Отново да почопля...

Сгуших се в тиха тъмна нощ.
Избягала от ежедневния и страшен нож.
Ръце да отпусна и да стопля.
В душата си отново да почопля.

Защо я има тази тъмна нощ?

Защо е нужно да е полунощ?
Нима ръцете носят история?
Душата има своя предистория.

Разказвай тихо.
Ще чувствам плахо.
Дори не искам да я слушам.
Но тук съм и издишам.

Дишам.
Усещам.
Грача.
Влача.

Ще проплача.
Но ще знача и ще закрача.
Не далече.
След зимния сън на мече.

Вилянка


Снимка: https://www.webmiastoto.com/wp-content/uploads/2017/02/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5-%D1%81-%D0%BF%D0%BB%D1%8E%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D0%B5.jpg