Пропускам себе си...

Когато бързам пропускам себе си.
Много бързам. Всеки ден.
И не, не е проблема с разпределяне на времето.
Добра съм в това.. 
Проблема е, че живея няколко живота вървящи ръка за ръка.
Хубаво е. Но пропускам себе си.
Как да забавя темпото?
Как да не пропускам?

Единственото, което не пропускам е мислите.
А тях понякога силно желая да пропусна.
Да  си почина от тях. Натрапчиви.
Осезаеми. Понякога стряскащи.
Те винаги си намират време.
Това означава, че сърцето също има своето време.
Но то спи. Почива си или? Уморено е.
А мислите защо не са?
Понякога силно желая да не мисля.

”Пипи кимна в знак на съгласие. Тримата бяха се покатерили върху масата. Внезапно лицето на Томи помръкна.

— Не искам да стана голям — заяви той твърдо.

— И аз — каза Аника.

— То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.”

"Вървял човек и намерил щастие.
- Ти чие си? - попитал.
- Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.
- Щом си загубено и не знаеш чие, бъди мое!

Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. 

Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.

- Защо така? - попитал човекът щастието.
- Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече."