26.11.2011 г.

Все някога...

Колкото и да ти е трудно, все някога ще премине. 
Колкото и да си разочарован, все някога ще върнеш вярата си в "нещото".
Колкото и да си тъжен, все някога ще върнеш усмивката си. Има хора, които копнеят за нея.
Има хора, които я заслужават с цялото си съществуване. 
Колкото и да боли, все някога ще спре. Ще намериш своя безболезнен път, осеян с красота и доброта. Не всичко е грозно, черно и болезнено. Не всичко, но достатъчно.
Да намерим гумичката, която ще изтрие всичко болезнено е най-трудното занимание. Но си заслужава нали? 

Един ден нищо няма да има значение и нищо няма да е останало. Само красота.


22.11.2011 г.

Безкрайните въпроси зад розовите очила...

В тази статийка ще напиша не толкова позитивни неща, затова съветвам тези, които са сложили розови очила да не я четат. 


Обичам да казвам: Животът не е песен, а който вярва в това е луд! 

Днес това е моята истина, моето настроение, моите широко отворени очи.
И аз като всеки млад човек крача из 21 век, интересувам се от бъдещето си, имам своите мечти и си задавам хиляди въпроси. Тези въпроси, които събуждат още такива. Отговорите, на които не искам да осъзная, точно заради моите розови очила.

Защо трябва да е толкова трудно? Трудна е всяка крачка, всеки жест, всяка дума. Не, не изпитвам трудност да го правя аз, трудността е у този, които попива моите жестове, думи. 

Защо за да получиш нещо трябва да изпитваш родилни болки? Искаш най-елементарните неща, а получаваш по-възможно най-тегавия начин.

Наскоро си говорих с близък човек ще цитирам неговите думи, които може би са причината за проглеждането ми над розовото: „ Повечето успели хора са лоши, егоистични и цинични.” Сега питам отново: Искам ли да бъда такава? Ето тук имам ясен и непоколебим отговор – НЕ, не и на тази цена. Не мога да се пречупя така. Предпочитам ежедневните родилни болки на живота.
Борим се за всяка мечта. Постигаме 5 от 10. Сравнително добър резултат. И всеки казва: Ти не си се постарал достатъчно, за да постигнеш останалите 5. Ех.

Защо родителите ни възпитават да бъдем добри, честни, работливи и отзивчиви? Как се казва на това – мечешка услуга. И сега какво? Ех, принципи, принципи. Осъзнавам, че с тези принципи всичко е много трудно и да, болезнено, задушаващо. Спазвам наученото от прекрасните си родители, понякога ги обвинявам, но винаги им благодаря, моменти на смесени чувства.
Истината е, че понякога ми се иска да се пречупя, да започна да мисля само за себе си, да минавам през това, което ми пречи и да не зачитам желанията на другите, с които живея в този свят. Но, не, аз съм различна (така ме наричат). Не се получава. Доброто сърце си остава, там вътре и напомня за себе си именно в подходящите моменти, на слабост и желание за лошотия.

Доброто ми сърце се мъчи в света на фалша, лицемерието и лъжата. Но какво пък!

Г-ца Винаги добро настроение отново ще призовава за повече доброта, усмивки и мили жестове към хората, които обичаме, дори към тези, с които се разминаваме всеки ден в парка, в метрото, в магазина.


В продължение на по-горе написаното днес сутринта докато пишех тази статия, пътувайки в трамвая. Той се развали. Трябваше да слезна, да намеря друг подходящ транспорт до офиса си, да помръзна мъничко де, не много и да закъснея за работа. Трудности и препятствия.