"Може би е точно така, както каза ти - всички имаме своите пукнатини. Отначало всеки от нас е бил като непромокаем съд. И тогава нещо се е случило; някой ни е напуснал или не ни е обичал, или не ни е разбрал, а може би ние не се го разбрали, така сме го изгубили и сме се наранили един друг. И на места са се появили пукнатини. Искам да кажа, че щом започне пропукването, накрая то става непоправимо. Но имаме цялото време от момента, в който се появяват пукнатините, до мига, когато се разпадаме напълно. Единствено през този период се виждаме един друг - гледаме през собствените си пукнатини в тези на другите. Кога се видяхме лице в лице? Не и преди ти да видиш пукнатините ми и аз да погледна в твоите. Преди това виждахме единствено представите, които имахме един за друг. Все едно да гледаш през прозорец със спуснати щори без да виждаш какво има от другата страна. Но щом се появят пукнатините, светлината може да влезе вътре. Може да излезе навън."
Автор: Джон Грийн
Снимка: https://gradcontent.com/lib/600x350/couple-hands-peika1.jpg
