"Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием."

 

Хубаво е да знаеш какво точно искаш.

Остава да намериш правилния начин да го имаш.

Едно не бива да забравяш - ще имаш, всичко, което желаеш със сърцето си.

Чудя се... Защо хората си мислят, че могат да те спрат?

Мисли в минало...

И тъй като днес е 1 юни (ден на детето) нямаше как да избегна мислите за детството и всичко красиви спомени.
Спомням си колко просто и красиво беше тогава.
Спомням си, че се карахме за дреболии, сърдехме се за кратко, смеехме се искрено, обичахме силно, получавахме всичко, вярвахме, мечтаехме.

Разбирахме се много повече отколкото сега, а говорехме доста по-малко от сега. Нямахме  възможност да задълбаваме в мисли и думи, а всичко беше по-лесно и по-просто. Когато искахме нещо беше достатъчно да изречем: "Тате, искам..." или "Мамо, може ли..."
А когато харесвахме някой му го казвахме и показвахме. Не се дразнехме, не анализирахме, не се филмирахме постоянно. Достатъчно беше да докоснеш някой по ръката и да го погледнеш, това означаваше много и достатъчно, за да се случат нещата.

Знаете ли по-приятно ми е да вярвам, че нещата са прости, стига ние да им даваме тази прозрачност, която им липсва. Това не означава да излееш всяка своя мисъл и предположение на хората пред теб. От личен опит знам, че не всичко се казва, най-вече заради способността и готовността на човека отсреща да го разбере по най-правилния начин. Да, навярно на теб ще ти олекне, това наричам метод за "изчистване" на съвестта. Дали обаче е правилния?

Старомодна съм. Искам прости неща и отношения. Искам детство, но не заради безгрижие, а заради лесно случващи се прекрасности и истински емоции и хора.

Топка сладолед, закодирана усмивка, хартиено писмо, гъделичкане, изписано име на гаражна врата, ледено сокче, прегръдка на училищна пейка.

"Имам чувството, че се намирам сред хора,
които възнамеряват да живеят вечно.Поне така се държат.
Треперят за имуществото си и нехаят за пропуснатия си живот."

"Живот назаем"- Ремарк

 

Напоследък мисля доста върху това как в един момент имаме едни желания и емоции и как в следващия момент те изчезват.
Възможно ли е да изчезнат изведнъж?
Дали изобщо ги е имало или се заблуждаваме?

Винаги съм се страхувала (ако мога да го нарека точно страх) именно от това изчезване и от невъзможността ми да си го обясня адекватно. Критикувам хората, които винаги и във всичко търсят логика, но понякога и аз се хващам приличаща на тях. Страхувала съм се и от самозаблуждението, страшно ми изглежда.

"... човешката неудовлетвореност е прост случай на сбъркана самоличност. Нещастни сме, защото смятаме, че сме обикновени индивидуалности, сами със своите страхове и недостатъци, със своето негодувание и тленност. Погрешно вярваме, че нашето малко, ограничено его съставлява цялата ни природа. Пропуснали сме да разпознаем своята по-дълбока, божествена същност. Не осъзнаваме, че някъде вътре в нас наистина съществува върховна същност, която винаги е хармонична. Върховната същност е нашата истинска самоличност, универсална и божествена. Преди да осъзнаете тази истина винаги ще бъдете отчаяни."

"Яж, моли се и обичай" - Елизабет Гилбърт

Най-голямата грешка, която може да направи човек е да спре да се усмихва.

 

Колкото по-рано осъзнаеш, че Любовта е движещата сила, толкова по-рано ще започнеш да живееш своя съзнателен и пълноценен живот.

Бъди това, което искаш да бъдеш.

“ Обичам “ е глагол. Човек разкрива любовта си с дела. 

"И можеш да се почувстваш обичан само когато друг ти показва любовта си с целувки, прегръдки, ласки и прояви на щедрост. Когато обичаш, винаги се стремиш към физическото и емоционалното благополучие на любимия. 

Никой няма да повярва на една майка, че обича детето си, ако не се грижи за него, не го завива, когато му е студено, ако не му осигурява средствата, необходими за неговото развитие и самостоятелност. 

Никой няма да повярва на един мъж, че обича жена си, ако вместо да и осигурява средствата за издръжка на дома, харчи парите си за пиене и ку*ви. Проява на любов е, когато той мисли първо за задоволяване потребностите на семейството си, а след това на собствените си нужди."

"Изток, запад, север, юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и нашир света и ще стигнеш отвъд него."

Елиф Шафак

 

"...Заричах се никога вече да не се поддам на случайните му ласки. Но пред него отново се превръщах в една усмивка."

Блага Димитрова