"Доброто не струва скъпо, 
но много скъпо се цени."

"- Не се чувствай виновен.
Никой не може да мине през живота без драскотина.
Пък и не би трябвало да го иска.
С болката, която трупаме,
мерим своите безумия и своите постижения."

"Наследството" - Кристофър Паолини

И нека имам аз крила...

От както вдишах глътка въздух
завивам се със слънчеви лъчи.

Държа мечтите близо до сърцето
и летя с криле на любовта.
С усмивка будя се в света безкраен,
не питам де е неговия край.
Небето ми е граница на дните,
а слънце ляга нощем тихо,
топло и до мен.
Луната приятелка добра е,
шепне тайно милите слова.
Щастливо е когато дъжд погали
кожата ми бяла.
Подскачам под дъжда,
държейки връзка блянове в ръка.
Да бъда аз усмивка мокра
с тръпнеща душа.
Да бъда вяра и надежда
за човешката душа.
И нека винаги да имам аз крила
и пъстри блясъци в очите.
А дните ми с любов да са пропити.
Да вярвам аз в сърцето
и магия да носи ми небето.

Искам да бъда любов...

Искам да се науча отново да летя.
Искам да се науча отново да усмихвам.
Да сбъдвам, да мога.

Искам да умея отново да обичам.
Искам да умея отново да бъда спокойна.
Да дишам, да усещам.

Искам да усещам отново вятъра.
Искам да усещам отново топлината.
Да грея, да копнея.

Искам да мечтая отново за споделеност
и повече "заедно".
Искам да мечтая отново за залези
и повече изгреви.
Да бъда, любов, усмивка и още нещо. 
 

Поеми дълбоко въздух,
забави темпото,
чуй гласът на сърцето си.

Когато се превърнеш в самота,
започваш да мечтаеш споделеност.
Отваряш тайните врати към същността
на най-човешката от всичките потребности.

Но падаш във измамните ръце
на дълго недолюбвани илюзии.
Подреждаш себе си- парченце по парче
и търсиш друг да ти довърши пъзела.

Тогава истината с яростен замах,
душата ти отново разпилява.
Илюзиите чезнат с нервен смях
и само купчина листа след тях остава.

А там, затрупан, смисълът шепти:
Човекът за човек е огледало,
но отражението в нечии очи
е само ключ- към теб самия и към цялото!

Катерина Кайтазова