"Преди си мислех, че знаех какво е любов. Измервах я в брой целувки, разговори, снимки, подаръци, общи приятели, дати. Непрестанно търсих доказателства, които да могат да се видят, докоснат, преброят, за да се уверя сама, че я има. 

Днес знам, че любовта не е фойерверки. И когато я има наистина, е тиха. 

Влиза на пръсти. Събужда се първа. Прави закуска. Помни как обича кафето си. Не забравя след всяко “Как си?” да попита “А ти?” Предлага своята страна от леглото, за да не ти духа. Прегръща те силно, когато е студено. Върви пред теб, когато духа. Прощава. Доверява се. Пуска радиото на твоята станция. Води те там, където ти е най-любимо. Обажда се да те пита дали имаш нужда от нещо, когато си болен. Идва винаги, когато три последователни пъти кажеш “искам, искам, искам да те видя”. Дава ти вяра, когато си загубил част от твоята. И увереност. И споделя с теб мъдростта си. И не те съди. И носи свобода.
Днес знам, че съм все по-близо до любовта в най-чистата и форма.
Нищо, че за да знаеш какво е любовта, първо трябва да преминеш през какво не е."

"Женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост."

"Женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост."

"Женствеността е рядка искра, която пламва само при досег с истинска мъжественост."

Непрекъснато някой ме наказва за чужди грешки. Аз съм грешната.
Може ли да бъде един човек толкова грешен? Не мисля.

Непрекъснато търпя на гърба си провалите на други хора. Аз съм наказаната.
Може ли да бъде наказван човек вместо друг? Не мисля.

Винаги ми е тежала несправедливостта, която обикаля този свят, винаги.
Мечтая за дните, в които всеки ще получава това, което заслужава. А тези дни ще дойдат, защото силно желая и не се отказвам.
Тогава всеки ще се научи да живее в синхрон със заобикалящата го среда, хора и души.
Ще е научи на повече човечност, повече взаимност и повече способност да изпитва любов.

Аз съм жена, обикновено момиче...

Аз съм жена, обикновено момиче.
Помня, забравям.
Прощавам, мрънкам.
Умея да радвам, да нося тъга.
Умея да бъда, да ме няма.
Търпя, взимам.
Блестя, изпепелявам.

Аз съм жена, обикновено момиче.
Вярвам, мечтая.
Падам, продължавам.
Умея да имам, да давам.
Умея да се усмихвам, да плача.
Споделям, търся.
Горя, мълча.

Аз съм жена, обикновено момиче.
Летя, вълнувам
Копнея, ревнувам.
Умея да бягам, да слушам.
Умея да нямам, да благодаря.
Искам, получавам.
Обичам, чувствам.

Хиляди могат да разплачат.

Бъди този, който ще я кара да се смее!

... вярвам в тези думи...
Но напоследък живота ме среща с хора, които мечтаят за едни неща, а се държат сякаш точно тези неща нямат значение... Защо?!

"...човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя."

 

Хорхе Луис Борхес

"...защото, когато правим нещо, трябва да му отдадем част от живота си, част от енергията си, част от нас. И само тогава това, което сме сътворили, ще може да докосне сърцето на другия, както е докосвало нас, докато сме го създавали."

"18% сиво" - Захари Карабашлиев

"Погледна я. Тя изглеждаше съвсем беззащитна, но той знаеше, че беззащитността е най-опасното оръжие на жените, защото в действителност никоя жена не е беззащитна."

"Живот на заем" - Ерих Мария Ремарк

"Обичам теб и този миг, и лятото, което ще отмине, и този пейзаж, и раздялата, и за първи път през живота ми и самия мен, защото целият съм твое огледало, отразявам те и така двойно те притежавам."

 "Нощ в Лисабон" - Ерих Мария Ремарк

"А той бе обиколил цял Париж не защото му се струваше възможно да я намери, 

а защото му бе невъзможно да се откаже да я търси."

"Всичко за жената е болка. Да бъдеш жена, това значи да бъдеш жива болка. Когато ставаш девойка, боли. Когато се срещаш за първи път с любовта и ставаш жена, боли. Когато ставаш майка, боли. А най-непоносимата болка е никога да не усетиш и да не познаеш докрай всички тия болки.
И аз се радвах на болката, защото чрез нея се осъществявах."

 "Пътуване към себе си" - Блага Димитрова

"Когато престанеш да се страхуваш, ще започнеш да се наслаждаваш!"

"Понякога съм твърде смела в способността да се разкрия, 

а друг път плахо поглеждам зад ъгъла на емоциите, които бушуват като ураган в мен."

"Когато се озовеш в задънена улица, не бъди идиот, а излез, откъдето си влязал."

"Добротата в думите поражда доверие.
Добротата в мислите поражда дълбочина.
Добротата в даването поражда любов."

Лао-Дзъ