Имам дарба.
Не пропускам важни неща.
А толкова се старая.
И ми иска да съм безсилна.
Оказва се, че не мога.
И винаги ме има.
Когато съм нужна.
И зная кога е това.
И съм там.
Цяла за теб.
На половина за мен.
И винаги стигам.
До следващия път.
А моята половина намалява.
На мен прашинка ми стига.
От себе си и за себе си.
И продължавам.
До следващия път.
Когато съм нужна.
Ще ме има.
До следващия път.
На половина.
До следващия удар на сърцето.
В него.
До него.
Където съм нужна.
След празник.
Никога на.
Като настинка.
Във всеки сезон.
Под различна форма.
С различни симптоми.
И ще се възстановиш.
Защото ще се разлея по теб.
И ще запълня пукнатините.
И ще си цял.
С моята половина.
И няколко прашинки.
До следващия път,
Когато пак ще ме има.
