12.11.2011 г.

"Любовта, която извира от Вас, е единственият начин да бъдете щастливи. Безусловна любов към себе си. Пълно отдаване на любовта към себе си. Вече не се съпротивлявате на живота. Вече не се самоотхвърляте. Вече не носите тежкото бреме на обвиненията и вината. Просто се приемате такива, каквито сте, и приемате всеки друг такъв, какъвто е. Имате правото да обичате, да се смеете, да бъдете щастливи, да давате любов и да не се боите да получавате любов."
"Умението да обичаш" Дон Мигел Руис
„Няма по-голям слепец от онзи, който не иска да види. Няма по-глух човек от онзи, който не иска да чуе. И няма по-луд от онзи, който не иска да разбере.”

Ние сме напълно слепи и си плащаме за това. Но ако отворим очи и видим живота такъв, какъвто е, можем да избегнем много емоционална болка. Това не означава да не поемаме риск. Ние сме живи и трябва да рискуваме, а пък ако се провалим, какво толкова?! Взимаме си поука и продължаваме напред, без да съдим себе си.
"Умението да обичаш" Дон Мигел Руис

6.11.2011 г.

За онзи...

За онзи блясък в очите.
За онзи трепет в гърдите.
За онзи звук в ушите. За онзи. Той е всичко.

За всеки миг, в който като го видя, чувам туп-туп.
За всяка секунда, в която се преобръща сърчицето.
За всеки ден, в който мислите ми препускат към него.
За всеки недостижим връх. За всяко ново усещане. Усещане за него.

Да обичаш моментите, в които мислиш за него.
Да харесваш безумната си усмивка, когато го видиш.
Да се чудиш на объркването си, когато мине покрай теб.
Да знаеш, че него го има. Пред очите ти, в дните ти,  в мислите ти, във всяка мечта.
Да бъде твоето вдъхновение. Да бъде твоята искра.
Да бъде твоята глътка живот. Да бъде твоя нов ден.
Да бъде твоя учебник. Да бъде твоя безкраен пети том. Да бъде твоята любов.

Искам да се усещам блестяща, глуповато усмихната, некоординирано движеща се, подскачаща вътрешно, гореща съзнателно.
Да му купувам ръкавички за Коледа, да му правя чай в студените дни, да чувам ритъма на сърцето му сгушена в него, да се радвам на нелогичното му държание, да жадувам да го докосна, да потрепвам усещайки го!


За всички, които имат своя недостижим бряг, своята неизживяна емоция.