Една прегръдка, една мила дума, един мил жест...

Човек минава през всички настроения и емоции. Наричам ги периоди на чувствителност.

Важно е да се изживеят всички. Болезнено е да се потискат. 

Живота е радост и тъга. Разбира се всички се стремим към повече радост, но понякога е трудно да я изпитваме. В моментите на тъга не бива да се съдим. Подкрепете ги. Една прегръдка, една мила дума, един мил жест би помогнал повече от съветите, които можем да дадем. Това не означава да спрем да говорим с тях, по-скоро означава да не им се натрапваме, но да чувстват подкрепата в наше лице.

Всички обичат да споделят личния си опит с трудните моменти, но не всеки наш преживян  опит би помогнал на човека отсреща. По-добре е и по-безболезнено е да се учим от грешките на другите, но често правим наши. Наученото от тях не се забравя. Така е и с тъгата и не толкова приятните емоции. Няма човек, който да е винаги позитивен, усмихнат и обнадежден. Той би бил нечовек! Това не означава, че той е загубен, депресиран и че не е щастлив. Не означава да се отречем от него само, защото ще ни донесе тъга и на нас. Чувала съм реплики от рода на: Не ми разказвай това, че ми разваляш настроението. Какво си мислите, че следва след това:

-Здравей, приятелю, как си?

-Здравей, прекрасно.

-Всичко наред ли е с теб?

-Ооо, да, разбира се. Винаги е било.

Но дали това е истината? Ще замълча. Ето така бързо и лесно могат да добият повърхностен характер приятелствата.

Понякога дори да помълчим с някой близък е достатъчно.  

Една прегръдка, една мила дума, един мил жест…

Манията да се държим лошо

Каква е тази мания да се държим лошо с хората около нас?
Какво чувстваме когато изпитваме злоба?
По-добре ли живеем, по-щастливи ли се чувстваме?
Сигурна съм, че много от Вас се питат това.

Тези въпроси ме мъчат напоследък... Дали защото срещам често злобни хора? Дали защото съм „идеалистична”? Или просто вътрешна нагласа?
Защо нещастните хора искат всички да са такива? Защо не искат да бъдат щастливи? Ако го поискат ще бъдат.
Сещам се за една поговорка... "Прави добро, за да ти се върне добро." Но май само аз се сещам...
В трудни моменти един много важен човек винаги ми казва: "На хубавите хора се случват хубави неща!" Дори имам доказателства за това. Тук обаче не е ясно как всеки отделен индивид дефинира "хубаво".

Защо хората помнят само лошите неща?
Защо хората упрекват?
Защо те съдят и ти налагат мнението си?
Защо хората имат очаквания към теб?
А колко по-спокойно ще си живеем ако не се упрекваме, не съдим, не налагаме мнение и нямаме очаквания. Човек не може да е направил само лоши неща за някой. Несъмнено е правил и добро. Колко по-приятно е да си спомняш за доброто. Но защо всеки си спомня лошото? А дали е лошо или очите виждат грешно?
Всичко това ме натъжава. Често ми се иска да не чувствам нищо.

Там някъде винаги се крие една малка усмивчица копнееща да се покаже.

Понякога е достатъчно просто да повярваш.

Smile forever!

:) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)

Щастлива съм, много щастлива.
Прекрасно е да виждаш как всички около теб се радват на усмивките ти. 
Прекрасно е да виждаш как всеки си взима всеки ден по една.
Прекрасно е всеки да се опитва да я предизвика, тогава когато имаш нужда от това.

Как да спра? Не мога. Не биха ме оставили. Не бих ги разочаровала.
Прекрасници мили незаменими :)
:) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)

Дори ден не мога да изкарам с лошото си настроение. Депресия... Боже, колко бързо я прогонват от мен. Щастлива съм, че съм заобгрaдена с тези хора, с тези сърца!
Понякога ми се струва, че не ми позволяват да бъда тъжна и без емоции... Ами да, не ми се струва. Една от най-любимите ми забрани. Сърцето ми трепти когато усещам, че моето настроение е важно за целия мой свят. Прекрасно е, че те са моя свят.
:) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)

Няма да спра, знайте го! Никога няма да спра.
:) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :)

Не е необходимо да си голям.
Не е необходимо да си много.
Не е необходимо да си велик.

Необходимо е да можеш, да мечтаеш и да бъдеш!

"Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да живее само с разум. Хората живеят с чувствата си, а за чувствата е безразлично кой е прав."

"Живот назаем" - Ремарк

Усмивка, две...

Защо усмивката е ценна?

Ами защо ли? 

Може би, защото е най-красивата дреха, която сутрин можем да облечем. 
Удобна и създаваща настроение.

Може би, защото е най-естествения грим, който можем да сложим. 
Подчертава красотата на душата ни.

Може би, защото е най-лесния начин да стигнеш до сърцето на другия. Тя е вратата.

Може би, защото е най-верния ни приятел. Винаги когато се нуждаем от нея, тя е с нас.

Казват, че усмихнатите хора са по-красиви. Вярвам в това.

Казват, че усмихнатите хора са по-щастливи. Вярвам и в това.

Не бива да забравяме, че някой някъде се нуждае единствено от усмивка.

Някой някъде мечтае за тази усмивка. Твоята.

Съвършен сърдечен лебед...

Не далеч от човешкия свят живял красив и добродушен лебед. Носел огромно и добро сърце. Притежавал красотата. Всички му се възхищавали. Никой обаче не знаел през какво е минал, за да бъде такъв днес. Той никога не съжалявал за живота си и никога не се оплаквал. Винаги имал добро настроение, бил жизнен и положително настроен. Често го питали:

- Как го постигаш? Възможно ли е всичко да ти е наред?

А той отговарял:

- Щом чувам, виждам, дишам и чувствам този свят значи винаги има за какво да живея, да се смея и да се радвам.

Той предпочитал да се радва на всяка минута живот вместо да ги губи в самосъжаление и оплаквания. Всички мечтаели да бъдат като него. Да бъдат толкова сърдечни и съвършени. Стараели се да се учат от него. Питали го:

- Колко красиви моменти е преживял?

Отговарял:

- Ами като се замисля. Да. Много са. Всеки момент е важен, дори и тъжните, дори и болезнените. Всичко се случва  по начина, по-който е най-добре да се случи. И все пак не бива да забравяме, че ние помагаме за писане на съдбата си. Затова, че драги мои живейте сега и на момента. Бъдете добри и се учете от всичко и всички. 

Често той споделял неговите мисли:

„Дори най-глупавия може да е учебник.”

„Дори най-умния може да се подлъже.”

„Дори най-наивния може да има късмет.”

Стига всички те да се учат, да следват сърцето си и да бъдат себе си. Най-лесно и просто е.