"Живот в скалите", Мария Лалева - Уморен

"- Как ще позная кога съм уморен? - попитах веднъж Михаил.
- По ръцете, дете. И по сърцето. Когато те се успокоят и се смирят, вече ще чуваш скалите.
- Това не е ли мъдростта?
- Крачката меджу умората и мъдростта е любовта, която искаш да дадеш.
- И те ще ми помогнат?
- Не, те ще те спасят. Точно както спасиха мен."

Снимка: https://www.doctorsbg.com/wp-content/uploads/2017/09/pexels-photo-541518-e1506277891166.jpeg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Затвора

А ти искаш ли обикновено човешко съществуване? Опознай собствения си затвор и го разруши, или не?

"Хора като тях те учат да се примиряваш и да обичаш човешките си ограничения. И точно поради това да се стремиш да си най-доброто в границите на своето обикновено човешко съществуване.
Не знам на кого беше по-трудно - на тях, които виждаха отвъд времето и привидното, или на нас, които си носим затвора по рождение. Да си познаваш затвора, понякога е достатъчно, за да го разрушиш."

Снимка: http://dark.pozadia.org/images/wallpapers/34-Gothic-1280x1024-81205.jpeg

"Живот в скалите", Мария Лалева - Уморен мъж

Да стане ясно... В тази мрачна вълшебница има думи и за мъже. Някои мъдри, други болни, някъде две в едно, но има думи, и мъже.
Не бързам да я чета, а мога на един дъх, за една нощ, не искам. Не бързам, искам по малко от нея всеки ден. Връщам се, препрочитам, искам я дълго.

Четете... Не мога.

"Скалите, момче, са като уморен мъж. Уморен от себе си мъж... Стърчат достойно в самотата си, обичат си тишината и говорят единствено с този, когото те изберат. Плачат само пред птиците и се усмихват само на Бог и на децата. Но ако знаеш колко живот и любов има в тях..."


Снимка: https://www.demilked.com/magazine/wp-content/uploads/2014/11/natural-art-public-intallation-stones-david-allen-fb.jpg