Честно казано много често сама стигам до отговора, че неподходящи хора няма.
Има хора, които срещаш, когато сърцето ти прелива от любов, която иска да сподели и си избира обект, който в същото време е заливан от друга любов. Или е сърце, което не се нуждае от още любов и по-скоро от твоята любов. Объркано, нали? Хм... Дори аз го намирам за матрица!
Майка ми бързо решава дилемите ми с лекото: "Много мислиш, майче."
Приятелите пък казват: "Вземи си всичко, което живота ти предоставя."
Да, ама понякога това "всичко" води до усложнения, до промяна в плановете, до болка, до объркване, до забранени "неща", до нещо, което "не трябва" да чувстваш и да насочваш там...
Енергията е по-силна от всичко. Желанието е това, което не бих могла да се науча да контролирам. Не е ясно защо. Защото не искам, защото съм неспособна, защото така ми е по-лесно, защото се оправдавам или защото просто не искам да боли. Отново е объркано, налиии? Пфу! :)
А как ми се иска всичко да е простичко и наистина като протегнеш ръка да си вземеш всичко лесно. Толкова лесно, че в съзнанието ти да не нахлуват страховете от провал, от обида, от срам, от разрушение, по-скоро от саморазрушение.
Много пъти лично аз съм обвинявала хора (когато си позволявах да съдя, да обвинявам, в един минал и добре преживан и променен период) в това, че искат "неща", които не могат да имат. "Неща" е в кавички, защото носи душа.
Имате ли чувството понякога, че се разминавате с нещо, което силно желаете?
Вечер, когато заспивам си пожелавам утрешния ден да ми спести страховете, които обожавам да си създавам. Познайте какво получавам? Изпитания, вечните изпитания на живота.
И сега е така! И тези въпроси, чувства и емоции са изпитания за мен самата.
Понякога си казвам: "Хайде де спри за малко!" После преминавам на: "Добре, емоциите са водещите в моята книга. Живей ги и пиши!"
Ах, тази книга дано я завърша някога. Спокойно мога да я нарека моя личен шедьовър. Толкова ще е цветна! :)
Ох, Вилянка, отново тя... :)
