Несигурност, недоверие, страх...

Напоследък често мисля за несигурността и страховете.
И май е време да го излея от себе си и да чуя други гледни точки.

Несигурността е чувство, което може да промие цялото ти съзнание и да промени начина ти на мислене. Не към по-добро, за съжаление.
Несигурността в хората, с които споделяш живота си е несигурност в самия себе си. А това е проблем. Малко хора осъзнават, че неуспехите и разочарованията идват точно от несигурност в себе си. И не става дума за его, наранено его, не. Става дума за много повече. Става дума за вярата в "Аз".

Несигурността произвежда страхове, съмнения и унилост. Насочва мислите към проекция на бъдещи несигурни ситуации. А знаете за подсъзнанието нали? И ето, че всичко започва да върви на долу...
А замисляли ли сте се върху това, което обичам да казвам, че нещата ще се случат така, както е най-добре да се случат. Ето тук се замислям... Съмнения, недоверие, несигурност... И защо?
За да си самопроизвеждаме негативни усещания. Неповторими сме с това си умение - да се чувстваме зле.

Променила съм се. Много съм се променила. Някои казват, че съм пораснала, аз мисля, че съм преживяла. Всъщност... Каквото и да се каже ще бъде вярно. Промените са постоянни. Динамика е нужно да има.
И знаете... Щастието е личен избор. Същото мога да кажа за несигурността и недоверието.

В миналото:
Това, че някой е предал доверието ни не означава, че отново ще се случи.
Това, че някой е причинил болка не означава, че отново ще се случи.
Това, че някой е предизвикал сълзи не означава, че всеки влиза в живота ти с тази мисия.

Не. Хората идват, отиват си, носят, дават, взимат, споделят, има ги, няма ги. Емоции. Нужни са. Всичко е нужно.
Има хора, които искат усмивка. Щастие. Спокойствие. Простичко е.

Предколедно си го пожелавам. Пожелавам си онзи баланс, който ще ми даде и по-малко ще взима. Пожелавам си да бъда това, което съм + щипка "по-добро". 

"Никога не усложнявайте нещо, което е просто. 

Това е една от най-големите житейски мъдрости. 

Много трудно приложима - особено за интелектуалци и романтици." 

Ерих Мария Ремарк

"- Защо те нямаше толкова дълго време? - попитал Питър Пан. 

- Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато

имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам. - отвърнала Тинкърбел. 

- Защо? Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам." 

Сър Джеймс Матю Бари

Има сутрини, в които се чувстваш щастлив.
Не защото си избрал това, преди да затвориш очи отнасяйки в красивия сън, а просто, защото ти е хубаво.
Есента ми носи любов. Зимата топлина. Трептящи копнежи.

Има вечери, в които се чувстваш вдъхновен.
Не защото просто твориш, а защото осъзнаваш, че си творецът на собствения си живот.
Нощта ми носи очакване. Блясък в очите. Реещи се мисли.

Има съботи, в които се чувстваш спокоен.
Не защото се отдаваш на нищоправене, а просто защото осъзнаваш, че това, което почувстваш никой не може да ти отнеме.

Има хора, в които откриваш себе си.
Не защото са прекрасни, а защото ти позволяват да откриваш тях, теб и обич.
Защото ти носят желание за повече будност, повече реалност в съня, усмивка, мечта.

Когато предпочиташ деня пред нощта погледа е друг. Усещането е друго. Страховете са други.
А тях винаги ще ги има. И трябва, за да не спираш да преоткриваш тайните скрити в душата си.
Душата говори, чуй я: "мога", "искам", "нужно е", "копнея", "мечтая".
Безкрайни объркани мисли. Вълнуващи трепети. Желания. "Искам да бъда".

Има дни, в които се чувстваш някак завършен. Причина няма или има? Не една.
Обичам да обичам. Коледа ми носи нежност. Наближава. :)

Подаръка и дълбоко послание...

Днес за пореден път спорих по темата за подаръците. Всичко тръгна от това, че имам най-милите и трогателни приятели на света, които не бих заменила за нищо на света, защото съм ги избирала внимателно по душа и с душа. Повечето от най-близките ми хора знаят под каква форма получавам подаръците си от семейството ми, т. нар. финансова инвестиция в полезни трайни позитивни емоции. И всичко започва от това, че моя мил и обичан баща е човека, който "не го бива" да прави подаръци. Я няма да улучи размера, я аромата ще е странен и т.н. Това разбира се не означава, че не се интересува от нас. Не, той просто е разсеян, което го прави толкова очарователен. :) Няма да пропусна да отбележа, че това е човека, който не пропуска личен празник и цветенце за 8 март, въпреки, че най-малката му дъщеря (аз) не обича цветята. Това не е важно. Важно е да почувстваш вниманието му и обичта, с която ти дарява. 

