3.03.2012 г.


Невероятно е колко лесно човек може да се почувства човек!
Просто правете това, което обичате. Намирайте времето. Споделяйте го с любими хора. Подарявайте късчета от вашата душа.

Днес изживях поредния си страхотен, емоционален, различен и вдъхновяващ ден. Елементарен, обикновен, но прекрасен. И вие можете! Няма нищо по-приятно да правиш това, което обичаш, да намираш време за себе си, да бъдеш себе си. Обичам го това, ей!

Смятам за напред да го правя по-често - това да чувствам себе си. Имам нужда от това, имаме нужда от това.

1.03.2012 г.



Намери ме със сърце…
Виж ме с ръце…
Докосни ме с мисли…
Усети ме с устни…
Погледни ме с желание…
Избави ме от страдание…

Бъди сияние и нежно мечтание.

29.02.2012 г.

С всяка...


С всяка прочетена дума, душата ми се бунтува.
С всеки преживян ден, мислите ми са бездомни.
С всеки проведен тест, живота ми е пъстроцветен.
Отдавна не зная кое е същественото. Зная единствено, че любовта е пулсът на съзнателен и пълноценен живот.
Нещастни хора – много. Хората забравят какво е любовта. Ценностите се променят. Изменя се съзнанието. Превръща се в материя.  

Не искам да притежавам нищо и никой. Не искам да ме притежава никой и нищо.

В своите различни измерения любовта не притежава. Тя поражда свобода, индивидуалност и уважение. Душата знае всички измерения и лица. Почти всички.

Много...



Много мисли, пътеки…
Много падения, възходи…
Много отворени очи, истини…
Много усмивки, усещания…
Много щастие, нещастие…
Много протегнати ръце, копнеещи сърца…
Много същества, малко хора.

28.02.2012 г.



"Истината, приятелю, е съвсем различна.
Крием се, защото искаме да бъдем намерени.
Отиваме далеч, за да видим кой ще ни последва.
Плачем, за да видим кой ще изтрие сълзите ни.
И позволяваме на сърцата ни да се разбият на малки парченца,
за да разберем кой ще дойде да ги залепи." 


                                                                                                                 Паулу Коелю

27.02.2012 г.


Хаосът в душите ни го създаваме ние с нашите действия и бездействия.



Единствено любовта може да те измъкне, когато се въртиш в омагьосан кръг.


26.02.2012 г.

Верен делфин...



Дълбоко и мирно живеели стадо делфини. Плували и общували заедно, свободно, приятно и дружелюбно. Такава им била природата. Превъзхождали човека със слуха си и дружелюбността си. Всеки ден очите им виждали божествени морски красоти. Повечето от тях човешко око никога не би могло да види.

Веднъж един от тях се отделил от своето стадо. Решил да бъде самостоятелен, да открие по-красиви места, които да сподели с другите. Делфините често съзнателно търсят контакт с хората. Плувайки гордо и уверено самостоятелния делфин се озовал в човешкия свят. Не след дълго срещнал възрастен човек, който веднага започнал да му говори. Той обичал и се възхищавал на делфините.Мечтаел си да има свой собствен. За него делфините били съкровищата на морето. Когато старецът видял делфина изпитал щастие. Сторена крачка към осъществяване на мечтата му. Примамил го той и скоро делфина бил негов. Осигурил му всичко, за да се чувства добре. Поне така смятал той. Живели заедно известно време. Останалите делфини се чудели къде е техния приятел. Търсили го. Липсвал им. Възрастния човек бил щастлив, но делфина бил тъжен. Започнал да плува по-малко, по-малко играел. Въпреки доброто отношение и вниманието, което получавал от новия си приятел чувствал липсата на свобода и възможността да търси нови светове и красоти. Все по-често започнал да мисли за своите събратя. Сърцето и любовта му принадлежали на тях.

Мъжът забелязал промяната у делфина и бързо разбрал каква е причината. Разбрал, че неговото щастие не правел и делфина щастлив. Дори осъзнал, че не изпитвал щастие щом делфина не бил щастлив. Щастието не било егоистично. Решил да освободи делфина, а делфина от своя страна обещал никога да не го забрави и да го посещава заедно със своите събратя. Винаги да бъде около него, когато се нуждае като истински приятел. Така той ще бъде верен както на стареца, така и на своето стадо. Истинското щастие дошло и за двамата когато почувствали свободата. 

Щастието никога не идва на сила. Често пъти усещаме щастие за сметка на нечие страдание и тъга. То не е истинско. Колкото по-рано го разберем, толкова по-скоро ще заслужим и ще изпитаме истинско щастие. Свободата дарява с щастие за дълго.