"Възстановявайте живота със сърце, изпълнено с благодарност. Може да сте загубили къщата си, но не сте загубили дома си. Помнете, че още дишате..."

Из "Проницателят"

"Мъдростта е способността да виждаш бъдещите последици от решенията, 

които взимаш днес."

Из "Проницателят"

Дали някога се постига тази мъдрост...

Колкото и силна да е жената, търси мъж по-силен от нея. 

Но не, за да ограничава свободата й, а за да й даде правото да бъде слаба...

Мъжът с четирите съпруги...

    Един мъж, който преуспял в живота, имал четири съпруги. Когато краят му наближил, той повикал до леглото си четвъртата съпруга, най-младата от всички.
- Скъп – казал той, галейки приказната й снага, след ден-два ще бъда мъртъв. След смъртта ще ми е самотно без теб. Ще дойдеш ли с мен?
- За нищо на света! – заявила младата дама. – Трябва да остана. Ще те спомена с добро на погребението, но повече от това не мога да направя. – И си излязла от спалнята.

    Студеният отказ се забил като нож в сърцето му. Той обгрижвал с такова внимание най – младата си съпруга. Толкова се гордеел с нея, че я бил избрал да го придружава на важните тържества. Тя му придавала достойнство на стари години. Бил изненадан да открие, че тя не о обича така, както той обича нея.

      И все пак му оставали още три съпруги. Той повикал третата, с която се бил събрал на средна възраст. За спечелването на ръката й бил положил толкова усилия. Обичал я дълбоко за това, че била толкова привлекателна, че много мъже я желаели; но винаги му била вярна. Тя му давала усещане за сигурност. 

- Скъпа – казал той прегръщайки я силно, след ден-два ще бъда мъртъв. След смъртта ще ми е самотно без теб. Ще дойдеш ли с мен?
- Категорично не! – заявила делово привлекателната млада жена, - Подобно нещо никога не е правено. Ще ти осигуря пищно погребение, но след службата ще отида при синовете ти.
Бъдещата изневяра на третата му съпруга го потресла. Той я отпратил и повикал втората.

    С втората си съпруга бил израснал. Тя не била толкова привлекателна, но винаги можел да разчита на нея, когато имал проблем и нужда от безценен съвет. Тя била неговият най – доверен приятел.
- Любима – казал той, взирайки се в нейните вдъхващи вяра очи, - след ден-два ще бъда мъртъв. След смъртта ще ми е самотно без теб. Ще дойдеш ли с мен?
- Съжалявам – казала тя извинително, - не мога да дойда с теб. Ще те придружа до гроба, но не по-нататък.

    Старият мъж бил съкрушен. Повикал първата си съпруга, с която се знаели сякаш от цяла вечност. През последните години я пренебрегвал, особено след като срещнал съблазнителната трета и изисканата четвърта съпруга. Но точно първата била наистина важна за него, тъй като тя действала тихо зад кулисите. Мъжът се засрамил, когато я видял да влиза зле облечена и измършавяла.

- Любима моя – казал той умолително, - след ден-два ще бъда мъртъв. След смъртта ще ми е самотно без теб. Ще дойдеш ли с мен?
- Разбира се, че ще дойда – отговорила безстрастно тя. – Аз винаги те придружавам от живот в живот.

    Първата съпруга се наричала Карма. Името на втората било Семейство, на третата – Богатство, а на четвъртата – Слава.

Сега, когато знаете имената на четирите съпруги, моля ви, прочетете отново историята. За коя от четирите е най-важно да се погрижите? Коя ще ви придружава, когато умрете?

"Отвори сърцето си" - Аджан Брам

Животът е трагедия
за тези, които чувстват
и комедия за тези, 

които мислят.

Жан де ла Бруер

P.s. Снощи си имахме коледно парти на школата ми по танци и си разменяхме подаръци. Моят беше книжка или по-точно Малка книжка за ЖИВОТА. Това е цитат от нея.Моя първи коледен подарък.

Гозба от емоции...

Непрекъснато измислям нови и нови рецепти за добра ежедневна гозба от емоции. Получава ми се. Понякога лесно, друг път не толкова лесно, но се получава. В моята кухня на емоциите всяка съставка е важна.

