https://www.youtube.com/watch?v=zDV0PMvhrB8

Не трябва да чакаш ударът в стената, за да се промениш. 

Независимо дали човек

тръгва или остава някъде,

най-добре би било да е наясно 

защо го прави и къде се намира. 

В противен случай 

... ще има наранени.

Поне двама.

Животът не е само болка нали?

Моля някой да ми вземе душата!

Моля някой да ми вземе душата!

Бързо, сега и веднага!

Не ми е нужно повече да чувствам.

За кого е нужно?

Капки пот, сълзи, отчаяние.

Пепел, тъга, гадост.

Кому е нужно?

Дори аз искам да се откажа от себе си.

Не ни достига...

Не ни достигна сила...
Не ни достигна любов...

В повече страхове.
Съжалявам.

Колко може да е голяма голямата любов?

... не искам да мечтая...

Объркан до безкрайност е света ми.
Объркан с моята намеса.
Тъгата ти е цялата по мен.
Душата ми от сълзи пропита.
Там вътре някъде крещи.
"Това не може да се случва..."
Да забравя? Как?
Грешки, съжаление.
Сълзи, тъга.
Безпомощност. Опасно тъжно.
Дори не мисля да се справя.
Умираща любов, изгубени надежди.
Потънали мечти.
Така ли си отива истинската?
Ще го разбера ли?
Дано болката помогне.
Дали ще спра да чувствам?
Не искам.
Обичам да обичам, него.

... не искам да мечтая.

Там долу, където е мястото...

Да се връщам там, дори да не искам се случва. А "там" е цялото пропито от теб и от липсата на "мен". Аз ще отсъствам дълго, а  това, че си тръгна по мои заслуги все повече ще ме кара да не се обичам, а силно и крайно да се мразя. Мислех, че не съм способна да мразя, но когато някой заслужава е нужно, за да го накажа. А този някой съм аз. Заслужих си онази омраза, която носи нежелание за щастие, чувството, че си пропаднал в пропаст и нежеланието някога да излезна от нея. Там е мястото. Това заслужават хора, които нарушават всички граници на посегателство срещу чужди души и най-вече любими. Ще си живея с глупостта и собствените избори, но не бих опитала никога повече на натоваря друг с тях. Господ трябва да наказва за всичко, а казват, че той не наказвал, сами си го правим. Ще му помогна.

Идва време, в което "липсваш ми" се превръща в онази жестока болка и усещането, че аз липсвам. Ще крещя отвътре и не ще искам да се върна на себе си, защото ще стигна отново "там", там е онова от което се страхувах и което допуснах да премълча. Но ще се случи, за да падам още надолу под нулата.

Някога нещо ще ме върне или това, което е останало. Ще градя върху пепелта нещо ново и чисто. 

Всеки по пътя си. Ти към приказките,, аз към думите, промяната, опита да заобичам себе си. Казват, че когато нещо се разруши напълно е по-лесно да се изгради на ново. Себе си е нужно. Знам как не трябва да градя.

Попитах:
- Защо се разделят хората?
- Защото не се обичат. Когато обичаш няма невъзможни неща.

Вие в какво вярвате?

"Красотата на една жена не се крие в дрехите, обувките, грима и как е направена косата й. 

Крие се в начина, по който си прехапва устната, когато й кажеш нещо сладко. 

Крие се в погледа й, ако тя наистина те харесва. 

Крие се в леката ревност, която изпитва, когато някое друго момиче се намеси в разговора ви. Крие се в рошавата й коса и пижамата, когато сутрин се събуди. 

Крие се в нежността, с която тя те гали и целува..."

"Любов е, когато и пиян, и трезвен звъниш на една и съща жена."

Фредерик Бегбеде

Животът не е сложен. Сложен го правим ние с нашето бездействие.

Започвам да се уча да не се "впрягам" толкова за всичко, което ме заобикаля. Това не означава да стана безчувствена. Не. Това може би е единственото нещо, което бих нарекла невъзможно да сторя със себе си. А защо да го правя? Не храних ли тази душа толкова години и с какво ли не именно, за да е такава. Да чувства, да вижда, да обича, да плаче, да боли, да бъде. 

Аз съм жена и винаги ми трябва причина. Не намирам основателна причина да спра да чувствам. По-скоро намирам причина да възпитавам емоциите си и да ги имам там, където преценя, че са нужни в повече или по-малко. 

Чух много дефиниции на "не се впрягай". Всички ми допадат. Знам, че животът е кратък. Много кратък. Докато се обърнеш и е изчезнал. Нали не сте забравили, че е само един? Дори за миг ако се разсеете и забравите тази малка, но важна подробност съм сигурна, че точно той отново в припомня, че сте тук, за да го живеете, защото е единствен. 

Смятам да не се разсейвам занапред. Той ми е един и ще си го изживея с всички падания и ставания, с всички усмивки и сълзи, с всички радости и болки, с цялата любов и самота и всичко останало, което живота всеки ден поставя на пътя ми (с цел, по-висша от мен и теб, от него, нас, тях). 

Не забравям, че щастието е избор, но не чужд, а личен, собствен, осъзнат, направен, пожелан.

Моя живот е моя живот. Моето щастие е мое щастие. И само аз знам как да го изживея. Със сърце, емоция, любов, усмивка. Заради самата мен, а не, защото някой "казва". Не, казвам на себе си само и единствено аз.

Много се разсейваме. Много се губим. Трудно се намираме. Малко чувстваме. Много плачем. Много бягаме. Много се разпиляваме. Много се унищожаваме.

Малко правим. Малко говорим. Малко сме цялостни. Малко сме хора. Малко обичаме.

Малко искаме. Малко мислим. Малко мечтаем. Малко живеем.

Животът не е сложен. Сложен го правим ние с нашето бездействие.

Като искаш - вземи.

Като обичаш - люби.

Като плачеш - потърси.

Като чувстваш - сподели.

Като мечтаеш - сбъдвай.

Като бленуваш - целувай.

И ако утре си отида от този живот искам да знам, че съм направила всичко, което съм пожелала и всичко, което идва от сърцето ми.

"Не е първата, но ако заради нея си забравил имената на другите, това е достатъчно!"

''Живот назаем'' Ремарк