Отново...

Отново хващам мислите си да летят към теб.

Отново предмети ми носят спомени за теб.

Тихо се свивам. Оставам така.

Слушам как бие. Моето твое сърце.

Копнея да те видя. Да чуя дума от теб.

Нима е възможно деня ми да е в теб?

Може би?!

Може би просто ти си моя ден, моята нощ, моята реалност.

Трапчинките твои сънувам.

Ръцете твои усещам. Устните топли жадувам.

Обгръщам те с мен. Събуждам се с теб.

Събуждаш се сутрин, обяд.

Преливаш от енергия, емоции.

Усмихваш се широко, неспирно.

Вълнуваш се открито, нов ден.

Всеки нов ден е ново начало.

Всеки нов ден е нова емоция.

Всеки нов ден е нов слънчев лъч.

Всеки нов ден е нов смисъл.

Да го живеем! Да му се насладим!

"Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После щом и тя ги опознае им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си..."

 "Пътуване към себе си" - Блага Димитрова

"Щастието е чуплива стока, отнасяйте се внимателно с него."

Едит Уортън

Моя извор на любов...

Днес ще Ви разкажа една истинска история.

Те се обичат цял живот. Не могат един без друг. Гледат се в очите. Довършват си мислите.

Трудно им е било, но са заедно. Проблеми винаги са имали и имат, но ЗАЕДНО винаги намират решение. Решение е любовта им.

Любовта им започва в трудни и консервативни времена, но успяват да я живеят. Тя казва: Ако ме искаш последвай ме. Той не мисли, а тръгва. И така вече 27 години.

Единия казва, че силната и разтърсваща любов е в началото и в края. Другия го прекъсва и му отвръща: 

- Не, сладурче грешиш. Аз те обичам еднакво силно и сега и преди, дори ми се струва, че сега любовта ми е по-силна, а ти по-красива.

Следва мълчание и блясък в очите, прегръдка.

Той никога не е прекалявал с изненадите, с чувствата. Той просто я обича. Дори понякога дразнеща, мрънкаща, критична и педантична, но негова любима, такава.

Тя винаги е по-премерена и разсеяна. По-земна и натурална, но винаги негова, чувстваща любовта.

Днес… Техния Свети Валентин далече един от друг. Той на хиляди километри, заради работата си, "тя къщно гърне". 8 ч сутринта тя получава смс, който гласи: "Сладурче, честит празник. Бъди все така обичлива. Обичам те." Следва втори съдържащ-цвете. Тя прочита и се замисля: „Рожден ден? Празник? Моя мъж добре ли е?” Не след дълго се сеща… И се опитва да отговори, но телефона е против нея, взима телефона на дъщеря си и изпраща два, които гласят: „Обичам те!” и картинки две - целувка и сърце.

И дори на километри един от друг те винаги знаят как да бъдат един до друг. Техните сърца са едно. 

Това са моите родители! Те са моя извор. Обичам ги, научили са ме да обичам, а и как няма, та вижте ги… А само тийнейджърите били романтични. Да, да! Не и на мен тези! 

Новите ми приятели при среща с тях ме питат: „Абе как се казва майка ти, че баща ти постоянно я нарича „сладурче”, „душицо”?” Гордея се с тях. Вярвам в любовта и няма да спра никога, защото тя е пред очите ми и навсякъде около мен.  

Отново ще кажа… Семейството е най-важното. Там се раждаш, там растеш, там се учиш да обичаш и да живееш. Не пазете сърцето си. Обичайте. Дръжте го отворено, защото дори в най-трудния момент може да обича.

Забравяме настоящето. Живеем рядко, в миналото.

Пропускаме щастие. Губим мислите си в ненужни неща.

Мними необходимости, фалшиви моменти, илюзии.

Надяваме се на искрица щастие, а слепи сме.

Уж търсим го, но уж.

Грешни места, грешни хора, грешни емоции, грешни мисли.

Мислим в повече не когато е необходимо. Действие – какво беше това? За другите е.

Очакваме много, не правим нищо. Страх много, мечти малко.

Вяра – никаква. Мрън.

А всичко е просто, просто.