Стига лирични отклонения (обичам да говоря за тате, защото е прекрасен!) и да се върна на идеята за написаното, за емоциите и споровете. Знаете ли какво е специалното на подаръка?

Специалното е момента, в който човека Х избира нещо да подари. Подарява времето, мислите, емоциите, енергията, вниманието си. Мисли те, вълнуваш го, тук си. Искрения подарък носи същото на този, който го получава. Като прегръдката - даваш точно толкова, колкото получаваш (нали сме хора, обичаме да измерваме и да претегляме - аз колко, ти колко, ние, вие, те).

И не ме разбирайте погрешно, не говоря за Ферари, но ако се стигне до него, цвета е от значение. :)

Винаги са ми били странни хора, които казват: "Аз не обичам подаръците!" М? Как така? Кой не обича внимание, усмивка, радост, блясък в очите, обич? Много жалко, ако някой се отказва от това. Аз например не обичам изненадите, но това идва от багажа от миналото. Ако някой успее да ме изненада само да можете да ме видите каква съм емоция и усмивка! :)

На скоро приех нещо: "Всяко нещо, което застане на пътя ти е там, за да го изживееш, да вземеш от него, да дариш, да научиш." Опитвам да го следвам. Трудно е да се отпуснеш, но не и невъзможно.

 Подаръка е начин на споделяне. Да подариш сутрешното си кафе, шоколада си, прегръдката си, любимата си книга, ценно време, няколко съвета, блясък в очите, първото "Добро утро" или просто шепа усмивки може да подари обич, спомен или история до внуци. :)

Разнежвам се. Идва Коледа. :)

 

"... бих искал да бъдеш най-добрия ученик.

И когато натрупаш достатъчно знания, не се страхувай да допускаш грешки. Когато ги допуснеш, не се страхувай да ги признаеш. Когато ги признаеш, не се страхувай да плачеш. Когато плачеш, не се страхувай да преосмисляш живота си. А когато го преосмислиш, не забравяй винаги да си дадеш нов шанс." - "Ти си незаменим - Аугусто Кюри

Човек се оказва най-големия и суров съдник сам на себе си. Самонаказва се така, както никой друг не би могъл. Имам много въпроси... Нужно ли е да сме толкова сурови и строги към себе си? Това не ни ли прави същите и към хората около нас? Къде е правилния път към себе си и другия? Има ли такъв? Като малка много обичах "?". Днес появи ли се ми нарушава вътрешното спокойствие и ми обърква дните, нощите, мислите. Но "нямало как".

"Причини са необходими, когато човек е нещастен и са съвършено ненужни, 

за да бъде щастлив." 

ОШО

 

"Само времето ще ти даде отговорите, които търсиш, 

но ще ти ги даде, когато си забравил въпросите." 

ОШО

"Никога не боли, когато знаеш нещо със сигурност. 

Нараняват те само очакванията и последиците." 

