Разочарования, ежедневни...

Напоследък "търпя" малките разочарования... От хора, постъпки, думи, уважение, липса на последното.

Разбира се не очаквайте от мен да тъгувам дълго. Усещам, приемам, подминавам.
Не съм от хората (вече не съм - слава богу), които ще се вторачат в негативното.
Нямам много време за него. Живея с важните неща.

Никого не упреквам за държание, действия или без... дейстия. Друг има правото да го прави.
Живеем в свободен свят. Всеки има своето право да прави или не прави.

Моя проблем винаги идва от личната призма. "Аз бих...", "Аз ще..."
Да. Но аз не съм всички.
Затова приемай малките разочарования с лека ръка, но пази поуките и научените уроци и ако утре искаш да споделиш щастието си или нещастието си с някой - знаеш с кой.

Хубаво е всеки човек да разбере до къде може да стига с неуважението си.

Спомням си преди време майка ми какво ми каза когато бях учудена от нейна постъпка (положителна разбира се) след ситуации, които бяха наранили душата на дъщеря й.
Когато я попитах защо? Тя отговори: защото преди всичко съм уважителна. Уча се от нея!

Отново ще кажа: Не съм идеална! Но се харесвам! :)
И отново съм аз и на себе си - Вилянка :)