Рецептата днес:
Съставки:

1. Добро настроение – 2 супени лъжици;
2. Усмивки – собствени – 1-4;
3. Красиви мисли – толкова колкото имате налични;
4. Докосване – 1 чаена чаша;
5. Усещане – на вкус;
6. Внимание – 2 супени лъжици;
7. Душевност - повече;
8. Любов.

Начин на приготвяне:
Взимаме празна купа – зелена на цвят ( моя цвят на живот ). Прибавяме 2 супени лъжици от сутрешното добро настроение. Ако то не е достатъчно добро, взимаме от кухненския шкаф запасите от минали по-добри сутрини. Добавяме една, нека са две усмивки и пазим още 2 за по-късен етап. Идва момента и на красивите мисли. Всички ги имаме, дори и да се боим да го признаем. Добавяме бавно вниманието, така че да не се пресече сместа. Усещането следва. Преценяваме колко ще ни е необходимо за съвършената смес. Душевност, колкото и да сложим, винаги ще е необходима още, затова повече. След като сложим и нея сместа е почти готова. Но почти. Как без да добавим любов? Ето нейния ред – завършека на рецептата. Сега оставяме да се пече на слънчеви лъчи.

Гозбата от емоции е готова. На вид не винаги изглежда перфектна, но вкуса е неповторим. Споделяме я с всеки, който се нуждае и не се страхува да опита. Ако не ви се получи по моята рецепта импровизирайте, но сложете повече Любов.

Старай се. Опитвай. Показвай. Споделяй. Радвай. Не се страхувай.

И това ще мине...

Новият затворник бил изплашен и ужасно депресиран. Каменните стени на килията изсмуквали всичката топлина; железните решетки се надсмивали над страданието му; когато вратите на килиите се затваряли, издавали остър стоманен звук, прогонващ всяка надежда. Затворникът се почувствал смазан от тежестта на онова безкрайно време, което му предстояло да преживее тук. И тъкмо тогава видял думите, надраскани на стената над леглото: И ТОВА ЩЕ МИНЕ.

Тези думи го крепели, както вероятно са помагали и на предишния затворник да издържи. Колкото и трудно да му било, той поглеждал написаното и помнел: „И това ще мине”. Е деня, в който бил освободен, той се уверил в истинността на тези думи. Излежал присъдата си; затворника вече бил минало.

Когато се върнал към живота си, той често мислел над посланието. Пишел го на листчета хартия, които оставял до леглото си, в колата и на работа. Дори когато времената били трудни, той никога не се отчайвал. Просто помнел: „И това ще мине”, и продължавал да преодолява препятствията. Лошите времена като че ли никога не продължавали особено дълго. После идвали добрите времена и той им се наслаждавал, но никога лекомислено. Отново помнел: „и това ще мине” – и така продължавал да работи над живота си, без да приема нищо за даденост. 

Добрите времена като, че ли винаги траели необикновено дълго.

"Отвори сърцето си" - Аджан Брам

Усмивка с два пръста...

Кое е първото нещо, което правиш сутрин, след като станеш? 

- Отивам в банята – отговорих аз. 

- Има ли огледало там? – попита той. 

- Разбира се. 

- Добре. Значи всяка сутрин, преди още да си измиеш зъбите, искам от теб да се погледнеш в огледалото и да се усмихнеш. 

- Господине – възразих. – Аз съм студент. Често си лягам много късно и когато стана сутрин, не съм в най – добрата си форма. Понякога ми е трудно да се погледна в огледалото, камо ли да се усмихна!
Той се засмя, погледна ме в очите и каза:
- Ако не можеш да докараш естествена усмивка, опри показалците си в ъгълчетата на устата си и ги повдигни нагоре. Ето така. – И ми показа.
Изглеждаше нелепо. Аз се изхилих. Той ми нареди да опитам. Затова опитах.

