"В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
- Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.
Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...
Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
- Ще дойда при тях по-късно...
Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.
Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.
Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие..."

Истината е някъде там и по средата...

"Май започвам да си отговарям на въпроса - защо масово хората все по-трудно издържат да бъдат заедно дълго време - приятели, любовници, семейства...всички - защото объркани от розови романи и глуповати фантазии, си мислим, че близкият човек ни е пратен за щастие - за глезене, потупване по рамото и одобрение. А всъщност близките хора са ни пратени, за да издържим някакъв изпит заедно в този живот, да преборим кармата си и да се извисим - близките хора са ни пратени да бъдат наши палачи, за да вървим нагоре по пътя - а това става само когато се нараняваме, когато ни боли, когато сме неразбрани, когато си крещим, когато се бунтуваме. Близкият човек не ти е пратен, за да ходите на кино или почивка, той е тук за да те отведе до някоя част от самият теб, която не познаваш - може да я харесаш или пък не - все едно, той няма да е виновен. разбирате ли - близкият човек има мисия. И тя далеч не се е договаряла с вашите мечти или фантазии. Близкият човек е този, който трябва да приемеш и обичаш, дори когато не е точно онова, което си очаквал, защото отвъд нас има по-висши сили - и те ни пращат хората, чрез които да вземем уроците си и да продължим напред! остават заедно не хората, чиито живот е непрекъснато красив, а тези които са осъзнали, че красотата на живота е в умението цял живот да градиш ЗАЕДНОСТ!"

"Скъпа, преди да пораснеш, трябва да се влюбиш 3 пъти.

Веднъж, да се влюбиш в най-добрия си приятел, съсипвайки приятелството ви завинаги. Toва ще ти покаже истинските приятели и тънката линия между приятелство и нещо повече.

Веднъж ще се влюбиш в някого, смятайки го за перфектен. Това ще ти покаже, че никой не е перфектен и че никога не трябва да получаваш по-малко, отколкото заслужаваш.

И веднъж ще се влюбиш в някого, досущ като теб. Това ще ти помогне по-лесно да разбереш кой си и какъв искаш да си.

Когато преминеш през всичко това, ще разбереш, че хората, на които им пука за теб, всъщност са единствените, които си наранил, когато са имали най-голяма нужда от теб. Но най-вече разбираш, че любовта е само концепция и не е нещо, което може да бъде дефинирано, то е различно за всеки човек на тази земя, знаейки само, че всеки иска да бъде обичан."

"Ние сме жени и имаме нужда някой да прави нещо хубаво за нас, да ни гледа с онзи поглед, в който може да намериш света и когато те докосне да усещаш как отлепяш крачета от земята. 

И този някой идва тогава, когато вече съзнанието ти не се нуждае от него, но душата ти е готова да го посрещне."

"Препятствието съдържа ключа за решаване на проблема."

Няма случайности. Станало е по някаква причина. 

И тя е възникнала, за да сложи нещата в ред. 

Т.Нарб Екър

"Ако искаш гаранции в живота, значи не искаш живота. Искаш репетиции по предварителен сценарий. Естеството на живота е такова - не предлага гаранции. 

В противен случай, всичко губи смисъл." 

Н. Уолш

ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА

В жест най-обикновен, ала човешки.

В любима песен, слушана в нощта,

с човек, умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,

която търсиш твоя ден да сгрее.

В забравата на смелите мечти,

когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух

свободен в несвободното ни време.

Да не виниш за всичко някой друг.

Да не превръщаш обичта във бреме.

Във ручеите топли на кръвта,

в сълзите непринудено родени.

Най-истински са дребните неща

и те остават спомени след време.

Дамян Дамянов

"Животът не е процес на откриване, той е процес на сътворяване. Ти не научаваш каква е твоята същност, а пресътворяваш своята същност, спомняйки си всичко, което някога си знаел и избирайки всичко, което желаеш да преживееш чрез своето Аз." 

"Разговори с Бога" Нийл Доналд Уолш

"Хубавите неща се случват на тези, които вярват. 

По-хубавите се случват на онези, които са търпеливи. 

А най-хубавите неща се случват на тези, които не се отказват." 

Чехов

"Любовта не се измерва по това колко пъти се докосваме, а по това колко пъти достигаме един до друг." 

"Разговори с Бога" Нийл Доналд Уолш