Напоследък често мисля за несигурността и страховете.
И май е време да го излея от себе си и да чуя други гледни точки.
Несигурността е чувство, което може да промие цялото ти съзнание и да промени начина ти на мислене. Не към по-добро, за съжаление.
Несигурността в хората, с които споделяш живота си е несигурност в самия себе си. А това е проблем. Малко хора осъзнават, че неуспехите и разочарованията идват точно от несигурност в себе си. И не става дума за его, наранено его, не. Става дума за много повече. Става дума за вярата в "Аз".
Несигурността произвежда страхове, съмнения и унилост. Насочва мислите към проекция на бъдещи несигурни ситуации. А знаете за подсъзнанието нали? И ето, че всичко започва да върви на долу...
А замисляли ли сте се върху това, което обичам да казвам, че нещата ще се случат така, както е най-добре да се случат. Ето тук се замислям... Съмнения, недоверие, несигурност... И защо?
За да си самопроизвеждаме негативни усещания. Неповторими сме с това си умение - да се чувстваме зле.
Променила съм се. Много съм се променила. Някои казват, че съм пораснала, аз мисля, че съм преживяла. Всъщност... Каквото и да се каже ще бъде вярно. Промените са постоянни. Динамика е нужно да има.
И знаете... Щастието е личен избор. Същото мога да кажа за несигурността и недоверието.
В миналото:
Това, че някой е предал доверието ни не означава, че отново ще се случи.
Това, че някой е причинил болка не означава, че отново ще се случи.
Това, че някой е предизвикал сълзи не означава, че всеки влиза в живота ти с тази мисия.
Не. Хората идват, отиват си, носят, дават, взимат, споделят, има ги, няма ги. Емоции. Нужни са. Всичко е нужно.
Има хора, които искат усмивка. Щастие. Спокойствие. Простичко е.
Предколедно си го пожелавам. Пожелавам си онзи баланс, който ще ми даде и по-малко ще взима. Пожелавам си да бъда това, което съм + щипка "по-добро".
