Търся него...

Търся с какво да заменя тъгата.
Търся с какво да заменя самотата.

Търся как да почувствам душата си.
Търся как да поискам красотата си.

Търся кой ще отговори на въпросите ми.
Търся кой ще живее животът ми.

Търся... И отново намирам във всичко любовта си към него.
Търся... И отново намирам във всичко мечтите ми с него.
Търся... И отново намирам във всичко очите негови.

Търся него. Него го има. Любовта я има.
Неговата любов.
Тази, която ми дава силата да бъда по-добра.
Тази, която ми дава силата да бъда по-цяла.
Да сбъдвам света, който мечтая.

Обичам да обичам. Него. Дори и да боли.

"... като ви гледам...
Какво виждаш?
Любов."

"Няма невъзможна любов.
Има непотърсена и неповярвана любов.
Има не отвоювана любов, поради "не мога", "не знам" и "не искам".
Има отказана и заменена от лесни любови любов, но никога и невъзможна."

Не мога да си представя...

Не мога да си представя да ме докосват други ръце...

Не мога да си представя да ме целуват други устни...

Не мога да си представя да ме прегръщат други ръце...

Не мога да си представя да ме завива вечер друг...

Не мога да си представя да ме интересува деня и мисълта на друг...

Не мога да си представя да прегръщам друга душа...

Не мога да си представя да треперя от друг глас...

Не мога да си представя да копнея за други очи...

Не мога да си представя да сънувам друга любов...

Не мога да си представя да се вълнувам за други мили думи...

Не мога да си представя да обичам друг.

Загубих се в тишина...

Загубих се...
Но се търся.
Намирам се в ръцете ти.
В усмивката.
И в моята намирам теб.

Загубих се...
Но се търся.
Намирам се в очите ти.
В жестовете.
И в моите намирам теб.

Ще бъда тиха...
Загубена.
Някога била и твоя.
Няма думи, тишина е.

Ще бъда тиха...
Всеки ден е надежда.
Всяка нощ е тъга.
Всяка мисъл сълза.

Тиха съм...
Студено е.
И търся топлина в ръцете ти...
И търся блясъка в очите ти.
И в моите.

Загубих се...
В любовта ти.
Но се търся.
В силата на моята.