Ако искаш да задържиш някой в живота си никога не си позволявай безразличие.
А казват, че душата не е осезаема. Мен защо ме боли тогава?!

"Всяко падане е урок, от който се нуждаем, за да се учим, като същевременно ни позволява да променим гледната си точка."

Из "Книга за възможностите" Алберт Либерман

някога той й четеше влюбени слова вечер преди заспиване, за да са красиви сънищата им...

Няма те

Завивам се сама в студената постеля.
Тази нощ там няма какво да намеря.
Няма я твоята прегръдка гореща,
само завивката студена усещам.
Няма го твоето нежно дихание,
няма го онова приятно твое ухание.
Няма го красивото твое лице,
няма го пулса на твоето диво сърце.
Няма ги очите ти - онзи бляскав разкош,
няма я целувката, казваща лека нощ.
Може би някоя друга получи това?
И вместо аз, тя заспива до тебе сега?
А може би и ти като мене си сам?
Какво ли да сторя, просто не знам.
Тежко е. Сълзите горещи преглъщам.
Ела в съня ми, поне там да те прегръщам.

Н. Николова

Никога не съм си представяла, че ще плача толкова много...
Всички казват, че ще мине.
Не искам да мине.
Искам него и животът с него.
Не искам живот без него.
Не искам да се уча да живея без него.
Не искам да свикна. Не искам да млъкна.
Не искам да мога.
Всички казват, че ще мине.
А какво да правя до тогава?
Как да се събера в кожата си?
Как да ставам сутрин?
Как да ям?
Как да спя?
Как да искам да ми се случва нещо?
Нищо няма смисъл.
Нищо няма вкус.
Нищо няма картина.
Нищо няма усещане.
Нищо няма.