Ремарк

"Намери си момиче, което си купува книги вместо дрехи, и в гардероба му няма място, защото е препълнен с книги. Намери си момиче, което има карта за библиотеката още от дванадесетгодишна възраст и списък с книги, които иска да прочете.
Намери си момиче, което обича да чете. Ще го познаеш по това, че винаги има недочетена книга в чантата си. По това, че с любов разглежда рафтовете в книжарницата и надава тих възглас, когато открие книгата, която търси. Виждаш ли онази странна птица, която души страниците на старата книга в антикварния магазин? Това са те, читателите. Те никога не могат да устоят на изкушението да подушат страниците, особено ако са пожълтели.
Такова е момичето, което чете, докато чака в кафенето на ъгъла. Ако надзърнеш в чашата й, ще видиш, че не е разбъркала сметаната си, защото вече е погълната от книгата. Потънала е в света, сътворен от автора. Седни до нея. Тя може да те погледне гневно, защото повечето четящи момичета не обичат да бъдат прекъсвани. Попитай я дали книгата й харесва.
Купи й още едно кафе.
Кажи й какво мислиш за Мураками в действителност. Проучи дали е успяла да се пребори с първата глава на Властелина. Разбери, че когато казва, че е разбрала „Одисей” на Джеймс Джойс, го прави само за да изглежда интелигентна. Питай я дали харесва Алиса и дали иска да бъде Алиса.
Лесно е да ходиш с момиче, което чете. Подарявай й книги за рождения ден, за Коледа и за годишнините ви. Дарявай я с думи в стихове и песни. Дай й Неруда, Паунд, Секстън, Къмингс. Покажи й, че знаеш, че думите са любов. Разбери, че тя знае каква е разликата между книгите и действителността, но, ей богу, ще се опита да направи така, че светът й поне малко да заприлича на любимата й книга. И ако успее, вината няма да е твоя.
Тя просто някак трябва да опита.
Излъжи я. Щом разбира от синтаксис, ще разбере и необходимостта ти да излъжеш. Зад думите се крият други неща: мотивация, ценности, нюанси, диалог. Заради това няма да свърши светът.
Разочаровай я. Защото момичето, което обича да чете, знае, че разочарованието винаги води към кулминацията. Защото разбира, че всичко в крайна сметка има край. Че винаги можеш да напишеш продължение. Че можеш да започваш отново и отново и въпреки всичко да бъдеш герой. Че в живота не може без някой и друг злодей.
Защо да се плашиш от всичко, което не си? Момичетата, които обичат да четат, са наясно, че хората, също като героите, се развиват.
Щом откриеш момиче, което обича да чете, дръж го здраво. Когато я намериш будна в 2 през нощта, хлипаща, притиснала книга към гърдите си, направи й чаша чай и я прегърни. Може и да я губиш за по час-два, но тя винаги ще се връща при теб. Ще говори така сякаш героите от книгата са истински, защото за кратко те наистина са такива.
Ще й предложиш на балон в небето. Или по време на рок концерт. Или така небрежно следващия път като е болна. По скайп.
Ще се смееш толкова много, че ще се чудиш как така сърцето ти още не се е пръснало и не е оцапало гърдите ти с кръв. Заедно ще пишете историята на живота си, ще имате деца със странни имена и още по-странни вкусове. Тя ще ги запознае с Котарака с шапката и с Аслан и то вероятно в един и същи ден. Ще прекосявате заедно зимните дни на старините си и тя тихичко ще рецитира Кийтс, докато ти изтърсваш снега от обувките си.
Намери си момиче, което обича да чете, защото го заслужаваш. Заслужаваш момиче, което може да те дари с най-пъстрия живот, който можеш да си представиш. Ако единственото, което си способен да й дадеш в замяна, е скука, монотонни часове и зле скалъпени предложения, то по-добре си стой сам. Ако искаш да получиш целия свят и световете отвъд него, избери момиче, което чете.
Или още по-добре – избери момиче, което пише."

Розмари Уркико

 

"Ако е правилно, нещото ще се случи - изчакай. Нищо добро не се губи." 

Едно от най-трудните неща в живота е да имаш думи в сърцето си, които не можеш да изречеш...

А то, сърцето, горкото знае повече от всеки опит и преживяване, което може да имаш. 
Все по-трудно го слушаме. Все по-трудно го следваме. Разбираемо е. Това го разбирам и не се обвинявам. Този път или може би само днес.

Живеем в свят, изпълнен с повече страхове, по-малко решения, повече "така ми е добре", "ако" и "но", по-малко любов. Мда, разбираемо е. И аз се страхувам. Най-вече от себе си.
Дано само не пропускаме себе си и "своето" поради някакви причини и/или страх.
Срещите са, за да се намираме. Разделите са, за да ни боли. 
Дни, изпълнени със срещи, с други, със себе си, с него, с нея. 
Нощи, тъмни, студени и ясни. Красивите нощи раждат красиви дни.

"Никога не си позволявай да заспиваш с тъга в очите, неизживяни трепети и непомечтани мечти." - казваше той. Кога ли ще го послушам?...

"Твоето съкровище - твоето съвършенство вече е вътре в теб. Но за да си го поискаш, трябва да напуснеш забързаната суматоха на ума и да изоставиш желанията на егото, за да навлезеш в тишината на сърцето." 

"Яж, моли се и обичай"

"Светът има неистово голяма потребност от одухотворена хубост 

и от красива одухотвореност." 