Забранено е - Пабло Неруда

Забранено е:
- да не се усмихваш на проблемите;
- да не се бориш за това, което желаеш;
- да изоставиш всичко от страх и да не осъществиш мечтите си...
Забранено е:
-  да плачеш, без да научаваш нищо;
- да се събуждаш сутрин, без да знаеш, какво да правиш;
- да се страхуваш от спомените си...
Забранено е:
- да не показваш любовта си;
-  да накараш друг да плати твоите дългове и лошо настроение;
Забранено е:
- да изоставиш приятелите си и да не опиташ да разбереш, какво сте преживели заедно;
- да им се обаждаш само, когато се нуждаеш от тях;
Забранено е:
- да не бъдеш "Ти" пред хората;
- да се преструваш пред тези, които не те интересуват;
- да се държиш мило само, за да те запомнят и да забравиш всички, които те обичат...
Забранено е:
- да не правиш нищо за себе си;
- да не вярваш в Бог и да не чертаеш съдбата си;
- да се страхуваш от живота и неговите трудности;
- да не изживяваш всеки ден така, сякаш е последен...
Забранено е:
- да си спомниш за някой, без да се зарадваш и да забравиш неговите очи, неговата усмивка, всичко..., само защото пътищата ви вече не се пресичат;
- да забравиш миналото и да останеш в настоящето;
Забранено е:
- да не се опитваш да разбереш хората;
- да мислиш, че техният живот струва повече от твоя;
- да не знаеш, че всеки има своя път и право на собствено щастие...
Забранено е 
- да не напишеш своята собствена история;
- да нямаш и момент за хората, които се нуждаят от теб;
- да не разбереш, че животът дава, но и отнема...
Забранено е:
- да не търсиш щастието;
- да не живееш с положителна нагласа;
- да не мислиш, че можем да бъдем по-добри;
- да не почувстваш, че без Теб светът не би бил същият...
Забранено е!
                                                                                            Пабло Неруда

Глупавата мишка

Живяла скромно и щастливо малка мишка. Била бяла, дива и различна. Дните й минавали в търсене на сирене и в игри привечер.
Една нощ сънувала странен сън. В него всичко било златно, лъскаво и изящно. През цялото време тя стояла на голям и лъскав трон. Всички около нея я боготворели. Носели й храна, играели с нея, правели всичко необходимо тя да е весела и щастлива. Тя се чувствала прекрасно, но била мързелива. Не помръдвала от трона и не искала да прави нищо. Но и защо да го прави щом като всички я носели на ръце. Този сън се повтарял няколко нощи и все по приятен й ставал.
Един ден мишокът решил, че съня е знак и че може да го превърне в реалност. Потърсила трон, не бил толкова лъскав, но бил голям. Разлепила афиши, на които пишело: „От днес Вашия цар съм аз. От днес нищо няма да правя. Вие сте ми слуги и Ваши задължение ще бъде да ме правите щастлив и да правите всичко, което желая.”
Животните видели съобщението, но никак не им харесали новите им „задължения”. Започнали да се питат: „Какво го прихваща този мишок?”, „Дали не е полудял от толкова много сирене?”.
Всички игнорирали идеята на мишока. В деня на коронясването му, което сам уредил, на площада нямало никой. Той стоял часове сам, заслепен от собственото си безумие и не проумявал защо другите не приемали неговата радост. Неговата радост променила настроението в града. Станало по-сиво и тихо място. Мишокът станал нещастен и самотен.

Често сами попадаме на грешен път и използваме грешен подход към тези около нас, дори и към нас самите.
Често сами се заблуждаваме и живеем в илюзорен свят. На всеки се случва, но не всеки се връща обратно и поема в правилната посока, не всеки има очите и разума да открие правилната посока.
Често щастието на едни не е щастие за други. Често дори това, което мислим, че е нашето щастие е илюзия. Не търсим себе си, а би било добре. Не рискуваме, а би било добре понякога да го правим, но с широко отворени очи и възприятия.

Не бива да бъдем слепи и безчувствени за случващото се около нас. То се случва, за да бъде видяно, преживяно, осъзнато и носи своите послания. 

 

Често се страхуваме от промяна.
Трудно я приемаме. Бунтуваме се.
А дори не се замисляме, че тя може да е за добро.
Промяната винаги носи добро.
По един или друг начин.
Веднага или след време.
Доброто го има и идва.