Отговорът на Буда

Когато питали Буда за целта на човешкото съществуване той отговарял: „Правете добро и ще бъдете щастливи!”

Веднъж при него дошли пет брахмана, които го помолили да вземе участие в тяхната дискусия.

Първият казал: „Учителю, моите книги най-точно казват какво е Бог и какъв е точно пътят към Него.”

Вторият казал: „Твоите книги са неверни, моите казват най-точно какво е Бог и дават единствено верния път към Него!”

Това казали и петимата.

Буда спокойно ги изслушал и ги попитал: „Казва ли се в поне една от вашите книги, че Бог се сърди, че осъжда несправедливо и че е нечист?”

„Не – отговорили и петимата – в тях се казва, че Бог е въплъщение на добротата, красотата и кротостта!”

„Тогава – отговорил им Буда – защо не опитате първо да станете чисти, кротки и добри? Може би след това ще ви бъде много по-лесно да познаете какво е Бог?”

                                                                                Превод Жанет Орфану

За моментите...

За моментите, в които сърцето лети...

Където и да бъде човек, каквото и да прави, с каквито и различни хора да се среща...Има едни единствени емоции..Тези, които те карат да летиш! Нима това е лудост? Нима не е прекрасно?
Ръцете - да моите, устните - да моите, лицето - да моето, сърцето - ....моето ли е?
Сърцето - съвкупност от частици от други сърца. Голямо сърце. Приказно е да го усещаш, приказно е да го чуваш.. В безкрайната наша приказка главния герои винаги е сърцето! Това, което лети.

Ползвате ли душата си?

Тези души ги имаме, за да ги "ползваме"! Смятам да напиша инструкции за използването им. Така ще улесня хората, които забравят, че имат душа и тези, които забравят, че хората отсреща също имат такава.
Плаши ме бездушевността на хората. Натъжава ме. Мъчно ми е да виждам заспали души. Мъчно ми е да знам, че могат да чувстват, но не го искат. Защото се страхуват...
Преди ден имах възможността да присъствам на урок по душевност. Да, аз преживявам всичко казано от учителя, ще бъда съдена за това, дори някои ще се засмеят на това, което пиша, но знаете ли? Вече не ми пука! Обичам душата си и това, че я имам. Глезя я. Отварям я. Ползвам я. Подбирам хората около мен по душите им. Не искам и не допускам те да нямат.

Важно е да не забравяме, че тази душа човек я има, за да дава, за да получава, за да чувства. Защо се страхуваме да чувстваме? Та нима това не е най-голямото богатство? За мен е! Щастлива съм, че чувствам, че давам от нея и че получавам.

Душата - най-ценното. Погледни в своята, погледни в тази на човека до теб. Виж красотата, помогни на всички да я видят. Ползвай я!