"Внимавай с мислите си, защото те са началото на постъпките." 

Лао Дзъ

"Каквото прошепнеш тихо, трябва да имаш кураж да го кажеш и високо. 

Лесно е да чувстваш, силата е в това да го показваш."

"Няма невъзможни неща. Има хора, които не искат и се страхуват да се борят за тях."

"We think too much and feel too little." 

Charlie Chaplin

Милиони думи в мълчание...

Мълчанието винаги ми е било най-страшното състояние.
Може би затова говоря толкова много.

А беше друго. Беше време, в което не говорех, не споделях, събирах. Беше гадно.

Все още срещам хора, които се затрудняват да говорят със сърцето си.
Мълчанието е сигнал за проблем.
Има мълчание, което говори само за себе си. То боли.
Започна ли да мълча означава, че започвам да се отдалечавам, да бягам повече към себе си.

Бекрайни въпроси, страхове и "защо"-та...

Много пъти съм си задавала въпроса: "Защо живота или съдбата (не ми е ясно кое от двете е "виновника") ни среща с неподходящите хора?"

Честно казано много често сама стигам до отговора, че неподходящи хора няма.
Има хора, които срещаш, когато сърцето ти прелива от любов, която иска да сподели и си избира обект, който в същото време е заливан от друга любов. Или е сърце, което не се нуждае от още любов и по-скоро от твоята любов. Объркано, нали? Хм... Дори аз го намирам за матрица!
Майка ми бързо решава дилемите ми с лекото: "Много мислиш, майче."
Приятелите пък казват: "Вземи си всичко, което живота ти предоставя."
Да, ама понякога това "всичко" води до усложнения, до промяна в плановете, до болка, до объркване, до забранени "неща", до нещо, което "не трябва" да чувстваш и да насочваш там...
Енергията е по-силна от всичко. Желанието е това, което не бих могла да се науча да контролирам. Не е ясно защо. Защото не искам, защото съм неспособна, защото така ми е по-лесно, защото се оправдавам или защото просто не искам да боли. Отново е объркано, налиии? Пфу! :)
А как ми се иска всичко да е простичко и наистина като протегнеш ръка да си вземеш всичко лесно. Толкова лесно, че в съзнанието ти да не нахлуват страховете от провал, от обида, от срам, от разрушение, по-скоро от саморазрушение.
Много пъти лично аз съм обвинявала хора (когато си позволявах да съдя, да обвинявам, в един минал и добре преживан и променен период) в това, че искат "неща", които не могат да имат. "Неща" е в кавички, защото носи душа.
Имате ли чувството понякога, че се разминавате с нещо, което силно желаете?

Вечер, когато заспивам си пожелавам утрешния ден да ми спести страховете, които обожавам да си създавам. Познайте какво получавам? Изпитания, вечните изпитания на живота.
И сега е така! И тези въпроси, чувства и емоции са изпитания за мен самата.

Понякога си казвам: "Хайде де спри за малко!" После преминавам на: "Добре, емоциите са водещите в моята книга. Живей ги и пиши!"
Ах, тази книга дано я завърша някога. Спокойно мога да я нарека моя личен шедьовър. Толкова ще е цветна! :)

Ох, Вилянка, отново тя... :)

"Животът не е сложен. Ние сме сложните. 

Животът е прост и простите неща са правилните." 

Оскар Уайлд

"Най-големият страхливец е мъжът, който събужда любовта на една жена, 

без да има намерение да я обича."

Боб Марли

"Баща ми ме научи, че истинският мъж дава, вместо да взима. 

Използва логика, а не сила.
Решава проблемите, а не ги създава.
И най-важното - истинският мъж се определя от онова, 

което е в сърцето, а не в панталоните му."

 

 

"В крайна сметка винаги, когато съм на път да се откажа,
идва нещо, за да ми покаже, че има смисъл да вървя напред."

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... Много често завинаги... Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия... Това е истинската любов - тази, която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това... Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов!
Сър Джеймс Матю Бари - шотландски писател

"When you lose touch with inner stillness, you lose touch with yourself. 

When you lose touch with yourself, you lose yourself in the world."  

Eckhart Tolle

"За да бъдеш истински щастлив, трябва да преодолееш това, което те е наранявало в миналото!" 

... защото миналото е минало, за да остане в миналото и да отвори път на настоящето и бъдещето, на това, което е по-добро!

"Най-голямото приключение, което можете да предприемете е да живеете живота на своите мечти." 

