"Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката и истинския градинар, казваше той.
От косача няма да има и следа. Градинарят ще остане там цял живот."

"451 градуса по Фаренхайт" - Рей Бредбъри

ПИСМО ДО КЛАУДИЯ

Преди да умра, дъще моя,
бих искал да съм сигурен, че съм те научил...

Да се наслаждаваш на любовта,
да имаш вяра в силите си,
да превъзмогваш страховете си,
да се въодушевяваш от живота,
да търсиш помощ, когато имаш нужда,
да позволиш да те утешат, когато страдаш,
да вземаш собствени решения,
да отстояваш избора си,
да бъдеш своя приятелка,
да не се боиш от присмеха,
да осъзнаеш, че заслужаваш да бъдеш обичана,
да се отнасяш към другите с любов,
да говориш или да мълчиш според собственото си желание,
да приемаш уважението заради постиженията си,
да обичаш и да се грижиш за момиченцето в теб,
да превъзмогнеш слабостта си към одобрението на другите,
да не поемаш отговорностите на всички,
да осъзнаваш чувствата си и да действаш последователно,
да не преследваш похвалите, а удовлетвореността от стореното,
да даваш, защото искаш, и никога, защото го смяташ за свое задължение,
да изискваш достойно заплащане за работата си,
да приемаш своите ограничения и своята уязвимост спокойно,
да не налагаш мнението си, нито да позволиш други да ти налагат своето,
да казваш „да” само когато искаш и да казваш „не” без чувство на вина,
да живееш в настоящето и да нямаш очаквания,
да поемаш повече рискове,
да приемаш промяната и да премисляш вярванията си,
да работиш, за да излекуваш раните си – стари и нови,
да се отнасяш с уважение и да изискваш същото от другите,
да пълниш първо своята чаша и едва тогава чашата на другите,
да кроиш планове за бъдещето, но да не живееш в него,
да се доверяваш на интуицията си,
да приветстваш различията между половете,
да развиеш пълноценни връзки на взаимна подкрепа,
да превърнеш отзивчивостта и прошката в свои приоритети,
да се приемаш такава, каквато си,
да не поглеждаш назад, за да видиш кой те следва,
да израстваш, като се учиш от разделите и неудачите,
да си позволяваш да се смееш високо и безпричинно на улицата,
да не боготвориш никого, а мен най-малко от всички.

Хорхе Букай - "Пътят на щастието"

"Какво ти е нужно на този свят, задъхана душо, за да дойдеш на себе си и да бъдеш щастлива? Едно дърво пред прозореца със слънчеви пори на сянката, 

една разтворена книга, 

ромон на пиано и 

 една спокойна съзерцателна вечер..."

  Блага Димитрова

Мислете само най - доброто и 
очаквайте най - доброто.

"Всички ние сме малко странни. И животът е малко странен. А когато намерим друг човек, чиято странност е съвместима с нашата, се събираме с този човек и попадаме в една странна реалност, която харесва и на двама ни – това наричаме любов - истинска любов."  

Робърт Фулгъм

"Понякога радостта е причината да се усмихваш, 

понякога усмивката е причината да си щастлив."

"Приятелството, което извира от сърцето, не може да изстине от несполуките, 

както водата от извора не може да замръзне през зимата."

"Мечтай, за каквото искаш да мечтаеш.

Иди, където искаш да отидеш, 

бъди такъв, какъвто искаш да бъдеш, 

защото имаш само един живот и 

единствен шанс да направиш всички неща, 

които искаш да направиш."

"Ако имаш очи за любовта, я виждаш навсякъде.

Дърветата са създадени с любов, животните са създадени с любов, всичко е създадено с любов.

Когато гледаш с очите на любовта, навсякъде виждаш божественото начало."

Дон Мигел Руис

Няма да разбереш смисъла на живота, ако питаш някой друг.

Единствения начин да получиш правилния отговор е да питаш себе си.