...

Любовта е това силно нещо, което те кара да се усмихваш когато ти е тъжно.

Пази усмивката...

Не пази сърцето. Пази достойнството.

Не пази душата. Пази самоуважението.

Не пази любовта. Пази емоцията, която създава.

Не пази приятелството. Пази усещането, което получаваш.

Не пази думите. Пази начина, по който ги казваш.

Не пази ръцете. Пази топлината, която усещат.

Не пази очите. Пази картините, който виждат.

Не пази лицето. Пази усмивката.

Тя винаги пази теб.

...

"Любовта е второто Слънце на света."

Джордж Чапман

...

'Не времето лекува всички рани, а любовта..."

Единайсет минути...

"Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки, че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми…"

"Много бе рисковано да допусне до себе си този мъж, особено сега, когато усещаше миризмата му - и тя ѝ харесваше, - докосването му - и то ѝ харесваше, - и бе открила, че го очаква - а това вече не ѝ харесваше..."

"Чувствала съм се наранена, когато губех мъжете, в които се влюбвах. Сега съм убедена, че никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого. Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш."

"Най-важните срещи са били уговорени от душите преди телата да са се видели."

"Любовта не е в другия, тя е в нас самите; ние я събуждаме. Но за да я събудим, се нуждаем от другия. Вселената придобива смисъл само когато намерим някого, с когото да споделим нашите емоции."  

"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш - кое от двете е по-малко разрушително? Не знам."

"Единайсет минути" - Паулу Коелю 

Да се обичаме с отворени очи...

"Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятам, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.

Очакват двойката да запълни празнотата в тях.

Каква ужасна грешка!

Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов…

Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.

Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени.

Това е истинския смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.

Аз с теб.

Ти с мен.

Аз със себе си.

Ти със себе си.

Ние със света."

"Да се обичаме с отворени очи" - Хорхе Букай

...

"Понякога мълчанието е може би онзи външен
заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето" 

 "На изток от Рая" от Джон Стайнбек

Приятелство...

Най-прекрасното нещо в приятелството е не протегната ръка,
не усмивката, която виждаме отсреща, или приятната компания.
Най-прекрасното нещо е взаимното вдъхновение за живота,
което получаваме, когато знаем, че има някой, който вярва в нас.

Неизвестен автор

...

Винаги бъди себе си и знай какво искаш. 

Няма по-ценно, няма по-важен урок.

В това кино сме, за да играем себе си!

Очаквания...

Постоянно имаме очаквания. Очакваме прекрасен живот, щастие, хубавини.

Но често само стоим и очакваме. Рядко предприемаме нещо, за да ни се случат именно тези очаквани неща. Никога не е било това да ти се случват нещата ей така от самосебе си. Никога и няма да го бъде това. Трябва да рискуваш, да мислиш, да действаш. Тогава е възможно, но не е сигурно, че ще получиш нещата, които очакваш.

Постоянно имаме очаквания. Очакваме добри хора, случки и отношения. 

И тук отново често просто чакаме, а не допринасяме. Има една приказка: Каквото почукало, това се обадило. Не мислите ли, че доста вярна ще излезе? Когато обичам съм обичана. Когато правя добро, получавам добро. Когато дразня съм дразнена. Всичко излиза от нас. И се връща отново в нас.

Едно трябва да се разбере си мисля аз. Никой на никого не е длъжен в този живот. Всеки трябва да бъде свободен и да се грижи за свободата на другия. Колкото по-рано човек стигне до този извод, толкова по-приятен ще направи живота си. Да, трудно е да не искаш от хората около теб, но пък не е трудно да им даваш. Опитай. Промяната ще дойде. Има начини да направим живота си взаимно по-приятен. Мисли за себе си, но и мисли за другите. Не сме сами. И добре, че е така, че щеше да е изключително скучно, дори не искам да се замислям колко…