Знам как не трябва да градя.

3.02.2014 г.


Попитах:
- Защо се разделят хората?
- Защото не се обичат. Когато обичаш няма невъзможни неща.

Вие в какво вярвате?

2.02.2014 г.


"Красотата на една жена не се крие в дрехите, обувките, грима и как е направена косата й. 
Крие се в начина, по който си прехапва устната, когато й кажеш нещо сладко. 
Крие се в погледа й, ако тя наистина те харесва. 
Крие се в леката ревност, която изпитва, когато някое друго момиче се намеси в разговора ви. Крие се в рошавата й коса и пижамата, когато сутрин се събуди. 
Крие се в нежността, с която тя те гали и целува..."

"Любов е, когато и пиян, и трезвен звъниш на една и съща жена."

Фредерик Бегбеде

Животът не е сложен. Сложен го правим ние с нашето бездействие.


Започвам да се уча да не се "впрягам" толкова за всичко, което ме заобикаля. Това не означава да стана безчувствена. Не. Това може би е единственото нещо, което бих нарекла невъзможно да сторя със себе си. А защо да го правя? Не храних ли тази душа толкова години и с какво ли не именно, за да е такава. Да чувства, да вижда, да обича, да плаче, да боли, да бъде. 

Аз съм жена и винаги ми трябва причина. Не намирам основателна причина да спра да чувствам. По-скоро намирам причина да възпитавам емоциите си и да ги имам там, където преценя, че са нужни в повече или по-малко. 

Чух много дефиниции на "не се впрягай". Всички ми допадат. Знам, че животът е кратък. Много кратък. Докато се обърнеш и е изчезнал. Нали не сте забравили, че е само един? Дори за миг ако се разсеете и забравите тази малка, но важна подробност съм сигурна, че точно той отново в припомня, че сте тук, за да го живеете, защото е единствен. 
Смятам да не се разсейвам занапред. Той ми е един и ще си го изживея с всички падания и ставания, с всички усмивки и сълзи, с всички радости и болки, с цялата любов и самота и всичко останало, което живота всеки ден поставя на пътя ми (с цел, по-висша от мен и теб, от него, нас, тях). 
Не забравям, че щастието е избор, но не чужд, а личен, собствен, осъзнат, направен, пожелан.
Моя живот е моя живот. Моето щастие е мое щастие. И само аз знам как да го изживея. Със сърце, емоция, любов, усмивка. Заради самата мен, а не, защото някой "казва". Не, казвам на себе си само и единствено аз.

Много се разсейваме. Много се губим. Трудно се намираме. Малко чувстваме. Много плачем. Много бягаме. Много се разпиляваме. Много се унищожаваме.

Малко правим. Малко говорим. Малко сме цялостни. Малко сме хора. Малко обичаме.
Малко искаме. Малко мислим. Малко мечтаем. Малко живеем.

Животът не е сложен. Сложен го правим ние с нашето бездействие.
Като искаш - вземи.
Като обичаш - люби.
Като плачеш - потърси.
Като чувстваш - сподели.
Като мечтаеш - сбъдвай.
Като бленуваш - целувай.

И ако утре си отида от този живот искам да знам, че съм направила всичко, което съм пожелала и всичко, което идва от сърцето ми.



"Не е първата, но ако заради нея си забравил имената на другите, това е достатъчно!"

''Живот назаем'' Ремарк

31.01.2014 г.

Притча за справедливостта в любовта...


Имало едно време три сестри. Едната била мързелана. Втората – зла като усойница. А третата била и умница, и красавица, и работливка – да й се ненарадваш.
Една сутрин пред вратата им спряла каруца. Сестрите излезли да погледнат кой е дошъл. В колата седяла непозната възрастна жена.
- Коя си ти? – попитали момичетата.
- Аз съм Съдбата. Дойдох да ви намеря съпрузи.

Тя ги качила при себе си в колата и потеглили. Скоро спрели в едно село. Видели, че в полето един млад момък оре и работата гори в ръцете му. Каквото имало да се поправя или изгражда в селото – все при него ходели.
- Ето, това е твоят мъж – казала Съдбата на мързеливата сестра. Тя слязла, а колата продължила нататък.

Отишли в следващото село. Там живеел момък, който не отказвал помощ на никого. Бил добър и грижовен към всички – от първенците до уличните кучета.
- А това е твоят – казала Съдбата на втората сестра. Тя слязла и колата продължила пътя си.

Стигнали и до трето село. В последната къща, потънал в мръсотия, лежал пияница и похърквал. Спряла Съдбата колата си и казала на третата сестра:
- А този е твоят мъж.
Разплакала се хубавицата.
- Защо на мен се падна такъв? На сестрите ми намери най-добрите, най-способните момци, а на мен – този нехранимайко. Няма ли за мен по-добри мъже?

- Има – въздъхнала Съдбата. – Но само този не може без тебе.

Източник: http://www.obekti.bg