"Понякога трябва да направиш голяма грешка, за да разбереш кое е правилно.
Грешките са болезнени, но те са единственият начин да разбереш кой си ти!"

"Боря се с всичко. А ми се иска да мога да бъда слаба понякога. 

Слаба не значи да плача или някой да ми носи приборите. 

Слаба означава да лежа в ръцете му, да знам че той ми е всичко. 

Да нямам нужда от друго. И да не ме е страх той да знае, колко ми е важен..." ♥

Всяка любов е приказка, но с различен край.
И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е.
Любовта е грижа, чувство, начин на живот, емоция, отдаване, споделяне, цялост, заедност и още, и още.
И въпреки, че понякога края на приказката не е "И те заживели щастливо до края на дните си...", а може би е "И те изживели своята любов. Останали променени, допуснали грешки, изпитали разочарования, но били щастливи. Взели своите поуки, поели всеки по своя път, за да открие отново Любовта, онази... последната."

Омагьосана земя

Аз съм остров, на който
връщане няма.
Който тръгне от тук
е завинаги.
Няма път наобратно.
Ни следи в океана.
Само спомен за мен,
като счупена мидичка,
който драска сърцето.
И задава въпроси.
Няма отговор.
Само глухо мълчание.
И понякога вятърът
призрачно носи
дъх на сол и сълзи.
Но мене ме няма.
Не помагат компасите.
Нито старите карти.
Аз изчезвам напълно.
Древна магия...
Няма дири в морето.
Няма път наобратно.
Аз съм островът, който
няма как да откриеш.

Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/2013/01/blog-post_31.html#ixzz2LzGndiye

"Времето и животът са ми дали редица логични обяснения за всичко, 

но душата ми се храни с чудеса."

"Попитали един стар човек: 
- Кое е по-важно? Да обичаш или да бъдеш обичан?
Той на свой ред задал въпрос: 
- Кое е по-важно за птицата? Лявото или дясното крило?"

Неразделни - Пилешка супа за влюбени души

Накрая, когато бе направена статистика за любовната им връзка, изплува тази смайваща подробност: Пол и Линда Маккартни са прекарали заедно почти всяка нощ.

За трийсет години са били разделени само един-единствен ден. Иначе Линда пътувала с „Бийтълс” и другите групи на Пол. Той я придружавал в обиколките за реклама на книгите й за фотография и готварство.

Вкъщи или на път, двамата винаги спели под един покрив, смесвайки дъха, потта и спомените си.

Няколко дни преди да науча за смъртта на Линда Маккартни, седях в непознатия град на вечеря с двайсетина други журналисти.

Повечето от нас бяха дошли сами на конференцията, оставяйки семействата си вкъщи.

На вечерята разговаряхме най-вече на общи теми, най-доброто, което могат да правят непознати хора. Чувствах се изкуствена, фалшива, не на място.

Ала мъжът до мен изглеждаше истински. Докато разговаряхме, той често поглеждаше към съпругата си, която седеше малко по-встрани, от другата страна на масата и също бе увлечена в разговор.

Той ми разказа, че в младостта си обиколил света, жаден за приключения, отразявайки войни и катаклизми. Двата му брака се провалили. Установил се и се оженил отново – сетне прекарал миналата година в Южна Африка.

Съпругата му не можела да бъде с него, освен по време на кратките посещения. Тук имала процъфтяваща кариера.

Сега, наближавайки шейсетте, той с удоволствие би се върнал в Южна Африка. Ала едно ново усещане го задържало тук.

-          Искам да бъда с нея – каза ми той. – Искам да бъда с нея всяка нощ.

Преглътнах, кимнах и отвърнах:

-          Животът е кратък.

Странно, когато си млад, си казваш: „Животът е кратък”, за да оправдаеш екскурзиите си, географски и емоционални. Когато си по възрастен, казваш същото, за да оправдаеш оставането си вкъщи при любимия човек.

Подобни отношения изглеждат задушаващи за някои хора. Те искат простор. Боят се да не бъдат погълнати или да се изгубят в някаква скована двойка.

В началото на брака се чувствах по същия начин. Работата ни често ни разделяше. Той отлиташе. Аз отлитах. Струваше ми се освежаващо и когато не бях самотна, изглеждаше здравословно. Дори ни хрумна хубава метафора: пътуване през живота с различни лодки, които когато е възможно, пускат котва в едно и също пристанище.

Сега не искаме нищо друго, освен да привържем малките си гумени лодки към една и съща шамандура и леко да се поклащаме заедно всяка нощ.

Приятелите ни споделят промяна в отношенията си.

Какво се е случило?

Първо, осъзнават, че споделянето на подробностите от деня на телефона никога не е толкова приятно, както изживяването на деня заедно. Рамо до рамо, животът ви се случва едновременно. Носите едни и същи спомени, чиито подробности избледняват всеки път, когато ги преразказвате.

Разделени, вие създавате отделни спомени. Колкото и да са важни, те са просто истории за този, който не е бил там.

Освен това, поглеждайки назад, преброявате твърде много седмици и месеци, прахосани на глупави места по маловажни причини. А когато погледнете напред, вече не е нужно да присвивате очи, за да видите, че краят не е далеч и приближава все повече.

На средна възраст понякога ти се струва, че ти остават само няколко дни живот.

Когато бях дете, с приятелите ми играхме една игра, в която се преструвахме, че към нас лети атомна бомба. Оставаха ни десет минути живот. Какво щяхме да направим? Къде щяхме да отидем? Чия ръка бихме искали да държим, когато настъпи краят?

Пол и Линда Маккартни са разбрали това рано и не са се разделяли в продължение на трийсет години. В музиката, смеха и приятните моменти сигурно напълно са забравили, че някога ще трябва да се разделят.

Из "Пилешка супа за влюбени души"