Страхуваме се да бъдем себе си…

Страхуваме се да бъдем себе си… Страхът в реалния живот.

Преди време ми казаха: Дръж сърцето си отворено и мислите си прости.
Правя го. И сега? Ще спрем ли да се страхуваме?

И аз изпитвам страх. Понякога. Случвало ми се е да премислям стократно решенията, постъпките, действията си, дори да не е крайно необходимо. Нещо много скорошно – обмислях с часове съобщение. Нещо, което за повечето хора е безсмислено. Нещо, което остава там – във входяща кутия, а даже може би в „кошчето”. Ами ако бъде разтълкувано грешно? „ Ами ако няма ефекта, който желая? Ами ако… ? Е какво пък толкова?! Опитвам, рискувам, каквото ще да става!” Мина и замина. Понякога боли, понякога се разочароваме, но сме достатъчно силни, за да забравим и продължим.

Често се страхуваме. От всичко. Теглим чертата и откриваме, че не си заслужава. Времето, което използваме, за да се страхуваме би било по-приятно ако го използваме, за да чувстваме, всичко.

Да бъдеш себе си не е болест. Това е усещане. Усещаш душата си. Усещаш хармонията и спокойствието.

Бъди готов за критики, но и за похвали. Всяка монета има две страни. Всяка случка има две поуки. Всяко решение има два пътя.

Постоянно...

Постоянно чакаме нещо.
Постоянно искаме нещо.
Постоянно търсим, вярваме, мечтаем.
Постоянно чувстваме – болка, щастие.
Постоянно се страхуваме. Да бъдем себе си, да обичаме, да получаваме.

Когато не чакаме нищо, губим се.
Когато не искаме нищо, лутаме се.
Когато не търсим, не вярваме, не мечтаем – боли ни.
Когато не чувстваме – не живеем.
Когато не се страхуваме срещаме страхуващи се.

Постоянно объркани сме. А всичко просто е.

Пътуване...

 

Пътуване. По света. Вечно, неспирно, отдадено.
Запътили сме се, но на къде? Безкрайни въртележки, немирни мисли, препускащи мечти.
Няма грешна посока, всяка е нашата. Тази, която бележи пътя към нас самите.
Забързани дни, нощи и мисли. Остава ли ни време да дишаме? 

А колко по-добре ще дишаме ако не бързаме? Малка крачка, бавно, леко и стабилно стъпвай.

Пътуване. В чувствата. Емоционално, болезнено, окриляващо.
Задушаваме се от чувства. Искаме ли безчувственост? Рискуваме да загубим себе си.
Чувствайки душата си, губим се в широкия свят на тесните пътища. 

Объркване, омагьосан кръг, хаос, пустош.

 

Пътуване. В душата. Дълбоко, истинско, трайно.
Там вътре, надълбоко скрити пътища, емоции, въпроси и отговори.
Всяка спирка е стъпка и отговор. Всяка стъпка е спирка и въпрос. 

Спри, огледай се, послушай и виж. Виж това, към което пътуваш толкова дълго време.
 

Не си позволявай в миг на разсеяност да пропуснеш това пътуване.

Просто...

Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.

Просто някой, някъде и нещо.
Просто символ и вълшебство.
В този свят на думи и на вещи
да усетиш нечие усещане.

Не си спомням къде го намерих и кой го е написал, но много ми хареса, затова го споделям.