4.01.2014 г.
"Попитали веднъж една добра и мъдра старица:
- Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас.Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?
- Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата. Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А сега то е рай благоуханен.
Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим..."
„Ако отвориш сърцето си – ще дойде любов.
Ако пуснеш миналото – болката ще си отиде.
Ако преодолееш страховете си – животът ще ти направи подарък.
Ако обикнеш себе си – ще обикнеш всички.
Ако кажеш „благодаря“ на сърцето си – радост ще имаш.
Ако благословиш това, което те заобикаля – ще усетиш неповторима лекота в душата.
Ако простиш на онова, което ти е донесло болка – ще изпиташ вътрешен мир.
Ако не си припрян в делата си – вече си успял.
Ако си готов да откриеш „звезда“ – вече си я намерил.
Ако си познал себе си – познал си цяла Вселена.
Ако си приел себе си – приел си Живота в неговата цялост.
Ако си се доверил на живота – ти си в мъдри, любящи ръце.
Ако знаеш, че животът е този, който те води – ти си вече победител.
Ако уважаваш себе си – ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб.
Ако вярваш в себе си – животът ще те подкрепи.
Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и живота.
Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до теб.“
Абонамент за:
Публикации (Atom)