Опра Уинфри

"А любовта се случва в онази секунда, 

в която се осмелиш да вдигнеш глава и да погледнеш в нечии очи… 

Това стига, само това!"

Промяната е естествения ход на живота. А той сам по себе си е низ от емоции. Емоции на щастие. Емоции на тъга. Цветни емоции. Емоциите, без които не можем. През повечето време сме господари на тези емоции. Момент на изненада винаги има и би било хубаво да има. 

Страхът от промяна винаги ще го има... Чувството, че се пускаш на дълбокото без да можеш да плуваш, но винаги можеш. И винаги има изход. От теб се иска единствено да държиш сърцето си изпълнено с любов, надежда и вяра. Човекът е единственото същество с неизчерпаема вяра. А с любовта идва надеждата.

"Когато човек вярва в себе си,

не се опитва да убеждава другите.

Когато е доволен от себе си,

не се нуждае от одобрението на другите.

Когато човек се приема,

целият свят го приема."

Танцът - Пилешка супа за влюбени души

 

"Не можеш да избереш как и кога да умреш.
Можеш да решиш само как да живееш. Сега."
Джоан Бейз

     Двамата с Дар обичахме да танцуваме. Може би това бе първото нещо, което правехме заедно дълго преди да започне съвместният ни живот. Израснахме в малко планинско градче в Орегон, където почти всяка събота вечер имаше танци, понякога в клуба на земеделците, друг път в къщата на Нелсън Най. Нелсън и семейството му обичаха музиката и танците толкова много, че пристроиха към къщата си допълнителна стая, достатъчно голяма, за да побере поне три групи за кадрил. Веднъж месечно, а понякога и по-често, те канеха цялото градче на танци. Нелсън свиреше на цигулка, а дъщеря му Хоуп - на пиано, докато всички останали танцуваха.

В онези дни цялото семейство отиваше заедно на танци - включително бабите и дядовците, фермерите и наемателите, учителите и собственикът на магазина. Танцувахме на песни като "Златни пантофки" и "Червено крило", както и на по-съвременни като "Червени платноходки в залеза" и "Грях е да излъжеш".

      Когато се уморяха, малките деца винаги можеше да подремнат сред палтата. Танците бяха едно от малкото семейни забавления в нашето планинско градче, което бавно се измъкваше от Голямата криза.

      Дар беше на седемнайсет, а аз - на дванайсет, когато танцувахме за първи път. Той бе един от най-добрите танцьори на дансинга, както и аз. Винаги танцувахме буйно. Никакви бавни танци, нищо, което дори смътно да напомни за романтика. Бащите ни стояха до стената и гледаха. Не бяха приятели. Не разговаряха, не разменяха дори обичайни любезности. Самите те бяха добри танцьори и се гордееха с децата си. От време на време бащата на Дар се усмихваше леко, поклащаше глава и казваше, без да се обръща конкретно към някого, но така че моят баща да го чуе: "Бива си го моят хлапак в танците."

     Баща ми изобщо не трепваше; държеше се така, сякаш не е чул нищо. Ала след малко подхвърляше, без да се обръща към никого: "Бива си го моето момиче в танците." И тъй като бяха от старата школа, двамата никога не ни казаха, че сме толкова добри, нито че сме запалили искрица на съперничество край стената.

Престанахме да танцуваме заедно по време на Втората световна война, когато Дар замина за пет години за Южния Тихи океан. През тези пет години аз пораснах. Когато се срещнахме отново, Дар бе на двайсет и две, а аз - почти на осемнайсет. Започнахме да излизаме заедноо - и отново да танцуваме.

     Този път танцувахме за себе си - откривахме наши стъпки, наш стил, наш ритъм - нагаждахме се един към друг, наслаждавахме се на общия ни танц. Бяхме толкова добри, колкото и навремето, но този път добавихме към репертоара си и бавни танци.

За нас бе в сила метафората: животът е танц - движение и ритъм, посока, препъване, погрешна стъпка, на моменти бавен и прецизен, друг път бърз, див и весел. Изпълнявахме всички стъпки.

       Две вечери преди Дар да умре, семейството беше с нас. Бяха пристигнали преди няколко дни - двамата ни сина с техните съпруги и четири от осемте ни внуци. Вечеряхме заедно и Дар седеше при нас. Не можеше да се храни от няколко седмици, ала се наслаждаваше на хубавите мигове - разказваше анекдоти, шегуваше се с момчетата за играта им на крибидж, играеше с двегодишния Джейкъб.

