Място, изпълнено с емоции...
25.02.2019 г.
24.02.2019 г.
"Живот в скалите", Мария Лалева - Морето си има настроения
"Изискват се мъдрост и сила да понесеш залеза. Той не ги притежаваше в цялост. Но беше цял и завършен, в прекрасно равновесие със себе си. Необянимо как беше надскочил ужасната тегоба да се самоосъжда и самосъжалява.
Алкохолът му даваше амнезия, а морето - дом. Беше му нужно точно морето - най-шумното нещо под слънцето с най-ярката тишина в шума. Бяха еднакво противоречиви. Харесваха се. Михаил имаше нужда от ритъма на морето. От смяната на ритъма. От промяната в цветовете. Морето си има настроения и Михаил се бе научил да ги вижда."
Снимка: https://pixabay.com/p-2106936/?no_redirect
Обичал ли си до небето?
Обичал ли си различно?
Случайно. Внезапно. Тихо.
Обичал ли си кратко?
За миг. За докосване. За добро утро.
Обичал ли си обсебващо?
До лудост. До несвяст. До лято.
Обичал ли си тъжно?
До болка. До забрава. Досадно.
Обичал ли си истински?
Приятелски. Заинтересовано. Логично.
Обичал ли си на сън?
Замечтано. Нереално. Горещо.
Обичал ли си до утре?
До докосване. До дума. Понякога и романтично.
Обичал ли си до лудост?
До поглед. Вманиачено. Ужасно.
А някой разбра ли да обичаш до край?
Завинаги. Неволно. До небето.
Вилянка
Абонамент за:
Публикации (Atom)