- Да “харесваш” и да “обичаш” - Прасчо се обърна към Meчо Пух:

- Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам” и „обичам”?

- Не, Прасчo, не знам. Кажи ми?

- Разликата е там, че ако „харесваш” едно цвете ще го откъснеш, 

но ако го „обичаш” ще го поливаш всеки ден.

 

"Мечо пух"

 

"Да, така беше. Тя имаше своите недостатъци, но какво значение има това за сърцето? 

Ние просто обичаме онова, което обичаме. Разумът не може да го обясни. 

Навярно неразумната любов е най-истинската любов. 

Всеки може да обича нещо поради някаква причина. 

Това е също толкова лесно, колкото да пъхнеш пени в джоба си. 

Но да обичаш нещо въпреки всичко. Да знаеш недостатъците му, но да ги обичаш. 

Това е нещо рядко, чисто и съвършено."

"Страхът на мъдреца" - Патрик Ротфус

"Ако искаш да имаш хубаво бъдеще, пусни миналото да си отиде с усмивка."

"Няма нищо по-опасно от жена, която харесва всичко.
- Какво трябва да направи тогава един мъж, за да харесва само него?
- Да не прави абсолютно нищо.
- Съвсем правилно."

"Живот назаем" - Ерих Мария Ремарк

"Тя бе влязла в тази част на сърцето ми, където се намират най-добрите неща, подобно на скрин със сладкиши, където са течният шоколад, бисквитите, кроасаните, мармаладът; тази част на сърцето, където, когато някой влезе, става каквото става, и от там никога не може да излезе. Това няма общо с любовта. Има хора, които започваш да обичаш от момента на запознаването и не можеш никога да престанеш."

"Има жени, които правят нещата по-добри, просто като се появят.
Има жени, които карат нещата да се случват.
Има жени, които си проправят пътя.
Има жени, които внасят разлика в живота ни.
И жени, които ни карат да се усмихваме.
Има жени с чар, интелект и мъдрост, които успяват чрез силата и куража си.
Има жени, които променят света всеки ден.
Жени като вас."

Всеки ден е изключителен...

"Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше обикновено пакетче – в него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. "Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай." Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала. 

Той се обърна към мен и ми каза: "Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален."

Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми. Днес чета повече от преди и чистя по-малко. Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината. Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко. Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристални те си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета.. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно. Фрази, като "Един ден..." или " Някой ден..." вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си. Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели.
Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания.
Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво.
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени.
Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни".
Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни ".
Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. 

Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни."

"След дълго лутане в живота и много допуснати грешки, аз открих една много горчива и тъжна истина: Единствените хора, които наистина нараняваме са тези, които най-много обичаме! Ние ласкаем непознатите. Угаждаме на случайния гост. И в същото време нехайно нанасяме удари на тези, които най-много ни обичат."

Ела Уилър Уилкокс

"Всичко е много просто.

Искаш ли нещо, бориш се.

Не ти ли стиска, губиш го."

"Винаги слушай собствените си чувства – няма нужда да се оглеждаш наоколо. А гледайки другите хора, не можеш да видиш точно какво им се случва на тях, защото лицето им не отразява тяхната реалност – също както твоето лице не изразява твоята реалност. Външният им вид не е вътрешното им усещане, също както твоят външен вид, не е същия като вътрешното ти чувство.

Това е цялото лицемерие на обществото: "не показвай вътрешността си, същността си, истинското си лице, крий ги. Показвай ги само на някой, който ти е много близък и който ще те разбере."
Но кой ти е толкова близък? Дори любовниците – крият истинските си лица, един от друг. Защото кой знае – в този момент някой ти е любим, но в следващата минута, може би не. И така всеки се е превърнал в остров… самотен и изолиран и затворен.
Не гледай другите. Гледай себе си и позволи на гнева си да излезе – поеми риска, каквото и да ти струва. Няма по-голям риск от потискането. Ако се потискаш, ще изгубиш страстта си към живота, целия си ентусиазъм, ще изгубиш целия си живот, ако продължаваш да се потискаш емоциите си. Това е токсично; това е отрова за съществото ти.

Слушай сърцето си и каквото има в него, изкарай го навън. Скоро ще успешно ще можете да го показвате и ще се наслаждавате на това. И веднъж, след като се научите да бъдете истински… е толкова красиво, че никога няма да се задоволите с това да бъдете фалшиви. Ние продължаваме да бъдем фалшиви, защото никога не сте опитвали да бъдете истински.

От най-ранно детство, са ни учили да потискаме истината. Преди още детето да разбере кое е истинско, то се научава да се прикрива. По подсъзнателен начин, механичен начин, то продължава да се потиска, без дори да знае какво прави.
Бъди верен на себе си – нямаш никаква друга отговорност. Човек трябва да бъде отговорен към съществото си. Ти си отговорен за своето съществуване и Бог няма да те пита защо не си бил някой друг.
Това е целия проблем – как да бъдеш себе си. И ако можеш да разрешиш него, всеки друг проблем вече не е проблем. Тогава ЖИВОТЪТ се превръща – в красива мистерия, която да живееш; просто да живееш и да се наслаждаваш, а не – в проблем, който да решаваш."

ОШО

10-те правила за щастлив живот на британската дизайнерка Вивиан Уестууд

1. Искай невъзможното. Винаги!
„Вдигни летвата над всички останали. Никой не ми е казал, че ще съм това, което съм. Аз не чаках и това. Просто винаги съм знаела, че съм родена да бъда необикновена.“

2. Приеми обстоятелствата!
„За мен животът е непрекъснато преминаване през различни етапи. Наясно съм, че всичко има начало и край. Срещаш някого и той те прецаква, не си допадате. Стискате си ръцете и продължаваш напред. Това не е твоят човек, колкото и да се тръшкаш.“

3. Не бъди моралист!
„Оу, най-страшните. Трудно ми е да общувам с моделки, журналистите са досадни, снобарите са скучни, гейовете ме дразнят, съучениците ми са вече превъртели, но моралистите са най-страшни. Моралът е неприличен като средния пръст. Всички го размахват като нещо не им е наред.“

4. Не отлагай!
„Не спирам, не почивам, не отлагам. Утре може да припадна в колата или да се удавя във ваната. Затова днес трябва да свърша някоя глупост.”

5. Не съжалявай!
„Никога не гледай назад, никога не искай да върнеш времето. Аз не обичам историята, тя и без това е написана по хиляди страници. Моето време никога не е било, то винаги е."

6. Не се страхувай!
„Страхът няма да те спаси от гадостите, само ще придаде по-гаден вкус на обяда ти преди да се върнеш в офиса и да разбереш, че ще те уволнят.“

7. Не пести!
„Харчи толкова, колкото имаш. Пестенето е като да бъдеш мишка в ресторант. Имаш достатъчно храна около себе си, но все пак си мишка. Не е нужно да ви обяснявам.“

8. Пътувай!
„Моите пари са вкъщи, в дрехи, във вечери, дори и във фалшиви приятелства. Но моето богатство е в пътуванията. Не бих могла да ви разкажа за тях. Да не би да искате да го получите наготово?“

9. Любовта винаги трябва да е лесна!
„Никога не съм правила усилия, за да получа любов. Защото ще получа трофей. Любовта трябва да е лесна и да идва сама. Другото е преследване и изнасилване, което завършва със самоубийство или в най-добрия случай с рецепта за по-силни успокоителни.“

10. Обичай се!
„Дано тази любов да не бъде несподелена. Защото тя е най-голямата. Обичай се, глези се, разхождай се гола, гледай се с часове пред огледалото.“

Източник: myzerowaste.com