Има хора, които оставят тишина след себе си. И буря в душата ти.
Но докато са тук са способни да отделят крачетата ти от земята. Дълбоко в себе ти знаеш, че това е временно. Всичко, което ти се случва ти го показва.
С думи ще бъдат силни, за действия няма да им стиска. Често. И все по често. Ще знаят какво искаш да чуеш и ще ти го кажат по особено вълшебен начин.
С думи ще ти създадат усещане и нови емоции. Ще знаеш, че е временно.
После ще се откажат. Ей така, без да си усетил ще са дошли и ще са си отишли.
Ще нахълтат в душата ти, ще ровят, ще й дават и после ще я ударят в земята. За спокойствие. И твое. Ти ще знаеш и няма да се дърпаш. И ще поискаш още.
Ще питаш душата си защо ги пуска вътре, а тя ще мълчи и ще ги кани отново. Ще молиш деня да мине бързо и ноща да остане светла. И пак ще ги чувстваш вътре. Ще крадеш време за тях и ще се надяваш да ги има, а после отново ще се приземяваш. Ще ги хващаш, но често ще ги пускаш. Ще ги искаш, но няма да ги имаш. И така до онзи край на силата на душата. Ще залепиш и ще затвориш. Не ще забравиш, но ще те няма. За тях, а теб ще те има, отново. Във всеки залез, във всяко море, във всяка усмивка, във всяко листо, във всяка звезда.
Вилянка
