Колкото и силна да е жената, търси мъж по-силен от нея. 

Но не, за да ограничава свободата й, а за да й даде правото да бъде слаба...

Мъжът с четирите съпруги...

    Един мъж, който преуспял в живота, имал четири съпруги. Когато краят му наближил, той повикал до леглото си четвъртата съпруга, най-младата от всички.
- Скъп – казал той, галейки приказната й снага, след ден-два ще бъда мъртъв. След смъртта ще ми е самотно без теб. Ще дойдеш ли с мен?
- За нищо на света! – заявила младата дама. – Трябва да остана. Ще те спомена с добро на погребението, но повече от това не мога да направя. – И си излязла от спалнята.

    Студеният отказ се забил като нож в сърцето му. Той обгрижвал с такова внимание най – младата си съпруга. Толкова се гордеел с нея, че я бил избрал да го придружава на важните тържества. Тя му придавала достойнство на стари години. Бил изненадан да открие, че тя не о обича така, както той обича нея.

      И все пак му оставали още три съпруги. Той повикал третата, с която се бил събрал на средна възраст. За спечелването на ръката й бил положил толкова усилия. Обичал я дълбоко за това, че била толкова привлекателна, че много мъже я желаели; но винаги му била вярна. Тя му давала усещане за сигурност. 

- Скъпа – казал той прегръщайки я силно, след ден-два ще бъда мъртъв. След смъртта ще ми е самотно без теб. Ще дойдеш ли с мен?
- Категорично не! – заявила делово привлекателната млада жена, - Подобно нещо никога не е правено. Ще ти осигуря пищно погребение, но след службата ще отида при синовете ти.
Бъдещата изневяра на третата му съпруга го потресла. Той я отпратил и повикал втората.

    С втората си съпруга бил израснал. Тя не била толкова привлекателна, но винаги можел да разчита на нея, когато имал проблем и нужда от безценен съвет. Тя била неговият най – доверен приятел.
- Любима – казал той, взирайки се в нейните вдъхващи вяра очи, - след ден-два ще бъда мъртъв. След смъртта ще ми е самотно без теб. Ще дойдеш ли с мен?
- Съжалявам – казала тя извинително, - не мога да дойда с теб. Ще те придружа до гроба, но не по-нататък.

    Старият мъж бил съкрушен. Повикал първата си съпруга, с която се знаели сякаш от цяла вечност. През последните години я пренебрегвал, особено след като срещнал съблазнителната трета и изисканата четвърта съпруга. Но точно първата била наистина важна за него, тъй като тя действала тихо зад кулисите. Мъжът се засрамил, когато я видял да влиза зле облечена и измършавяла.

- Любима моя – казал той умолително, - след ден-два ще бъда мъртъв. След смъртта ще ми е самотно без теб. Ще дойдеш ли с мен?
- Разбира се, че ще дойда – отговорила безстрастно тя. – Аз винаги те придружавам от живот в живот.

    Първата съпруга се наричала Карма. Името на втората било Семейство, на третата – Богатство, а на четвъртата – Слава.

Сега, когато знаете имената на четирите съпруги, моля ви, прочетете отново историята. За коя от четирите е най-важно да се погрижите? Коя ще ви придружава, когато умрете?

"Отвори сърцето си" - Аджан Брам

Животът е трагедия
за тези, които чувстват
и комедия за тези, 

които мислят.

Жан де ла Бруер

P.s. Снощи си имахме коледно парти на школата ми по танци и си разменяхме подаръци. Моят беше книжка или по-точно Малка книжка за ЖИВОТА. Това е цитат от нея.Моя първи коледен подарък.

Гозба от емоции...

Непрекъснато измислям нови и нови рецепти за добра ежедневна гозба от емоции. Получава ми се. Понякога лесно, друг път не толкова лесно, но се получава. В моята кухня на емоциите всяка съставка е важна.

Рецептата днес:
Съставки:

1. Добро настроение – 2 супени лъжици;
2. Усмивки – собствени – 1-4;
3. Красиви мисли – толкова колкото имате налични;
4. Докосване – 1 чаена чаша;
5. Усещане – на вкус;
6. Внимание – 2 супени лъжици;
7. Душевност - повече;
8. Любов.

Начин на приготвяне:
Взимаме празна купа – зелена на цвят ( моя цвят на живот ). Прибавяме 2 супени лъжици от сутрешното добро настроение. Ако то не е достатъчно добро, взимаме от кухненския шкаф запасите от минали по-добри сутрини. Добавяме една, нека са две усмивки и пазим още 2 за по-късен етап. Идва момента и на красивите мисли. Всички ги имаме, дори и да се боим да го признаем. Добавяме бавно вниманието, така че да не се пресече сместа. Усещането следва. Преценяваме колко ще ни е необходимо за съвършената смес. Душевност, колкото и да сложим, винаги ще е необходима още, затова повече. След като сложим и нея сместа е почти готова. Но почти. Как без да добавим любов? Ето нейния ред – завършека на рецептата. Сега оставяме да се пече на слънчеви лъчи.

Гозбата от емоции е готова. На вид не винаги изглежда перфектна, но вкуса е неповторим. Споделяме я с всеки, който се нуждае и не се страхува да опита. Ако не ви се получи по моята рецепта импровизирайте, но сложете повече Любов.

Старай се. Опитвай. Показвай. Споделяй. Радвай. Не се страхувай.