"Най-крехкото нещо на света - това е любовта на жената. Една погрешна стъпка, дума, поглед, и нищо няма да бъде възможно да се възстанови." Ерих Мария Ремарк

Защо се разочароваме от хората около нас?
Защото си мислим, че всеки е готов да направи това, което ние сме готови да направим.
Наивно. Така сме устроени.

Защо трябваше да си повярваме толкова, че това е последната след като не е?

Безумно гнусните дни, в които душата ти крещи, а ти трябва да се правиш, че всичко е супер.
Олеква когато споделиш прибирайки се вкъщи. Но там е празно.
Уж в момента трябва да се чувстваш облекчен... Но пак те свива душата.
Не я ли изтъргах от стените вече?

Някъде нещо... просто не достига

Някой ден ще разбереш, че всяко нещо си има причина и понякога причината не е там, където ти се е искало.
А Той... се появява, за да ти покаже, че всички преди него са били просто Те...
Срещаш го, вкусваш го и го оставяш да отмине. Никой не изживява напълно и до край любовта си със сродната душа.

Остава спомена за една буря, която държеше топла душата ти и разперени крилете. А след бурята незатворените прозорците нямат значение, защото докато песента на дъжда бавно отшумява ти слушаш песента на щурците, която вече всеки слуша сам... там в своя си "по-спокоен" свят, с който е свикнал. Някъде просто нещо не достига.

Уморих се да утвърждавам това, което силно искам да опровергая. Единственото, което мога да продължа е да го обичам. И то не ме уморява.

Добрите приятели са за това.
Да ти кажат истината в очите.
"Ти си трудна за обичане."

Ако спра да плача на филми и да вярвам в любовта в тях ще спра ли да чувствам любов?

Понякога ми се иска да избягам с раница на гърба...

Фройд е считал, че за хубав живот не е нужно много. Любима професия и секс. Нищо повече.
Ако знае колко е прав... Защо се напъваме?

"Виждаш ли, Лейни?
Само от това имаме нужда - няколко цигари, чаша кафе и един хубав разговор.
Аз, ти и 5 долара.
- Точно така."

Movie: Reality Bites

Страх, начин за растеж...

Имаше един цитат, че само един е успял да живее от началото до края и това е Страхът.

Колко пъти сте признавали, че ви е страх?
Колко пъти сте се борили със страха?
Замисляйки се можем до стигнем до извода, че ежедневно чувстваме страх. От всичко. Днес е един страх, утре е друг. Но го има. Често сме много наивни и обичаме да обясняваме наличието на страх с какво ли не. Изобретателни сме в измислянето на логични обяснения, с които единствените, които заблуждаваме и убеждаваме в липсата на страх е самите нас.

Срещате ли нещастни, недоволни, разочаровани и тъжни хора?
Срещате ли такива, които не обичат себе си?
Срещате ли такива, които говорят некрасиви неща за света и всичко в него?
Срещате ли такива, които са обвързани, но очите им винаги гледат встрани (за нещо по-добро или нещо различно)?
Срещате ли такива, които се страхуват да се обвържат (тези, които казват, че да си необвързан и щастлив е най-хубавото чувство)?
Срещате ли семейства, които нямат понятие какво означава дом, споделеност и заедност?
Много са, нали? Боли ме, когато се замисля.
И всичко това е от страх. Страх от всичко.
Проблем е когато не можем да ги признаем пред себе си, но го оставим в онова скрито място дълбоко в нас, мястото, където пазим "неща" само за себе си и сме неспособни да дадем на света. Потискаме, бягаме, отричаме. Но той, страхът, е там и дебне. Дебне удобен момент да се появи с нова маска, за да ни натрие нослето, както само той може.
А ние да продължим да бягаме, а?

Страховете ги има, за да ни помагат да разбираме и опознаваме по-добре себе си. Далеч съм от мисълта, че борейки се с тях ще изчезнат. Един изчезва, друг го замества. По-скоро ми се иска да работя върху това Страхът да не блокира действията и развитието ми. А да ме мотивира. Макар, че появата на страх е сигнал за опасност. Обаче за кого? Страхувайки се да бъдем по-уверени. Интересно... Животът със своите лудости се опитва да влуди всяко човешко същество. Факт. Опасност, но като всяка такава, трябва да преодолеем. Начини винаги има или се намират, ако добре потърсиш.

Страхът е стъпка в развитието ни, навън и навътре. Или по-скоро самата упоритост за преодоляване на страха е тази стъпка. Не можем да стоим и да чакаме просто да отмине. Страхът не отминава с времето или с бездействието. Напротив. Промяната е тази, която лекува. Помага, развива, открива, планува, обогатява, дарява.
Както се казва, за да се освободиш от някой страх, първо трябва да му се отдадеш.
Страхът ни учи на предпазливост, сила, умение за справяне, желание за живот, развитие.

Важно е да разберем, че страхът е там, където има опасност, но и възможност за израстване.

Звучи лесно, но не е. Но пък си тук, за да опитваш, ако искаш да живееш.
Благодарна съм, че се чувствам осъзната и знам какво не искам да ми се случва.
Грешки от страх, загуба от страх, разочарование от страх за действие, дни без любов от страх, дни без блясък в очите от страх, живеене на нечий друг живот от страх.
Това не искам. Какво искам още ми е трудно да формулирам. Може би, защото има една приказка: "Внимавай какво си пожелаваш."
Но си пожелавам така широко отворени да останат очите ми. Да се страхувам от грешки, но не и от действие и движение. Страхувайки се от грешки ще бъда по-внимателна към себе си и към другите.

Там, където е най-големия ни страх се крие и най-голямата възможност за растеж.
Някак след всичко до тук безрезервно вярвам в това.

Няма да спра да гледам любовни филми.
Няма да спра да обичам любовни песни.
Няма да спра да мечтая за него.
Няма да спра да се спъвам и да греша.
Няма да спра да се страхувам.
Няма да спра искам най-доброто от себе си и за себе си.
Няма да спра да обичам, защото обичам да обичам.
Няма да спра да търся любов и да се подготвям за последната.
Няма да спра да вярвам, че във Вселената са разпилени парченца от моята душа, които под някаква форма ще се върнат при мен.

Просто е. Колелото не спира да се върти. И след всяка зима идва пролет. 
И да, промяната е единственото сигурно нещо. Празнотата е добър учител.
Днес не съм същата от вчера, а утре няма да има и спомен от тази, която съм била днес.

Спомените са за това - да ти показват какво не искаш.

"Празнувам спънките" или както се казва в "Проницателят" - "Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка."
http://www.momichetataotgrada.com/article/tainata-na-edin-givot.html

"Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намразиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел,
не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи.
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал - всички имат,
но малко хора по света
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората, които знаят
че смисъла е в Любовта."

Валентина Карагьозова

Забелязала съм, че след приключване на емоционална връзка имам неистова нужда да гледам романтични, драматични и любовни филми...
Някак душата ми се нуждае от доказателства, че всичко е реално и че любовта до края съществува.
Тази, която успява заедно да се справи и да се учи от всички уроци...