"Всъщност това е първото нещо, което избирам, когато се събудя сутрин. Поглеждам се в огледалото и си казвам на глас: "Днес избирам да съм щастлива."

Съкровищата на пътешественика - Анди Андрюс

 

За всяка красота се намират очи, които да я видят.

За всяка истина се намират уши, които да я чуят.

За всяка любов има сърце, което да я получи.

 

"Любовта не е навик, уговорка или дълг.
Не е онова, на което ни учат романтичните песни.
Любовта е. Без определения. Обичай и не питай нищо.
Просто обичай." 

 

Изворът - Айн Ранд 

 

Всеки има нужда от прегръдка, протегната ръка, мила дума, усмивка, подпъхване на одеалото. Не защото нещо не е наред, а защото доставя удоволствие.

"Ако в любовния миг се мисли за последиците, нищо няма да остане от него."

Пътуване към себе си - Блага Димитрова 

 

И понеже напоследък има обвинения, че не се мисли достатъчно, то някои решиха да прекалят. Както всичко в големи количества вреди, така и в повече мислене вреди. Вреди и на любовта. Тя е нелогична. Вреди на отношенията. Вреди на духа. Цитата ме намери точно на място с тези мои мисли. Обикновено притеснявайки се за последиците се пропускат моменти, убива се емоция и се губи страстта. Имам не един пример, а също и личен опит за подобно "убийство". 

 

Ако знаехме последиците на всичко случващо се нещо нямаше да е интересно. Признайте си, че е така? Не е ли приятна онази щипка загадъчност? Но не, ние си мислим, че можем да контролираме всичко чрез мисъл и накрая нещата излизат от контрол и хубавото изтича през пръсти. Остава какво? Разочарование, празнота? Нормално.

По-скоро трябва да мислим върху това дали искаме да пропускаме хубавини. Дали мига на разсеяност не трае повече от миг, един живот... Дали искаме празнота... 

Повече усещане, по-малко мисли. Това би било по-приятно. По-малко мисли с грешна насоченост. 

 

Доброта...

Доброта - Петя Дубарова

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

"Единственото, с което можеш да прекалиш, без да бъде грях, е добротата."

Хората, често казват, че някой все още не е "намерил" себе си. 

Но нашата същност не е нещо, което се намира - тя е нещо, което ние създаваме. 

"Ако утрото не ни будеше за нови радости, ако вечерта не ни оставяше никаква надежда не би си струвало да живеем."

 Гьоте

Напоследък съм свидетел на хора, които не обичат да бъдат себе си, съпротивляват се.

На мнение съм, че колкото и да се опитваш да бъдеш "друг", то идва момента (който винаги е скоро), в който "другия" изчезва. Ще почувстваш голота и срам. Безсмислено е.

Защо трябва да вложиш старание в преструвки след като можеш всички тези усилия да вложиш в подобряване на собствените си усещания. И тук ще помоля за повече мисъл. Не прекалено, просто повече.

Живеем в свят на фалшивости. Радвам се, че съм заобиколена с истински хора, а тези фалшивите бързо си отиват. Не ми остава време да играя игрички, използвам го, за да обичам и да бъда себе си. Дори да ми струва много, поне е истинско.

„Знаете ли, скъпо дете, човек не може да намери успокоение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастира, а само в собствената си душа.“ 

„Цветният воал" - Съмърсет Моъм

"Това, което слънчевите лъчи са за цветята, е усмивката за човечеството."