Връх

Не е важно да покоряваш много върхове.
Важното е този, който покориш да бъде твоя път.
От високо нещата винаги изглеждат разнични.
Имай своя различен връх.

Уважавай себе си и другите...

"Не съди. Прощавай. Освободи се от предишната си критичност.
Откажи се от необходимостта да си винаги прав, пръв, на върха.
Никой не е виновен. Уважавай себе си. Уважавай другите."
                                                 

Толтекска книга на мъдростта - Дон Мигел Руис

"М" - Димчо Дебелянов

Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?

Не знам кое от всички е жената.

Но името й все започва с "М".

И май е всичко, сбрано във едно, тя.

И все с това проклето "М" край мен

мотае мигновената ми мъка.

Минава "М" - то в мисли нощ и ден:

"М" - мое минало, мой рай, мой пъкъл...

И мое мигновение, дошло,

отишло си във дни незабравими.

Отдавна. Вече ни добро, ни зло

ми носи то. Но неговото име

и неговата първа буква "М"

през мене като метеор премина -

в началото - "Мечта", а после - "Мъст"

и най-накрай - "Мълчание" и мнима

любов, която никога въобще

в живота ми не е била, защото,

измисляйки си всичко, щем не щем,

със "М", без "М", и денем и ноще

измисляме самите си животи.

П.с. Почти забравена поезия на един от любимите ми писатели Димчо Дебелянов

Морска звезда...

         Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист. Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди. Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

         - Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

         - Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

Любов, опознаване, блаженство...

"Обичаш страданието си, защото ти е познато
и ти дава усещане за сигурност.
Опознай любовта, направи нов избор.
Само любовта може да те доведе
до състояние на блаженство.
От теб зависи колко дълго
ще останеш в блаженството."

                                                                      Толтекска книга на мъдростта - Дон Мигел Руис

A new day begins.

Всеки нов ден е така ценен! Щастлива съм, че вдишвам въздуха му.
И днес си поставям задачи за този ден, за новия ден:
1. Да се усмихна...
2. Да ми се усмихнат...
3. Да целуна...
4. Да погаля...
5. Да прегърна...

6. Да не изричам лъжи...
7. Да предизвикам щастие...
8. Да предизвикам вълнение...
9. Да помогна...
10. Да бъда и днес себе си.

Моите 10 сутрешни правила. Всичко това ще бъде моята красота, щастие и вълнение, и моя приказен, различен и неповторим ден.


Желая ви прекрасен ден, в който усмивката да не слиза от лицето ви, сърцето да не спира да ви пари, ръцете ви непрекъснато да търсят допир и душата ви да лети! Нима е лошо човек да лети? Избирам това лошо, а вие? :)

Картофена нива...

Един стар човек живеел в Минесота. Той имал картофена нива, която много искал да прекопае, но му било изключително трудно. Единственият му син бил в затвора. В последното си писмо до него, старецът споменал за проблема, който го мъчи;

  
“Скъпи сине, 

Чувствам се малко зле, защото изглежда, че няма да мога да се погрижа за картофената нива тази година. Мразя да пропускам грижите за градината, защото майка ти обожаваше да прави това. Просто вече съм твърде стар, за да мога да копая. Ако ти беше тук, нямаше да имам никакви проблеми. Знам, че ти би прекопал цялата нива заради мен с усмивка! С обич!  Татко.”

След няколко дни, бащата получил телеграма. В нея пишело: “За Бога Татко, в никакъв случай не копай в нивата. Там съм заровил оръжието!”  

В 4 сутринта на следващата сутрин дузина агенти на ФБР и местни полицаи го изненадали с посещението си! Носели си инструменти и за много кратко време прекопали цялата нива. Не открили никакво оръжие!  

Объркан, старият човек написал ново писмо на сина си, в което му описал случката и питайки го какво да прави по-нататък.

Синът отговорил: “Сега можеш да засадиш картофите, татко. Това е най-доброто, което можах да направя за теб от тук!”

Няма значение къде по света се намираме - ние или другите, ако решим да направим нещо искрено от сърце – можем да го направим!

Притча за Жената...

Мъжът отишъл при Бог и се оплакал от своята скука. 
Всевишният се замислил: "От какво да направя Жена, като целия материал отиде за мъжа?". Но не можел да откаже на горещата мъжка молба и след мъчителен размисъл Бог сътворил Жената като смесил: очарователните цветове на изгрева, няколко ярки слънчеви лъчи, замислената тъга на луната, красотата на лебеда, игривостта на котката, грациозността на сърната, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита и слепил здраво съставките.
Всичко това Му се видяло много сладникаво и затова решил да добави: хладното сияние на звездите, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците, хитростта на лисицата, досадността на мухата, жилото на осата, отровата на змията, ревността на тигрицата, алчността на акулата, кръвожадността на пиявицата...
Вдъхнал живот на всичко това и в резултат се появила Жената.
Бог подарил творението си на мъжа и му казал:
- Пази я такава, каквато се е получила и не се опитвай да я променяш!

Мечти, живот, свобода...

"Не се страхувай да изразиш мечтите си.
Знай кой си и какво искаш.
Свободен си да променяш живота си -
това е твоят живот, не животът на другите."

                                                                                           Толтекска книга на мъдростта - Дон Мигел Руис