Животът ни е изпълнен с изпитания. 

На всяка крачка, с всяко отваряне на очите.

Изпитания за сърцето, за разума. 

И всяко едно преодоляване води до осъзнаване, 

до израстване и до себеопознаване. 

Живот...

"Несъвършенството е красиво, лудостта - гениална и

по - добре да си абсолютно нелеп, отколкото абсолютно скучен." 

Мерилин Монро

"Твоята задача не е да търсиш любов.
а непрекъснато да търсиш и намираш всички тези бариери в себе си,
които си построил срещу нея."

 Руми

Когато тръпката изчезне и остане горчивина...

Идва момент, в който онази тръпка изчезва. Доста време чакаш това да се случи.

Накрая просто се уморяваш да чакаш. В същото време отваряш очите си и осъзнаваш, че има хора заради, които си заслужава да продължиш живота си. Като започнеш от себе си.

Урока, който остава за цял живот е този, че да се връщаш постоянно в миналото не би ти донесло нищо повече от болка и разочарование, нищо ново.

Не можеш да приемаш съвети, не чуваш какво се говори, просто чувстваш, болка.

А щеше да е хубаво да чуеш. Понякога е по-добре да се огледаш и да видиш, отколкото да си сляп и да почувстваш. Не всичко трябва да бъде чувствано, не всичко.

"Минути на любов" ще има. Такива, които ще те държат в ръцете си, ще споделят мислите ти, ще те гледат с искра в очите.

В този момент най-важното е да стъпиш здраво на земята. Да осъзнаеш колко си важен за себе си и за хората около теб, да изправиш брадичка, да изгониш кристалчетата от очите и да погледнеш към слънцето. То винаги е там. И да приемеш, че светът се променя. Ти също. За добро или лошо. Пожелавам си да е повече за добро.

Седмичник

В понеделник съм толкова нова!
Много бяла и чиста дори!
Цяла пълна със сили! И твоя...
Много твоя... За вечност... Нали?
А във вторник съм цветна магия.
Всичко в моите длани расте!
Таз любов, е за теб, докосни я...
Просто вторник е... Аз съм добре...
А във сряда съм истински вихър!
Преобръщам дори светове!
И летя! И крещя! И съм тиха...
И съм цялата твои криле...
Във четвъртък съм много потайна.
Не разпитвай. Мълча до изричност.
Но пък толкова много безкрайно
съм до теб. И така те обичам...
Иде петък. И аз съм усмивка.
Ще разсмея и камък дори...
Не случайно съм твойта щастливка,
дето сбъдва красиви мечти...
А във събота кротко подреждам
своя свят – за геройства готов.
И една тъй потребна надежда
ме превръща в искрица любов...
Във неделя... Тогава пасувам.
И изобщо недей да ме търсиш.
Не, излъгах. Мълчи и целувай.
И във твойте целувки възкръсвам...
И тогава съм толкова нова!
Много твоя... За вечност, нали?
Понеделник. Започвам отново.
Слава богу. Светът се върти.

irini

Старецът, който имаше всичко

В края на живота си, почти измършавял и пречупен от съдбата, която е отнела близките му, живял един беден, но в същото време богат старец. Богат, но не материално, а напротив чисто душевно. Старец, за когото единственото спасение била разходката сред дърветата с многото птици, които пеят чудната си мелодия, пълнеща с радост и живот очите на този човек. Една пролетна картина, която го водела винаги по малките пътечки до нея. До застиналите голи клони и зелената поляна с много пейки, на които той обичаше да лежи и да слуша природата с безкрайните й звуци. Когато се прибираше, се чувстваше празен и тъжен, сам и самотен, но винаги се радваше,че е доживял, за да види красотата на онзи за него вълшебен парк. Щастлив, че ще види отново слънцето и ще погледне към небето, където може би го чакат неговите близки. Един безсмъртен старец, в който се съхранила цялата красота на света и всичко, което е видял през годините. На него не му било нужно много, защото дори и самичък, всичко около него му беше като едничък другар, с когото споделя чувствата си. Природата го слушаше и му се възхищаваше така, както той слушаше всички мелодии на които сам ставаше свидетел. Това е историята на един беден, но всъщност богат старец, който живее за всеки миг, за всяка песен и за онази глътка въздух, която изпълва тялото ти със свобода... И ако това не е изкуство, изкуството да бъдеш човек!

Ц . Иванов

ЗДРАВЕЙ ЖИВОТ - Звезда Христова

ЗДРАВЕЙ ЖИВОТ

Усмихвам се на новите неща:
Мигът, часът, денят и други...
И седмицата - пак е нова тя.

Дори и месецът с Любов ни буди.
И изгревът ме радва в утринта,
а залезът-прекрасен в пълнолуние.
Пак поемам път с една мечта.
Прекрасно е. Наляга ме безумие.
Сърцето си ще слушам и сега,
мой единствен верен показател.
Корекции ми прави на мига,
то просто е един мечтател.
Прекрасен ден е днешният, нали?
Той ражда в мене новото начало.
И ти ще си усмихнат/а/. Нали?
Вярвам, щом усмивка съм ти дала!
Сега от нас зависи: Кой... какво,
в деня си ще положи за основа.
Избирам си Любов и за Добро!!!
Здравей, Живот! Отново съм готова!

Десислава Церовска /Звезда Христова/