     После, докато момичетата почистваха кухнята, аз пуснах записа на Нат Кинг Коул - "Незабравимо". Дар ме взе в обятията си, както беше отпаднал, и двамата затанцувахме.

Танцувахме прегърнати и се усмихвахме един на друг. Никакви сълзи. Отдали се бяхме на това, което бе наше любимо занимание в продължение на повече от петдесет години и ако съдбата бе предопределила друго, щяхме да му посветим още петдесет. Това бе последният ни танц - завинаги незабравим. Не бих го пропуснала за нищо на света.

Телда Бевънс

"Пилешка супа за влюбени души"

"Единственото нещо, от което никога не можем да получим достатъчно, е любовта.

И единственото нещо, от което не даваме достатъчно, е любовта."

Хенри Милър

"Но научих, че човек може да превъзмогне всичко, въпреки че му изглежда невъзможно. С времето мъката става по-поносима. Може да не си отиде напълно, но вече не блокира съзнанието ти."

"С дъх на канела" - Никълъс Спаркс

Самодостатъчен? Дефиниция, моля?

 

Казват, че трябва да се почувстваш самодостатъчен, за да можеш да отвориш сърцето си за някого... Много се писа, много се каза на тази тема. Мисля, че дойде време и аз да кажа моята гледна точка. Тя вероятно не е много различна от останалите, но си е моя, някак лично преживяна. Всички знаем, че личното си е лично и ничие друго не би могло да ни даде отговорите, които търсим и които желаем.

Изпадаме в онези моменти, в които мразим целия свят, живота, съдбата и смятаме, че живота е несправедлив с нас, с нашите любими хора... Ами не. Живота си е живот. Той винаги ни дава най-хубавото, което може да ни даде днес и сега. Друг е въпроса, че ние умеем да извличаме от това най-лошото, което желаем. И го правим всекидневно. И после дай ни да мрънкаме...

Случвало ли ви се е да бъдете щастливи само защото кухнята ви ухае на палачинки и вкусно кафе? Или само защото сте усетили, че сърцето ви е живо и може да чувства любов? Или защото най-добрата ви приятелка преживява най-красивата приказка в живота си? Или защото вечер когато заспивате в съзнанието ви изплуват картини, които вие сте сътворили през деня? Или само като си помислиш за любима усмивка, глас, присъствие и това те изпълва с емоция?

На мен ми се случва, всеки ден. Често ме питат на какви хапчета съм? И как може хората, природата и преживяванията да ме зарежда по този начин? Нямам обяснение. Може би съм избрала да се чувствам добре и се чувствам. Може би живота не е толкова "лош" с мен. Може би, ама на дали. :) Да, аз също съм един обикновен човек със своите неволи, нещастия, лоши хора, недоразумения, но някак не намирам много време за тях, а намирам време за хубавото. И ми е хубаво. Близки хора могат да потвърдят, че често казвам "Давам си почивка от мечти!" не се получава. Днес го казвам и утре сутрин съм създала няколко нови! :) Не веднъж съм казвала, че не е лесно да си "Вилянка" и че "Вилянка" не е само име, а състояние. :) Познавам не малко такива състояния около мен, намиращи се в човешки тела.

И за всичко това вероятно има някаква по висша причина от мен и от теб. Не искам да я знам, не искам да знам всичко, защото искам да живея и да откривам, да творя и да чувствам.

Малко се отклоних от първоначалната идея на словоизлиянията ми, но се връщам в "правия път". :)  Какво означава да си самодостатъчен или да отвориш сърцето си? Та то не е буркан, нито консерва. Въпреки, че понякога може да се чувствате така не живейте с тази мисъл, че по-добре няма да ви стане. Напротив - депресията, апатията, лошото настроение и негативните емоции дебнат зад всеки ъгъл. 

Не знам как мислите вие. Ще ми бъде интересно да споделите своята гледна точка по така обсъжданата тема. Но знам нещо за себе си.

Обичам сутрин да имам на кого да пожелая "Добро утро".

Обичам вечер, заспивайки в съзнанието ми да изплува нечий любим образ.

Обичам да се събуждам от прегръдката на любим човек.

Обичам желанието си да готвя за някой, аромата на неделната закуска споделена с любов.

