5.03.2012 г.

Онова чувство...


Само едно състояние позволява нерационално държание.
Не всичко е логика. Някои неща не се нуждаят от такава.
Някои неща са просто приятни и нелогични.

Онова чувство, когато сутрин се събуждаш замаян, непринуден, естествен и объркан. Сравнявам го с това чувство. Изпълнен с живот. Искри в очите. Топлина в гърдите. Лутащи се мисли. Онова чувство водещо те за носле и каращо да трепти сърчице.

Незаменима е онази емоционална нестабилност.
Незаменим е онзи нов поглед към познати неща.
Незаменимо е онова вълнение и онова настръхване на кожата.

Да помогнем на Гого ОТНОВО!

Георги Тедиев Старчев от София е на 14 години. На двегодишна възраст Гого изпада в енцефаломенингитна кома след ваксинация. Оттогава е в инвалидна количка. Гого вече мина един курс на лечение благодарение на Вас добри хора. Март месец е плануван втория курс.

Хайде, можем отново да помогнем!

Изпратете дарителски SMS с текст на латиница DMS GOGO на номер 17 777 на цена 1,20 лв. с ДДС. Сметката за средства е в РФБ - BG69RZBB 9155 1001 4111 16 в лева
Сметката за средства е в РФБ - BG84RZBB 9155 1001 4111 37 е евро

За тези, които искат да направят дарение лично нека се свържат с мен или с майката на Гого - Юлия на тел: 0888 819 715 и на e-mail: gogo2291@abv.bg
http://www.dmsbg.com/index.php?page=4&spage=0&item=265&p=0
http://vbox7.com/play:3c15ecdb7c

Събудете душите си и направете добро! Заедно можем!

4.03.2012 г.



"Куражът да следва сърцето си прави мъжа истински мъж."


Мрънкащи костенурки


Събрали се седем костенурки . Заговорили си за красиви неща. Всички били на мнение, че пропускат много неща. Дали заради бавното им придвижване, дали заради спокойствието им, дали заради невниманието им. Причините били поне седем. Всяка от тях разказала своята история.

Първата споделила, че когато стъпила в реката винаги се подхлъзвала и й отнемало повече време да стигне там на където е тръгнала. Интересно било за нея, че когато вършела нещо важно и за другите, тя бързо и безпроблемно се предвижвала.
Втората споделила, че имала проблем със слуха и често не чувала всичко, което казват животните около нея, а никой не искал да повтаря. Но никога не е пропускала съществените неща, които били полезни и важни.
Третата обяснила, че когато търсила храна за себе си бавно и трудно намирала, но когато търсила за децата си се случвало нещо и храна винаги имало.
Четвъртата костенурка добавила, че и тя имала подобни неволи, заради бавния си характер. Тръгнела ли на разходка все се наранявала. Но това се случвало, когато била сама. Ако си има компания, дори времето било повече от прекрасно.
При петата приятелите й често нямали търпението да я изчакат за раздумка. Но винаги пристигала за поуките в края на разказите им.
Шестата била винаги намръщена и критична. Заявила, че никой не й бил приятел и не я разбирал точно заради това, че всички бързали, а тя и да искала не можела като останалите.
Седмата се замислила коя от своите неволи да разкаже на останалите. Тя не виждала добре и й трябва двойно повече време от на останалите, за да стигна там където е решила и да свърши това, което запланувала.
След като се изказали всички настанала тишина и всяка от тях си помислила: Ама мен не ме интересува, че другите също имат грижи и неволи, моите са по-важни.

Седмата костенурка, най-мъдрата, казала:
- Приемаме, че винаги можем да се оплачем от приятелите, семейството, ежедневието и света около нас. Хубаво е да помислим върху това, че всичко ни се случва тогава, когато сме готови да се справим с него, тогава, когато сме способни да го изживеем по най-добрия начин за нас. Винаги има ангел, който ни насърчава, помага и пази. Всички забелязваме, че когато вършим нещо добро за другите и заедно то се получава без трудности. Сами, мрънкащи и недоволни не бихме се справили с живота си. Би било добре да споделяме повече и да си помагаме. 

Заедно имаме силата да променим живота си и живота на тези около нас. Към по-добро.

Ние сами...


Ние сами затваряме вратите пред себе си.
Ние сами поставяме ограничения над себе си.
Ние сами стопираме това, което искаме да ни се случи.
Но ние винаги обвиняваме някой друг или нещо друго за всичко това.
Това, че се страхуваме да бъдем себе си. Това, че се страхуваме да чувстваме и да се променяме. Всички страхове подхранваме ние самите.
Но и ние самите можем да променим всичко и всеки. 
Спрем ли да се страхуваме от промяната, ще имаме всичко, от което се нуждаем.
Спрем ли да забелязваме повече пукнатините и дупките ще видим пътя.