Още на другата сутрин се измъкнах от леглото и залитайки, тръгнах към банята. Погледнах се в огледалото. „Бррр!” – гледката не бе приятна. Естествената усмивка нямаше шансове. Затова насочих показалци към ъгълчетата на устата си и ги дръпнах нагоре. Видях как някакъв глупав млад студент прави нелепи гримаси в огледалото и не можех да се сдържа да не се ухиля. Сега, когато естествената усмивка се появи, видях студента в огледалото да ми се усмихва. Така че аз се усмихвам още по-широко. Мъжът в огледалото се усмихна още по – широко. След броени секунди вече се смеехме един на друг.

Продължих да правя това всяка сутрин в продължение на две години. Всяка сутрин, без значение как се чувствах при събуждането си, след малко вече се смеех на себе си в огледалото, обикновено с помощта на двата показалеца. Напоследък хората казват, че много се усмихвам. Може би мускулите около устата ми някак да се схванали в това положение.
 

Номера с двата пръста можем да опитаме по всяко време на деня. Особено полезен е, когато се чувстваме болни, раздразнени или направо депресирано. Доказано е, че смехът освобождава ендорфини в кръвта, което укрепва имунната система и ни кара да се чувстваме щастливи.
  

"Отвори сърцето си" - Аджан Брам

P.s. Смехът ни помага да видим красивото в хората, а и ги разхубавява. 

Аз също правя така, за да имам винаги усмивката на лицето си. 

Дори нелепата усмивка е усмивка. Дори трудната усмивка е усмивка.

Позволи си за миг да почувстваш покой 

и ще разбереш колко безразсъдно си се лутал насам-натам.

Научи се да пазиш мълчание

и ще забележиш, че си говорил твърде много.

Бъди добър 

и ще осъзнаеш, че прекалено строго си съдил другите.

Китайска мъдрост

Можем ли да бъдем просто добри?

Можем ли да мълчим понякога?

Можем ли да бъдем спокойни?

Пътя и Постигането...

"Верните думи не са красиви.
Красивите думи не са верни.
Който умее - много не обяснява.
Който обяснява - не умее много.
Мъдрият не е начетен.
Начетеният не е мъдър.

Мъдрецът не трупа.
Прави всичко за хората -
и повече не получава;
давайки всичко на хората -
по - богат става."

Лао Дъ Дзин

За книгите и тяхното вълшебство...

Днес бях на Панаира на Книгата. Едно вълнуващо преживяване!

И нали блогът е моето място за споделяне на емоции (които така и така са ми в повече – ВИНАГИ) ще споделя преживяването си. Още миналата година искат да се разходя из рафтовете на толкова много книжни вдъхновения. Но поради стечение на обстоятелствата нямах това щастие. Но днес, да днес успях! Толкова много емоция…

Огромни зали, претъпкани с хора, книги, мисли, безкрайни редове, истини от минало и настояще, живот за душите ни.

Хора от всички поколения, от най-малките до най-големи, хора с еднакви интереси – Книгите!

Книгите, които са избор на много блага.

Книгите, предпоставка за много дълбоки мисли.

Книгите, метода за пренареждане на хаоса в главите и сърцето ни.

Книгите, душевността, от която сме лишени понякога.

Винаги съм смятала, че книгата е най-добрия и ценен подарък, който човек може да направи на хората около себе си. Аз обичам да подарявам книги и обичам да си правя лични такива подаръци. Майка ми обича да ги „краде” от мен. Баща ми обича да му разказвам какво съм прочела и научила от усамотението си с настоящото ми четиво. С приятелите ми обичаме да говорим за книги и да си препоръчваме нови бъдещи четива.

И днес успях да се спра и да не закупя повече от три книги. Нямам търпение да завърша сегашната си любов и да започна да преживявам новите. Да усещам аромата на страниците, да докосвам хартията и да радвам душата си.

Скоро всички вие ще разберете за моите емоции - Книгите, защото обичам да споделям нещата, които са ме впечатлили в тях. 

Защото тя обичаше...

Защото тя обичаше… 

Да се скита… Да открива нови светове.
Да пише… Да описва мечтаните картини.
Да слуша… Да чува красивите мигове.
Да вижда… Да попива мъдрите истини.

Защото тя мечтаеше…
За нужното… Нуждае се от топлина.
За истинското… Иска различни места.
За ценното… Цени дребните неща.

