Липса, ти...

Събуждаш се сутрин и усещаш липса...
Липса на него.
Липса на теб.

Липса на сладката му усмивка.
На усмивката, която ти дава светлина.
... някак е достатъчна да осмисля деня ти.
Липса на силните му ръце.
На ръцете, които ти дават спокойствието на света.
... някак са достатъчни да мечтаеш с цялото си сърце.
Липса на дълбоките му очи.
На очите, които търсиш всеки ден.
... някак са достатъчни да повярвам в собствената си сила да променяш света.
Липсата на меките му устни.
На устните, които като те докоснат целия свят изчезва.
... някак са достатъчни да градиш "нас".
Липсата на вълшебната му енергия.
На енергията, която когато за първи път усетиш сякаш те удря ток.
... някак е достатъчна да се отпуснеш и да повярваш.
Липсата на страстната му любов.
На любовта му, която ми нашепва "всичко ще бъде наред".
... някак е достатъчна да си щастлив.

И липсата на "цялото" вечер, когато потърсиш с ръце него да се сгушиш и притихнеш.
Но липсва. Всичко липсва. Тъжно.

"Може да се опариш, но иначе няма да изживееш пълен и наситен живот.
Когато губиш, не загубвай дадения ти от живота урок.
Голямата любов и големият успех, носят със себе си голям риск."

Имали ли сте чувството, че се спускате по наклон с главата на долу?
И спирачки няма. Не знаеш къде са.
Усещаш ударите във всичко около теб.
Вик, болка, гняв, кръв.
Не знам кое състояние е по-лесно за преживяване и преболяване.
Спускането или дъното.
Което и да е.
Мисля, че искам да стигна до което и да е.
Моля се да има шанс да се изправя след това.
По-чиста, променена, нова, по-добра, по-истинска, по-можеща, по-вярваща.
Има надежда, нали?
Някой да ме окуражи, макар да не вярвам в много.
Поне за момент може да повярвам. Искам.

"Има четири въпроса от значение в живот. 

Какво е свято? 

От какво е направен духът? 

За какво си заслужава да живееш? 

И за какво си заслужава да загинеш? 

Отговора на тях е един и същ. Само любовта." 

Джони Деп

Някой...

Някой да ме научи как да повярвам в нещо, което отричам...
Някой да ми обясни как може да боли толкова и да го няма.
Защо?
Защо ни среща живота с мечта и после си я взима?
Защо ни боли толкова до невъзможност за дишане?
Защо се влюбваме, ако не е завинаги?
Защо?
Някой да ми обясни, аз останах без въздух в упоритостта си да намеря отговор.
Очите не пресъхват ли? Сърцето не умира ли? Умът и сърцето искат едно.

Не искам да вярвам повече!
Искам да спре да боли!
Да спре всичко.
Ако не е до мен, къде и за кой е смисъла?
Просто искам да спра да дишам и всичко да свърши!
Не е възможно и против всички душевни закони е да има любов и да няма "нас"!


Моля те, Господи, никога повече да не чувствам любов, ако той няма да е до мен и ще има само болка и спомени. Моля те.

Промяна с малки крачки...

"Променяй се заради себе си."
Толкова често го чувам...
Разбира се, че човек се променя заради себе си, душата си и собствения си живот.
Ако искаш красиво бъдеще промяната трябва да започне от вътре.
Мислите ти трябва да са насочени към по-доброто и към съвършенството.

Има една приказка: Поставяй си високи цели.
Точно така! Но прави малки крачки, за да е осезаема и трайна промяната.
С желание се постига всичко, а аз си обещах щастие и красив живот.
А когато обещая... Казана дума хвърлен камък.
Дължа го на себе си, което е най-отговорния дълг.

Болката учител...

Замислям се колко може да нараним хората, които обичаме. Глупави същества сме.

Лошото е, че се замисляме след като сме го допуснали.
Постоянно чувам, че не е нужно да се съдим толкова сурово, но се страхувам, че ако не се съдим ще пропуснем възможността да бъдем по-внимателни към тези, които обичаме.
Затова предпочитам да се съдим.

Обичта, не означава да наказваш някой заради собствена глупост. 

Обичта, не означава да си "кон с капаци", нито егоист, не.

Може би не знаем какво точно означава, затова грешим. Въпроси много, отговори различни.

Казват, че всеки обича по-различен начин. Искам моя да не е болезнен.

Никой не е длъжен да изтърпи болка и разочарование, защото го "обичаш".
Когато влезнеш в живота на някой е хубаво да носиш светлина, но по-хубаво е когато го напуснеш да оставиш също светлина. Колко често това се случва?

Не искам много, а достатъчно сила да бъда.
Да бъда добра.
Да задържам в живота си хората, които обичам.
Да им нося щастие и усмивка.

Да им нося спокойствие и да им помагам да отлепят крачета от земята.
Да им помагам да мечтаят.
Да им помагам да растат, а с тях и аз.
Да им помагам да се преоткриват, а с тях и аз.
Да им помагам да се борят със страховете си, а с тях и аз.
Да им помагам да са тук и сега, а с тях и аз.

Искам да им дам това, от което се нуждая аз, за да бъда цяла.

Не искам да бъда ничий идеал.
Твърде силно боли.
Не искам да бъда ничия мечта.
Мечтите не винаги се сбъдват.

Искам сила. Колкото е нужна.
Искам обич. Малко, не на сила.
Искам рамо. Силно, но справедливо.
Искам две разперени ръце, в които да се сгуша.
Понякога виновна, тъжна.
Понякога загубена в широкия ни свят.

Не искам да се губя.
Искам разум, който да ме води.
Разум, който ще обича разпиляно малко сърчице.
Искам то смело да расте.

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва

"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."

Ще... ?

Ще дойдеш ли с мен?
Там, където лошите моменти ще бъдат само спомени.
Ще дойдеш ли с мен?
Там, където любовта ще може всичко, което ние не можем.

Ще бъдеш ли с мен?
Тогава, когато другите ще се откажат.
Ще бъдеш ли с мен?
Тогава, когато аз дори не бил искала да бъда с мен.

Ще ме искаш ли?
Такава, окаляна и грешна.
Ще ме искаш ли?
Такава, безсилна и загубена във Вселената.

Ще се бориш ли?
За себе си и мен.
Ще се бориш ли?
За вярата в по-доброто.

Ще се търсим ли?
Тогава, когато всичко ще е спомен.
Ще се търсим ли?
Тогава, когато обичта ще ни боли.

Ще простиш ли?
На себе си, на любовта си, на глупостта ми.
Ще простиш ли?
На мен, на любовта ми, на болката в сърцето ти, която крещи при мисълта за мен.