Обичам чувството, че свободата не ми е толкова важна, а и никой не цели да ми я отнема.

Обичам усещането, че краката са отлепени от земята.

Обичам да виждам в очите блясък и онзи поглед казващ "Всичко ще бъде наред, ти само бъди себе си."

Обичам да правя планове за бъдещето, което ще бъде трудно, красиво, истинско, пожелано и мечтано.

Обичам да правя "неща" за него.

Обичам да разказвам деня си, цялата изпълнена с емоция.

Дори обичам да идвам в повече на човека отсреща с моите емоции и той да няма нищо против и да знае, че просто това съм аз и всяко различно състояние ще бъде някой друг.

С малко думи: Обичам да обичам. 

Това усещам когато не искам нищо от човека отсреща. А просто да бъде там. Да го има. Просто да знам, че е добре, че мечтае, че живее. И всичко това ми носи усмивка, топлина, там на онова място, което явно всички смятат, че държим в буркан в мазето. 

И се влюбвам все повече. :)

Ако това означава да съм си самодостатъчна значи съм. :) 

Всеки преминал през живота ни е дал нещо на душата ни. И взел. Тя е неизчерпаема. Неизчерпаем си и ти.
Дори когато мислиш, че вече не ти е останало нищо за даване се появява някой, за да ти покаже, че ти си богатство, което расте всеки ден.
Тогава просто не искаш да го пуснеш... И не защото се заблуждаваш, а защото усещаш, че искаш и имаш да даваш на него, на теб.

"Това, което искам да кажа, е, че да обичаш е нещо повече от риск, защото във всяко емоционално обвързване ще има малко болка, дори да е само болката от откриването на нашите различия и изправянето пред нашите разногласия. Това обвързване обаче е единственият начин да живеем пълноценно и както обичам да повтарям: Животът си заслужава болката!"

"Пътят на сълзите" - Хорхе Букай

"To love you when you're right...
Love you when you're wrong...
Love you when you're weak...
Love you when you're strong...
Take you higher when the world got you feeling low...
He's giving you his last, cause he’s thinking of you first...
Giving comfort when he's thinking that you're hurt...
That's what's done when you really love someone..." ♥

Alicia Keys - When you Really Love Someone

Във неделя събирам мечти.
Нямам нужда от миг за почивка.
Като малките, силни пчели
неуморно се трудя. С усмивка.
И обичам неделните дни.
Във неделя създавам мечти.
Даже Господ, мечтае в неделя.
А през всички останали дни…
Не, не спя. Сбъдвам ги.
И живея.

Николина Милева

Има много неща в живота, които ще привлекат погледа ни с нещо. 

Но много малко от тях ще пленят сърцата ни. 

Затова нека ги следваме, да ги оценяваме и да им се радваме днес...

"Животът всъщност е много прост. Онова, което даваме, се връща при нас." 

Луиз Хей

"Животът е прекалено кратък, за да си нещастен."

“God doesn't require us to succeed, he only requires that you try.”

"Виждам живота като щафета, в която, преди да рухне, 

всеки трябва да отнесе възможно най-далеч предизвикателството да бъдеш човек." 

Ромен Гари - "Обещанието на зората"

"Можеш да затвориш очите си за неща, които не искаш да видиш, 

но не можеш да затвориш сърцето си за неща, които не искаш да чувстваш."

"В каквато и форма да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, 

което срещнете по пътя си." 

Петър Дънов

"Всяка сутрин получавате шанса да направите

промяната и да бъдете човека, който искате да бъдете."

"Пътят на душата е път на придобиване на знание. Да се учиш, да придобиваш знание - това е смисълът на живота. Всичко заобикалящо ни е предметно учение за душата и дава възможност на човешката душа да се развива и обогатява." Дънов

Обожавам тези подаръци! И съм щастлива, че имам душата, която разбира енергията на тези думи.

"Най-добрият начин да бъдеш щастлив е просто да живееш с целия си капацитет на живеене, просто гмуркаш се дълбоко и живееш с пълни обороти, и се наслаждаваш с дълбоки чувства - тогава чувството на любов ще се усилва."

"Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.

Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.

На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я "вързал", се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.

Същото е и при хората. Те всъщност са свободни, но повечето от тях се оставят да бъдат обвързани от умствените си проблеми и привидно потискащи отговорности. Вие сте свободни, разберете! Това, което трябва да сторите, е да се освободите от въображаемите скоби, към които сте вързани."