"Но научих, че човек може да превъзмогне всичко, въпреки че му изглежда невъзможно. С времето мъката става по-поносима. Може да не си отиде напълно, но вече не блокира съзнанието ти."

"С дъх на канела" - Никълъс Спаркс

Самодостатъчен? Дефиниция, моля?

 

Казват, че трябва да се почувстваш самодостатъчен, за да можеш да отвориш сърцето си за някого... Много се писа, много се каза на тази тема. Мисля, че дойде време и аз да кажа моята гледна точка. Тя вероятно не е много различна от останалите, но си е моя, някак лично преживяна. Всички знаем, че личното си е лично и ничие друго не би могло да ни даде отговорите, които търсим и които желаем.

Изпадаме в онези моменти, в които мразим целия свят, живота, съдбата и смятаме, че живота е несправедлив с нас, с нашите любими хора... Ами не. Живота си е живот. Той винаги ни дава най-хубавото, което може да ни даде днес и сега. Друг е въпроса, че ние умеем да извличаме от това най-лошото, което желаем. И го правим всекидневно. И после дай ни да мрънкаме...

Случвало ли ви се е да бъдете щастливи само защото кухнята ви ухае на палачинки и вкусно кафе? Или само защото сте усетили, че сърцето ви е живо и може да чувства любов? Или защото най-добрата ви приятелка преживява най-красивата приказка в живота си? Или защото вечер когато заспивате в съзнанието ви изплуват картини, които вие сте сътворили през деня? Или само като си помислиш за любима усмивка, глас, присъствие и това те изпълва с емоция?

На мен ми се случва, всеки ден. Често ме питат на какви хапчета съм? И как може хората, природата и преживяванията да ме зарежда по този начин? Нямам обяснение. Може би съм избрала да се чувствам добре и се чувствам. Може би живота не е толкова "лош" с мен. Може би, ама на дали. :) Да, аз също съм един обикновен човек със своите неволи, нещастия, лоши хора, недоразумения, но някак не намирам много време за тях, а намирам време за хубавото. И ми е хубаво. Близки хора могат да потвърдят, че често казвам "Давам си почивка от мечти!" не се получава. Днес го казвам и утре сутрин съм създала няколко нови! :) Не веднъж съм казвала, че не е лесно да си "Вилянка" и че "Вилянка" не е само име, а състояние. :) Познавам не малко такива състояния около мен, намиращи се в човешки тела.

И за всичко това вероятно има някаква по висша причина от мен и от теб. Не искам да я знам, не искам да знам всичко, защото искам да живея и да откривам, да творя и да чувствам.

Малко се отклоних от първоначалната идея на словоизлиянията ми, но се връщам в "правия път". :)  Какво означава да си самодостатъчен или да отвориш сърцето си? Та то не е буркан, нито консерва. Въпреки, че понякога може да се чувствате така не живейте с тази мисъл, че по-добре няма да ви стане. Напротив - депресията, апатията, лошото настроение и негативните емоции дебнат зад всеки ъгъл. 

Не знам как мислите вие. Ще ми бъде интересно да споделите своята гледна точка по така обсъжданата тема. Но знам нещо за себе си.

Обичам сутрин да имам на кого да пожелая "Добро утро".

Обичам вечер, заспивайки в съзнанието ми да изплува нечий любим образ.

Обичам да се събуждам от прегръдката на любим човек.

Обичам желанието си да готвя за някой, аромата на неделната закуска споделена с любов.

Обичам чувството, че свободата не ми е толкова важна, а и никой не цели да ми я отнема.

Обичам усещането, че краката са отлепени от земята.

Обичам да виждам в очите блясък и онзи поглед казващ "Всичко ще бъде наред, ти само бъди себе си."

Обичам да правя планове за бъдещето, което ще бъде трудно, красиво, истинско, пожелано и мечтано.

Обичам да правя "неща" за него.

Обичам да разказвам деня си, цялата изпълнена с емоция.

Дори обичам да идвам в повече на човека отсреща с моите емоции и той да няма нищо против и да знае, че просто това съм аз и всяко различно състояние ще бъде някой друг.

С малко думи: Обичам да обичам. 

Това усещам когато не искам нищо от човека отсреща. А просто да бъде там. Да го има. Просто да знам, че е добре, че мечтае, че живее. И всичко това ми носи усмивка, топлина, там на онова място, което явно всички смятат, че държим в буркан в мазето. 

И се влюбвам все повече. :)

Ако това означава да съм си самодостатъчна значи съм. :)