За малкото… Нейното голямо в малките неща.

Защото тя жадуваше…
За далечното… Иска то да стане близко.
За топлото… Иска то да я запали.
За красивото… Иска слънчеви картини.
За върховното… Иска тя желанието си да е вечно.

Защото тя докосва…
Сърцето… Жадуващо, но с нея вълнуващо.
Битието… Сиво, но с нея игриво.
Съзнанието… Претъпкано, но с нея отворено.
Душата… Объркана, но с нея богата.

Защото тя искаше…
Да бъде чута и разбрана.
Да бъде от светлината огряна.
Да бъде слънцето в очите.
Да бъде пламъка в сърцето.

Защото тя обича да мечтае, да жадува, да докосва, да иска…

"Всеки иска да е на върха на планината, но както добре знаеш, там има само камъни и е много студено. Да, гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по-нататък, показва ни следващата цел. Но за да достигнем тази цел, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да изкачваме по следващата височина."

"Проницателят"- Андри Андрюс

Перфектното сърце

Един ден, млад мъж се бил изправил насред центъра на градския площад и провъзгласявал на висок глас, че той притежава най-красивото сърце в цялата долина. Събрали се много любопитни, огромна тълпа и всички те се възхищавали на сърцето му, защото то било перфектно. Нямало никакви петна, драскотини или недостатъци. Всеки нов човек, който дойдел на площада, привлечен от възгласите на младежа, неизменно се съгласявал, че той наистина има най-красивото сърце, което бил виждал някога. Младият мъж бил много горд и се хвалел със своето сърце все по-високо и по-високо.

Внезапно, неизвестно от къде, начело на тълпата се появил един старец и заявил:

“Защо твоето сърце не е дори близо до красотата на моето?”

Младият човек и цялата тълпа погледнали към сърцето на стареца. То биело силно, но имало множество белези, в някои области имало парченца, които липсвали, а други били поставени на тяхно място, но не съвпадали напълно. Също и ръбовете му били назъбени. Всъщност на някои места дори имало цели вдлъбнатини с липсващи парчета.

Хората се оглеждали един в друг – мислели си как можел да каже, че сърцето му е по-красиво? Младият мъж видял в какво състояние се намира сърцето на стареца и се разсмял на висок глас. “Ти най-вероятно се шегуваш?” – казал му. “Сравнявайки моето сърце с твоето, моето е самото съвършенство, а твоето е някаква смесица от белези и сълзи.

“Да,” казал старецът, “Твоето сърце изглежда перфектно, но аз никога не бих търгувал с теб! Виждаш ли, всеки белег представлява човек, на когото съм дал от моята любов – откъсвайки парченце от сърцето си и давайки му го. Често той в замяна ми дава парченце от неговото сърце, което аз поставям на мястото, освободено в моето. Но защото те не са еднакви, дупката не е запълнена напълно и има празнини и назъбвания, които обичам, защото те ми напомнят за любовта, която сме споделили.

Понякога подарявам парченца от сърцето си, но в замяна не получавам част от сърцето на отсрещния човек. Тези парченца са образували празните дупчици по сърцето ми.
Въпреки, че този вид дупки са много болезнени, те не се затварят и ми напомнят за любовта, която която съм изпитвал към тези хора, а аз се надявам и чакам, че някой ден те ще ми върнат парченце от своето сърце, което да запълни празнината.

Така, че виждаш ли какво представлява истинската красота?

Младият мъж стоял безмълвен със сълзи, стичащи се надолу по бузите му. Той отишъл до стария човек, докоснал своето перфектно младо сърце и отчупил едно парче от него. Предложил го на стареца с треперещи ръце. Старият човек го поел, внимателно и на свой ред отчупил парченце от своето старо и изпълнено с белези сърце, което поставил в празнината на младежкото сърце. Тя се запълнила, но не перфектно, така че останали назъбени ръбове.
Младият мъж погледнал сърцето си, то вече не било перфектно както преди, но сега било по-красиво от всякога, заради любовта на стареца, която течала в него. Те се прегърнали и започнали да се отдалечават, рамо до рамо.

 Колко ли тъжно е да преминеш през живота с цяло, недокоснато сърце?