"Никога не боли, когато знаеш нещо със сигурност. 

Нараняват те само очакванията и последиците." 

Ремарк

"Намери си момиче, което си купува книги вместо дрехи, и в гардероба му няма място, защото е препълнен с книги. Намери си момиче, което има карта за библиотеката още от дванадесетгодишна възраст и списък с книги, които иска да прочете.
Намери си момиче, което обича да чете. Ще го познаеш по това, че винаги има недочетена книга в чантата си. По това, че с любов разглежда рафтовете в книжарницата и надава тих възглас, когато открие книгата, която търси. Виждаш ли онази странна птица, която души страниците на старата книга в антикварния магазин? Това са те, читателите. Те никога не могат да устоят на изкушението да подушат страниците, особено ако са пожълтели.
Такова е момичето, което чете, докато чака в кафенето на ъгъла. Ако надзърнеш в чашата й, ще видиш, че не е разбъркала сметаната си, защото вече е погълната от книгата. Потънала е в света, сътворен от автора. Седни до нея. Тя може да те погледне гневно, защото повечето четящи момичета не обичат да бъдат прекъсвани. Попитай я дали книгата й харесва.
Купи й още едно кафе.
Кажи й какво мислиш за Мураками в действителност. Проучи дали е успяла да се пребори с първата глава на Властелина. Разбери, че когато казва, че е разбрала „Одисей” на Джеймс Джойс, го прави само за да изглежда интелигентна. Питай я дали харесва Алиса и дали иска да бъде Алиса.
Лесно е да ходиш с момиче, което чете. Подарявай й книги за рождения ден, за Коледа и за годишнините ви. Дарявай я с думи в стихове и песни. Дай й Неруда, Паунд, Секстън, Къмингс. Покажи й, че знаеш, че думите са любов. Разбери, че тя знае каква е разликата между книгите и действителността, но, ей богу, ще се опита да направи така, че светът й поне малко да заприлича на любимата й книга. И ако успее, вината няма да е твоя.
Тя просто някак трябва да опита.
Излъжи я. Щом разбира от синтаксис, ще разбере и необходимостта ти да излъжеш. Зад думите се крият други неща: мотивация, ценности, нюанси, диалог. Заради това няма да свърши светът.
Разочаровай я. Защото момичето, което обича да чете, знае, че разочарованието винаги води към кулминацията. Защото разбира, че всичко в крайна сметка има край. Че винаги можеш да напишеш продължение. Че можеш да започваш отново и отново и въпреки всичко да бъдеш герой. Че в живота не може без някой и друг злодей.
Защо да се плашиш от всичко, което не си? Момичетата, които обичат да четат, са наясно, че хората, също като героите, се развиват.
Щом откриеш момиче, което обича да чете, дръж го здраво. Когато я намериш будна в 2 през нощта, хлипаща, притиснала книга към гърдите си, направи й чаша чай и я прегърни. Може и да я губиш за по час-два, но тя винаги ще се връща при теб. Ще говори така сякаш героите от книгата са истински, защото за кратко те наистина са такива.
Ще й предложиш на балон в небето. Или по време на рок концерт. Или така небрежно следващия път като е болна. По скайп.
Ще се смееш толкова много, че ще се чудиш как така сърцето ти още не се е пръснало и не е оцапало гърдите ти с кръв. Заедно ще пишете историята на живота си, ще имате деца със странни имена и още по-странни вкусове. Тя ще ги запознае с Котарака с шапката и с Аслан и то вероятно в един и същи ден. Ще прекосявате заедно зимните дни на старините си и тя тихичко ще рецитира Кийтс, докато ти изтърсваш снега от обувките си.
Намери си момиче, което обича да чете, защото го заслужаваш. Заслужаваш момиче, което може да те дари с най-пъстрия живот, който можеш да си представиш. Ако единственото, което си способен да й дадеш в замяна, е скука, монотонни часове и зле скалъпени предложения, то по-добре си стой сам. Ако искаш да получиш целия свят и световете отвъд него, избери момиче, което чете.
Или още по-добре – избери момиче, което пише."

Розмари Уркико

 

"Ако е правилно, нещото ще се случи - изчакай. Нищо добро не се губи." 

Едно от най-трудните неща в живота е да имаш думи в сърцето си, които не можеш да изречеш...

А то, сърцето, горкото знае повече от всеки опит и преживяване, което може да имаш. 
Все по-трудно го слушаме. Все по-трудно го следваме. Разбираемо е. Това го разбирам и не се обвинявам. Този път или може би само днес.

Живеем в свят, изпълнен с повече страхове, по-малко решения, повече "така ми е добре", "ако" и "но", по-малко любов. Мда, разбираемо е. И аз се страхувам. Най-вече от себе си.
Дано само не пропускаме себе си и "своето" поради някакви причини и/или страх.
Срещите са, за да се намираме. Разделите са, за да ни боли. 
Дни, изпълнени със срещи, с други, със себе си, с него, с нея. 
Нощи, тъмни, студени и ясни. Красивите нощи раждат красиви дни.

"Никога не си позволявай да заспиваш с тъга в очите, неизживяни трепети и непомечтани мечти." - казваше той. Кога ли ще го послушам?...

"Твоето съкровище - твоето съвършенство вече е вътре в теб. Но за да си го поискаш, трябва да напуснеш забързаната суматоха на ума и да изоставиш желанията на егото, за да навлезеш в тишината на сърцето." 

"Яж, моли се и обичай"

"Светът има неистово голяма потребност от одухотворена хубост 

и от красива одухотвореност."