Да бъдеш, прах и приятелства...

Всеки изисква.
От теб, от него, от нея.

Всеки иска от теб:
— да бъдеш зрял...
— да бъдеш разумен...
— да бъдеш отговорен...
— да бъдеш вежлив...
— да бъдеш добър...
— да бъдеш усмихнат...
— да бъдеш силен...
— да бъдеш жена...
— да бъдеш мъж...
— да бъдеш приятел...
— да бъдеш цял.

Трудно е да бъдеш.
Прах и приятелства.
Разпиляно е всичко.
Всичко е прах.
Раздаваш с надежда, по малко от личното.
Ако не си цял и не бъдеш всичко, всичко е временно и бързо преходно.

Душата е неизчерпаема. Сигурна съм.
Загубих желание ”да допускам” до нея. Да я споделям. Отслабва.
Енергия да пилея за прах и приятелства.
Ако не даваш, не получаваш. Ако не дадеш, ще се поиска. Ако не се поиска, следва прах в приятелство. Така се оказва. Днес и този месец, и вчера. Винаги.

Свиквай.
Как се свиква с разочарование?
И ти си прах в приятелството за някой.
Тъжно е. Душата, настъпана, горчи.

П.с. не разбирам душата си, не е цяла, говори накъсано.

Вилянка